Начало Култура Празнуване на Коледа около Врачанско в миналото

Празнуване на Коледа около Врачанско в миналото

от Mariana Gomileva
2571 преглеждания

Представяне на Коледни обичаи от пенсионерски клуб “Мадона” / снимка: Община Белоградчик

Многообразието от обичаи в деня на Рождество Христово, които са се спазвали поколения наред в Северозападна България, е интересно и колоритно. До днес, в някои села се помнят детайлно ритуалите, с които се е отбелязвала Коледа.

На този ден, всички в дома, още от сутринта са се събирали около трапезата до огъня, Зза да „отговеят“. На масата задължително е трябвало да има печено врабче, вино и люти чушки. Отговяването или „комкането“ е ставало така: най-старата баба рано заклажда огъня и когато многолюдната челяд се събере около него, тя кусва на всеки по малко от виното, дава му от лютата чушка и го „захранва” с печеното врабченце, за да е червен и здрав като виното, „лют” като чушката, „лек” като врабчето.

В някои села сламата, която е била посипана около бъднивечерската трапеза „се стръви” и така кокошките се обикалят в кръг с нея „та да не бегат по къщите”. На други места децата се боричкат из нея и падат „тежко, та тежки да са сноповете по нивята”. После обират оронените житни зърна и гадаят по броя им колко крини жито ще насипят в хамбарите или с колко купни от снопи ще приключат жътвата. В Криводолския край люлеят децата в черга и ги „изсипват” – тежко да паднат, та да натежат житните снопове в нивата през лятото. Когато децата се опитват да станат, „търкулват ги на една страна, та да е полегнало житото на една страна, да може да се жъне”.

От останалата в огнището главня от бъдника стопанинът на къщата издялва клин за ралото, с което напролет ще изоре нивите. Домакините се стягат за празничната трапеза – след дългите пости днес „се блажи” и основните ястия се приготвят със свинско месо, защото на Коледа „се колат белите шопари”. От Коледа до Месни Заговезни в селската къща се готви свинско.

До вечерта се разменят празнични гостувания, а всички – и млади, и стари, се събират на мегдана за традиционното хоро. Младите „да поиграят”, старите – „да погледат, да са порадват на убос, па и с народ да се сберат” в този светъл ден, изпълнен с надежди за мирни и честити бъднини.

Банатската Коледа

Коледа започва още с обявяването на Раждането на Исус от свещеника на вечерната миса. Като се приберат всички от църквата вкъщи, започват с раздаването на приготвените подаръци. На най-малките деца, които са останали у дома и вече са заспали, им се оставят подаръци до леглото или до елхата. 

Убиванье на прасето в Бърдарски геран

На Коледната трапеза се слага пържена „калбаса” – суджук, приготвен от прасето, което се коли със специален ритуал. Масата е богата и тежка – пържоли, баници, погачи, плодове, вино. На самата Коледа отново се отива на тържествена „миса”.  След това всички излизат навън за общо веселие с музика и танци.

През 30-те и 40-те години на Коледа през деня идвала Галишката духова музика. Години наред хората си спомнят, как тази музика става част от традицията на празника. Тя обикаля къщите и свири музиката на Дико Илиев. Всички хора излизат в дворовете, на улиците и играят, изнасят вино, сладки, баници и черпят присъстващите.

Музика – някога духовата музика е модерно нововъведение, дошло от Централна Европа, днес е визитка за Северозапада

Приготвят се цели кошници с „крофли”, които се изнасят навън специално за гостите. На това общонародно увеселение пристигат роднини, близки и познати от съседните села и градове – Кнежа, Бяла Слатина, дори от София. Веселбата продължава в салона на читалището с банашки танци до среднощ. (Разказала по детските си спомени Мария Николова Бунева, р. 1941 г., с. Бърдарски геран)

Българската Бъдни вечер и Коледа по врачански  

Нова, модерна традиция в посрещането на Бъдни вечер налагат врачанските туристи. Те въвеждат през 1926 г. общото Бъднивечерско веселие с гражданите, извън домовете им, в салона на новопостроения Туристически дом. Тази нова традиция, която бързо се налага сред ентусиазираните последователи на врачанското туристическо дружество, започва с една оригинална по замисъла си „Българска Бъдни вечер”. Прословутите с авангардните си идеи членове на дружеството съчетават смело и блестящо възрожденските обичаи, европейските моди и американските приумици. Затова в програмата на празника за Бъдни вечер присъстват коледарски хор и грамофонен оркестър, коледна седянка с печени тикви, питки с мед и орехи, баница с късмети, но и оракуване и изпитване на късмета и щастието; коледна елха със светещи гирлянди и украса от пуканки, бронзирани орехи и фъстъци; Дядо Коледа, който раздава символични подаръци със злободневни остроумия, написани от Никола Костов – Червен лиляк или Радослав Тричков, в съпровод с цигулкови изпълнения, томбола с печено прасенце, български народни песни, хора и ръченици и американско наддаване за торта. Над всичко това грее коледната звезда, монтирана на кулата на хижата.

Една от най-обичаната от децата празнични коледни прояви била организираното от Врачанската Популярна банка детско коледно утро с елха и подаръци за децата на всички клиенти. След откриването на празничния сезон с изнасянето на традиционното никулденско представление, идвала и кулминацията на сезона – шумните коледни веселби. Те са отбелязвани с тридневни вечеринки и литературно-музикални представления в салона на читалището. Посрещането на Коледа,  Нова година и Васильовден заедно от врачани, извън домовете им е една от най-забележителните и празнични традиции, които налага читалището. Изнасянето на любителско театрално представление на втория ден от Коледа – 26 декември,  датира още от създаването на Ученолюбивото дружество във Враца през 1869 г., по спомени на съвременниците. За Коледното представление избирали комедия или драма, а понякога и двете – според настроението и възможностите. В репертоара на трупата от  тези години четем: „Галилей”, „Райна княгиня”, „Разбойници”, „Иванко”, „Хъшове”, „Фросина”, „Възкресение”, „Змейова сватба”, „Срамежливият Дон Жуан”, „Майстори”, „Събуди се Тодоре”, „Жените командват”. Този репертоар се обогатява и усложнява през годините.
Първите Коледни и Новогодишни честитки носели лика на Ботев и възрожденците. Поръчвали се специално за поздравление на дарителите, на общинските власти и на офицерите.

 

Източник: kartanavremeto-vratsa.org – Калина Тодорова, Весела Пелова / Из „Празничен народен календар от Врачанския край”, 2010

 

Подобни статии