Всяка година, от 1995 г. насам, българските психолози традиционно отбелязват своя професионален празник на 4 април.
Историята на празника: На 4 април 1992 г. група студенти II курс – психология се събират на купон. Късно през нощта компанията решава да нарече този ден „Професионален празник на психолозите”. Идеята намира подкрепа и от други колеги. През следващите години компанията празнува този ден в камерен състав до 1995 г., когато се организира честване с около 150 души – студенти и преподаватели. Интересът към инициативата прогресивно нараства, излиза от рамките на купона и достига до създаването на „Сдружение на младите психолози в България”, което носи името „4-ти Април”.
Психологията (от гръцки: ψυχή – душа, дух, пеперуда, λόγος – наука) е научна дисциплина, изучаваща умствените процеси и поведението на хора или животни. Основни обекти на изследване на психологията са възприятията, познавателната способност, вниманието, емоциите, мотивацията, функционирането на главния мозък, психологията на личността, поведението и междуличностните отношения.
През 90-те години на 19 век австрийският невролог Зигмунд Фройд създава метод на психотерапия, известен като психоанализа. Фройд е роден през 1856 г. в еврейско семейство в Моравия. Прекарва по-голямата част от живота си във Виена и дълго време работи в тамошния университет.
Зигмунд Фройд (1856-1939)
С голяма доза достоверност може да се твърди, че фройдизмът и психоаналитичната практика са въведени в България от д-р Младен Николов, от с. Чупрене, Белоградчишко.
Младен Николов е роден през 1881 г. Завършва началното училище и прогимназията в с. Чупрене, Белоградчишко, после гимназията в Белоградчик, а след това и педагогическото училище в Лом. По-късно следва психология в Университета в Берн и защитава докторска дисертация там.
Университетът в Берн, около 1909 г. / снимка: проф. Б. Тошев
За кратко д-р Младен Николов е главен секретар на Софийския университет – после се посвещава на частна психоаналитична практика и публикува оригинални и преводни научни книги. „Д-р Младен Николов е между големите български учени, а за нас е особена чест, че последните години на неговия активен живот са преминали в Белоградчик като директор на Белоградчишката гимназия (1947 г.)“, споделя проф. Борислав Тошев. Статията на д-р Младен Николов, която той помества в Белоградчишкия ежедневен илюстрован лист, е „Психоанализата и възпитанието“ – публикацията е в Педагогическа практика: списание за прогресивно образование и възпитание (год. 16, кн. 2, ноември 1937 г.), с. 78-84. Публикуваме оригиналните факсимилета.
Ето и една обява във в-к Мир, бр. 1997, от 5 юли 1940 г. за книгата на Зигмунд Фройд “Несъзнатото”:
