Начало Новини Подаряват фиданки бял бор за разсаждане

Подаряват фиданки бял бор за разсаждане

от Mariana Gomileva
2023 преглеждания

В разсадник има излишък на бял бор (Pinus sylvestris). Затова хората с добри сърца от разсадника искат да ги спасим заедно. Подаряват се 5000 бр. до петък 24.04.2020 г. По логистични причини, могат да се вземат минимум 200 бр. от организация/населено място/община/лице. Желаещите трябва да си заплатят единствено куриера (около 30 лв. за 500 бр.) или да ги вземат на място от разсадника. Допуска се да се групират желаещи по населени места.

В България белият бор се среща естествено главно в Рило-Родопския планински масив, и по-ограничено и в другите планини. В Стара планина са запазени само единични дървета. Освен естественото разпространение, белият бор е най-широко култивираният иглолистен вид. Инициативата на разсадника за даряване е възможност, чрез доброволци, които желаят да се възползват от безплатно взимане на фиданки, това дърво да бъде разпространено и в Северозападна България.

Преди няколко седмици за Европейско дърво на годината 2020 г. беше избран именно бял бор – 350 годишно дърво в Чехия. В 10-тото юбилейно издание на елитния конкурс, той събра 285 174 гласа от цяла Европа.

Белият бор (Pinus sylvestris) предпочита по-големите височини в планината – от 500 до 2200 m надморска височина. Стъблото му е право, красиво и стройно. Високо е до 50 m и дебело до 1,5 m. Клоните му са разположени на пръстени (прешлени), по които може да се преброят годините му. Белият бор живее до 600 години.

Старите борове имат дебела и напукана тъмнокафява кора, а младите борчета – тънка, червеникавокафява. В горната част на дървото кората е по-светла и изглежда олющена. По това белият бор се отличава от черния и от другите иглолистни дървета. При нараняване от ствола на бора изтича смола. Тя се стича в нараненото място, втвърдява се и предпазва дървото от загниване и по-тежко заболяване. Белият бор е вечнозелен, защото игличките му остават по клончетата до пет години и не опадат всички едновременно в една година.

Борът цъфти през април и май. Тогава се извършва опрашването. Шишарките узряват през втората година. Така на едно и също борово дърво могат да се видят и сухи, и зелени шишарки. Характерна тяхна особеност е, че върховете им сочат навътре, в посока към основата на съответния клон/центъра на дървото.

Люспите им изсъхват и се отварят чак през третата година, когато семената узреят. Снабдени са с ципесто крилце, което им помага да летят, подети от вятъра, и да се засяват сами.

Въздухът в боровата гора има приятен дъх. Това се дължи на особени летливи вещества, които се отделят от игличките. Те убиват микробите, затова в боровите гори са построени много санаториуми за лечение на белодробни заболявания.

Белият бор се използва широко в българската народна медицина. Пролетните пъпки действат омекчително на лигавиците, улесняват отхрачването и проявяват силен антисептичен и противовъзпалителен ефект, което го прави приложим при заболявания като бронхит, ангина, туберкулоза, възпаления на горните дихателни пътища. Борът проявява и бактерицидни свойства, действа диуретично, разтваря камъни в бъбреците, разширява кръвоносните съдове и предизвиква зачервяване и затопляне на кожата. Поради противовъзпалителното си действие, белият бор има добър ефект при ревматизъм, ишиас, подагра, лумбаго, невралгии. Катранът, получаван чрез суха дестилация от дървесинната част се прилага с медицински цели външно като антисептично средство при рани, шампоани против пърхот и т.н.

Въгленът, който се получава като остатък след сухата дестилация се употребява като суровина за получаване на медицински активен въглен, който намира широко приложение в медицината и фармацията като адсорбент при хранителни отравяния.

Химичен състав. Пъпките съдържат около 0,4% етерично масло, витамин B1, C и К, танини, смолисти вещества, каротин и др. Листата съдържат предимно етерични масла. От тях е изолирано веществото p-D-гликозид, на който се дължи характерният аромат на горски боров въздух.

За медицински цели се употребяват предимно пролетните пъпки. Освен тях приложение намират боровата кора, дървесните стърготини, боровият балсам, етеричното масло от боровите игли, Пъпките се берат в ранна пролет, когато са в стадий на разпукване. От тях при термична обработка се получава боров мед, който се добавя в чай при лечение на бронхити и други възпалителни състояния на дихателните пътища.

Белият бор има и приложение в строителството. От смолата след химическа преработка се получават терпентин, колофон, катран, а от дървесината – хартия и изкуствени влакна, от които се тъкат платове. Младата кора се използва за щавене на кожи. С борови шишарки вълната се багри тъмносиньо. От семената се получава безир, с който се полират мебелите.

Младите дръвчета бял бор, които се подаряват са 3-годишни, на „гол корен“ и добре съхранявани. Не са много едри и се изпращат обработени против просъхване. Реалистично е при добро засаждане, както последваща грижа, да се очаква между 50-70% прихващане.


Задължително е да се засажда законно, както по отношение на избрания терен, така и по отношение на организирането на самото засаждане (без групи и масови събития). Който желае да получи безплатни борови дръвчета, може да изпрати съобщение на фейсбук страницата на Гората.бг или на интернет адрес: contact@gorata.bg, като посочи:

1. Имена на лице и организация;
2. Телефон за връзка;
3. Адрес на електронна поща;
4. Желано количество;
5. Информация къде ще се засади.

Гората.бг – 100 000 садим гора е най-голямата доброволческа инициатива, която засажда гори и дървета в България. В края на този сезон и след 7 години засаждане има над 885 000 засадени дървета.

Източник: Гората.бг

Подобни статии