Начало Личности Спомени за работата на проф. д-р Александър Чирков в Белоградчишката болница

Спомени за работата на проф. д-р Александър Чирков в Белоградчишката болница

от Mariana Gomileva
4155 преглеждания

проф. д-р Александър Чирков между двама свои ученици / снимка: Иван Григоров

Един от големите таланти в медицината – проф. д-р Александър Асенов Чирков, спасил стотици човешки животи, ни напусна на 24.11.2020 г., оставяйки солидни блага за развитието на лекарската професия в цялата страна.

Най-известният български кардиохирург Александър Чирков е почетен гражданин на Белоградчик. Неговата кариера на медик е започнала в Белоградчик като завеждащ хирургическото отделение на Белоградчишката болница след напускането на един друг известен български коремен хирург – проф. Георги Златарски, който също е почетен гражданин на Белоградчик.

Роден е на 27 януари 1938 г. в гр. Лом. Личното му име по рождение е Фарук. В рода му медицината е на особена почит – чичо му, брат на баща му, е завършил през 1943 г. медицина в Хайделберг – Германия, а бабата на дядо му Василиса Чиркова, която е от гръцки произход, е била професор по медицина и лекар на семейството на Лев Николаевич Толстой, в Русия.
Проф. Александър Чирков зъвършва средното си образование в Ломската гимназия през 1955 г. и  медицина във Висшия медицински институт – София през 1962 г. От същата година до 1966 г. е кооординатор и хирург в Белоградчишката болница, поемайки длъжността от проф. Георги Златарски.

проф. Александър Чирков в ранните години от медицинската си кариера

За първите години на Александър Чирков в Белоградчик разказва в книгата си „Между залеза и изгрева“ познатият български медик в областта на социалната медицина проф. Веселин Борисов, също почетен гражданин на Белоградчик. Спомените му започват така: „Д-р Фарук Чирков. Хирург. Зае мястото на напусналия неотдавна Белоградчик д-р Георги Златарски. В момента бе единствен хирург в болницата, затова бе едновременно и координатор, и завеждащ отделението. Чирков бе мой състудент с един курс пред мене. Когато през август 1963 г. след края на стажа ми посетих болницата в Белоградчик с цел да видя къде бих могъл да работя, първият колега, когото случайно срещнах на входа, беше Фарук Чирков…“

Публикуваме оригиналните факсимилета на частта, посветена на Чирков, с които разполагаме благодарение на проф. Б. Тошев:

През 1967 г. Чирков се премества в Ломската болница, където се оженва за първата си съпруга Василиса от с. Арчар, а след това заминава на специализация в Западен Берлин в клиниката на чичо си и при известния кардиохирург проф. Бюхлер. Остава като лекар в Университетската болница в града, където през 1968 г. прави първата си сърдечна операция. През 1972 г. става доцент във Фракфурт, а през 1981 г.  професор във Фрайбургския университет. През 1984 г. по покана на акад. Атанас Малеев, ректор на Медицинска академия и заместник-министър на здравеопазването, се завръща в родината, за да постави основите на модерната кардиология и кардиохирургия. На 14 май 1986 г. прави първата в България, на Балканите и в целия източен блок успешна сърдечна трансплантация. От 1990 г. до 1997 г. е директор на УМБАЛ “Света Екатерина“ – София. През 2003 г. прави и първата в нашата страна белодробна тлансплантация. Консултант и кардиохирург в болница „Токуда“ – София.

Проф. Александър Чирков е носител  на редица научни и държавни отличия, сред които и най-високото държавно отличие орден „Стара планина“.
Депутат е в VII-то Велико народно събрание.

Автор е на много научни публикации, предимно в чужди издания.
Владее немски, английски, френски, италиански и руски език.
Дъщери от първия му брак са Татяна – невролог и психиатър и Джема – зъболекар. И двете живеят и работят в Германия. Третата му дъщеря Катрин работи в сената за образование в Хамбург, Германия, а синът му Александро е в Европейската комисия по вътрешна търговия в столицата на Белгия.

Поклон пред делото на тази значима личност от Северозападна България!

проф. Александър Чирков в болница “Св. Екатерина”, София

Източници: Белоградчишки ежедневен илюстрован лист, Видински Алманах

 

 

Подобни статии