Начало История Проф. Пантев разкрива неясноти около въстанието от 1850 г.

Проф. Пантев разкрива неясноти около въстанието от 1850 г.

от Mariana Gomileva
834 преглеждания

Белоградчишката крепост / снимка: Мариана Гомилева

Въстанието в Северозападна България от 1850 г., наричано Белоградчишко, е един от най-големите бунтове срещу османската власт. То изпреварва Априлското с десетилетия, а освен като организирана съпротива, го изпреварва и с първото учредително събрание. Проф. Андрей Пантев е изследвал Въстанието и неговите последици.

проф. Андрей Пантев / снимка: Цветелина Ангелова

Проф. Андрей Пантев е роден на 26 март 1939 г. в с. Раковица, Видинско, в семейство на учители. Завършва гимназия във Видин, след което се дипломира със специалност „История“ в Софийския университет. В дългата си кариера на историк е автор на много публикации и изследвания.  Пред Весела Николаева, той разказва малко известни факти, свързани с Въстанието от 1850 г., чиито център е бил неговият роден край. Семейната история на проф. Пантев лично е белязана от Въстанието от 1850 г. – около с. Хасан махала за наказание е набит на кол един от участниците – неговият пра-прадядо Филип Моцовски.

Усещането за забрава на въстанието в днешно време идва по две основни причини – първо, в учебниците и масовите книги по история се отделя много повече внимание на Априлското, което се смята за прелюдия на Руско-турската война. Освен това то има много по-широк международен отзвук от Белоградчишкото. Втората причина се корени в масовото съзнание. Въстанието от 1850 г. не предизвиква такъв медиен интерес като честванията на Априлското въстание. „Това е най-мащабният въоръжен бунт у нас преди Освобождението и ако той бе осъществен в близост до консулства, мисионерски станции и наблюдатели на Европейска Турция, вероятно неговото европейско ехо щеше да бъде не по-малко по ефект от това на обществения резонанс на Априлското въстание“, коментира проф. Андрей Пантев.

Най-големите битки в хода на въстанието са обсадата на Белоградчишката крепост и сраженията в Кулско и Видинско. По онова време във Видин като голям пристанищен град има достатъчно представители на Централна и Западна Европа, предимно търговски. В самия крайбрежен град обаче няма обсада и битки, той остава някак отделен поради обективна причина – Видин е граничен, там има голям гарнизон, а и основните организатори са от Белоградчишко-Кулско.

Въстанието е интересно и с още един момент – какъв точно е поводът? Някои източници и публикации акцентират върху имотни спорове и финансов интерес. Според проф. Пантев това в никакъв случай не е водещо. Ето какво обясни историкът:

Има такъв чисто аграрен момент и спор за общинските земи. Но не това е сърцевината на събитието. Селяните от нашия край не са тръгнали на бой защото са гладни и жадни. Те търсят и искат гаранция за земите си и това да се управляват. Нека напомня един особен техен израз – „по нашите си закони”. Това е съчетанието между прагматизъм и духовна национална воля.“ Според него фактът, че въстанието е насочено срещу чужда власт, която приемат за враждебна, не може да няма национално и политическо значение. Съдбата на оцелелите бунтовници е подобна на въстаниците от април 1876 г., но не по-лека. Не е вярна информацията, че на оцелели участници и семейства на загинали са давани пенсии от османската власт. Тогава никъде в Европа и по света няма такава система. За първа пенсионна система се смята германската, въведена от Ото фон Бисмарк чак през 1889 г., така че е трудно да повярваме как изостаналата Османска империя има по-напредничава система, и то за компенсиране на хора, въстанали срещу властта.

Ето какво още разказа историкът:

Проф. Пантев, бихте ли разказали повече за събранието в Раковишкия манастир? Можем ли да го наречем първото българско народно събрание?

– Това съвещание и среща отдавна е назовано първото българско Оборище. Мисля, че за пръв път и то точно на празненства в манастира го популяризира покойния професор Иван Унджиев. Съвещанието има всички прояви на подготвителен предреволюционен акт. Това включва програма, представителство, планове за бойни действия, предположения за резултати.

Действително ли Руската империя е обещала подкрепа на Въстанието, а после са отказали намеса?

– Е, как да се намеси? Тя оказва и е обещала формално, както и към предишните, и следващите съзаклятия, но едва ли е било възможно като пряка подкрепа. Русия не можеше да спаси въстанието от 1850 г. Сведенията за въстанието достигат до Русия, когато то вече е разгромено. Русия има стратегически интерес от разчленяването на Османската империя на Балканите. Тя подкрепа по всякакъв начин всички антитурски изяви. Съвсем друг е въпросът, че царската дипломация е гледала с неприязън към всякакви революционери, включително и българските. Но и с европейската е било така.

Какво е поведението на Сърбия по това време? Имало ли е възможност да се намеси и да помогне на българите?

– Сърбия подкрепя формално въстанието с подстрекателства и декларации. Обещания, които не може да спази. Но нейното положение е особено трудно. Кнез Милош е васал на Турция, както и Фердинанд до 1908 г. Ние защо не подкрепихме Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г.? Има сурови реалности в тогавашната европейска дипломация. Нека напомня, че командирите на въстанието са се наричали кнезове и капетани ,каквито вече е имало в сръбската армия.

Къде са били най-големите сражения и кои селища са най-пострадали?

– Естествено обсадата на Белоградчик, после сраженията в Кулско и Видинско. Край село Хасан махала е набит на кол един от участниците – моят пра-прадядо Филип Моцовски. Но за сраженията препоръчвам на читатели малко повече книжнина, има достатъчно. Стига самите тях да ги интересува, а не да очакват историческа информация от професионалните историци.

Има ли точна информация какво се случва с участниците във Въстанието и техните семейства? Наистина ли някои от тях са получавали пенсии от Османската империя?

– Ама какви пенсии, докато никъде в Европа и света няма такава система? Как и кой е внушил това? Тяхната съдба наподобява тази на въстаниците от април 1876 г., но не по-лека. Нека напомня, че пенсиите в Европа са приложени чак от Бисмарк през 1889 г, а после и от другите владетели и държавници.

Моля, обобщете последиците от Въстанието. Изпълняват ли се поне частично целите му?

– Ние сме забелязани от света и именно поради този разгром забелязаха при Априлското въстание.

Историята не работи с хипотези, но все пак, ако се върнем назад, имало ли е шанс Въстанието да бъде успешно и каква щеше да е съдбата на Северна България?

– Не, никакъв, но си е струвало да се опита…

 

Подобни статии