Начало История Славните въстаници от 1850 г.

Славните въстаници от 1850 г.

от Mariana Gomileva
1411 преглеждания

Паметникът на въстанието от 1850 г. и дървото, чиито големи клони, според поверието, са точно колкото предводителите на въстанието / снимка: проф. Б. Тошев

Въстанието от 1850 г., тази славна страница от нашата история не е имала своя Захари Стоянов, за да стане популярна, но е важно да се знае, че преди Оборище е бил Раковишкият манастир, преди героичните Батак и Перущица, е бил Белоградчик. Нека помним своето минало и да се гордеем, че сме българи!

Инициатори на въстанието са белоградчишките първенци Вълчо Бочев, дядо Божин, Лило Панов, Недялко Влахът, Константин Янев и Петко Казанджи. Начело на съзаклятниците застава “баш кнезът” на нахията Цоло Тодоров от с. Толовица. След няколко поредни съвещания в Раковишкия манастир, водачите избират ръководен орган, приемат план за подготовка, определят целите и задачите на бъдещото въстание, както и средствата и пътищата за осъществяването му. Решено е въстанието да избухне едновременно във всички нахии на 1 юни 1850 г. (Спасовден). Планът предвижда последователно превземане на Лом, Белоградчик и Видин. Изпъква стремежът за осигуряване на дипломатическа подкрепа от съседни страни и се поставя въпросът за административна автономия. На 1 юни е предприета и първата атака срещу гарнизона на крепостта. Независимо от изключителния ентусиазъм въстаниците са отблъснати, но Белоградчик 10 дни е свободен!

Избухването на въстанието е предшествано от големи и малки сблъсъци в отделни селища. В отговор властите предприемат редица репресивни мерки. Арестуването на белоградчишките инициатори начело с Цоло Тодоров отприщва народната стихия.

След няколко дневни ожесточени сражения, въстаниците са разбити и принудени да отстъпят. Те се оттеглят към Стара планина, където създават укрепени лагери. В Белоградчик влизат башибузушките орди и цялото мирно население, деца, жени и старци е избито. Според някои източници над 7000 българи са загинали при зверствата на турците в Северозападна България.

Една малка секретна врата на крепостта е лобното място на 7-те водачи на Белоградчишкото въстание (1850 г.). Палачът е стоял вляво на вратата и с ятаган е отсичал главата на появилия се, навел се, за да мине, уважаван белоградчишки гражданин, като е издърпвал вече безжизненото му тяло, за да дойде следващия, който не е знаел какво се е случило с този преди него. А турците са казали на арестуваните, че ги освобождават да се приберат по домовете си.
Първото стихотворение, посветено на геройски загиналите ръководители на Белоградчишкото въстание от 1850 г. е датирано 9 април 1910 г., с. Върбовчец, Белоградчишко. Aвторът е Т. Виденов – учител. Стихотворението е публикувано в книгата на Киро Панов, п. адвокат от Белоградчик “Белоградчик (Минало и настояще)” (К. Панов. Белоградчик (Минало и настояще). Печ. Стамен Каменов, Белоградчик, 1938, 21 с.). Правописът на стихотворението е частично осъвременен. Предоставя ни го проф. Б. Тошев.

На седемте водители на въстанието през 1850 г., посечени в Белоградчишкото кале

На вас, герои, борци народни,

Първи сеячи на славно семе,

На ваший подвиг и дух свободни,

Чест и слава да отдадеме.

Че с една вяра, с кривак дренови

Вий строшихте робски окови

За славна борба с души пламнали

Вий събудихте роби заспали.

 

Живот в робство вий презрехте,

Да мрете славно вий предпочехте.

Защо човек е честен тогава,

Кога родът си той защитава.

Калето за вас не бе преграда,

Тежки топове играчка беха.

Славната мечта всичко завладя

Вашите криваци надмощие взеха.

 

Защо робството герои ражда,

Несносна мъка борци създава,

не викан човек не се обажда

без неволя борба не става.

вас, герои, робството стресна,

от черни роби то ви направи Борци достойни, в борба ви тласна,

Спомен в народа за вас остави.

 

Вий, ако бехте чада продажни,

Турски шпиони, братоубийци,

Не би лежали в тъмници влажни

Не би умрели като мъченици.

 

Защо измама надви и тука,

Надежда златна побегна, скри се.

Вий умрехте с голема мъка,

Ала народа от туй свести се.

Плеяда борци борба подеха:

Вашия подвиг тях ги създаде,

много от тях като вас умряха,

Дорде семето своя плод даде.

 

Спете, герои, мир на праха ви,

Ратници първи на нашата слава!

За туй, герои, вий не сте мъртви:

Вашето име вечно остава!

 

Ето няколко снимки на честването на годишнини от въстанието:

Признателното потомство отдава почит към въстаниците, (Спасовден, 1927 г.)

Паметникът на въстаниците от 1850 г. (Henry Baerlein в Белоградчик), 1918 г.

Ученици от Белоградчик поднасят цветя в знак на признание към въстаниците, 2020 г.

 

Източници: Белоградчишки илюстрован лист, Община Белоградчик и др.

Подобни статии