Начало Забележителности На 1 май празнуват селата Дъбова махала и Сливовик

На 1 май празнуват селата Дъбова махала и Сливовик

от Mariana Gomileva
777 преглеждания

1 май е официалният празник на две села в Северозападна България, които макар и с намалено население, имат своя завладяващ дух и в наши дни, благодарение на природните си красоти и богатата им история.

Дъ̀бова махала̀ е село в община Брусарци, област Монтана.

Намира се в Дунавската хълмиста равнина, на десния бряг на река Лом на около един километър от реката и на девет километъра от река Дунав, на 114 м надморска височина.

В стари документи Дъбова махала се споменава като Али Дубова махала. Народното предание извежда названието на селото от името на някогашния владетел на чифлика Хаджи Дубан. Според други изследвания е заселено от някой си Ахмед арнаутина с прякор Дубата. Дуба се наричала голяма лодка, с която по Дунава се превозвали пътници и стоки.

Ахмед получил земя от видинския Хюсеин паша за заслуги. Имотът не бил голям, но той заграбил от околните села и така уголемил владението си. Съградил кула, направил воденица и с ангария прокопал вада. По този начин се образувал чифлик. Там заселил най-напред няколко къщи от двете страни на вадата. Постепенно броят на къщите достигнал 20, като жителите работели земята на изполица. След Освобождението селяните откупили земята от наследниците и станали нейни стопани. През 1890 г. Дъбова махала имала 29 къщи и население от 201 души. Днес значителна част от жителите са преселници от Белоградчишките села.

Дъбова махала участва в мащабното селско въстание от 1850 г. в Северозападна България срещу османското владичество. На съвещанието в Раковишкия манастир през пролетта на 1850 г., където се подготвя въстанието, селото според запазени документи е представено от „кнез Петър и чорбаджи Неделкйо“.

Паметникът в центъра на с. Дъбова махала

На паметник в центъра са издълбани имената на убитите участници във войните за национално обединение 1912 – 1918.

Вследствие миграционните процеси населението на селото след 1944 г. непрекъснато намалява. Докато жителите през 1975 г. например са били все още 273, през 2009 г. са вече по-малко от 100, а към 2020, селото е съвсем опустяло. Основното училище в селото е закрито отдавна.

с. Дъбова махала / снимка: Ивелин Любенов

Има железопътна спирка на линията Мездра-Видин; има шосейни връзки с Лом, Видин, Белоградчик, Монтана, Враца и София, като отстои на 4,9 км от общинския център Брусарци, 27 км от Лом, 46 км от Видин, 39 км от Белоградчик, 41 км от Монтана, 78 км от Враца и 148 км от София.

На около един километър северозападно от селото тече реката Лом, която е незасегната от промишлени замърсявания. Поради това е добре зарибена, а плажът, къпането и прането в нея са възможни без ограничения. През лятото температурата на водата достига  29ºС. В околностите на реката се разкриват хубави природни гледки. Възможни са туристически преходи пеша и с велосипед.

Селото е един от бисерите на Северозападна България, отдавна загубили блясъка си, но все още искрящи с чистотата на природата си в този край.

Слѝвовик е село в община Медковец, област Монтана, разположено на границата между Предбалкана и Дунавската равнина. Районът е предимно хълмист, богат на надземни и подпочвени води.

Има данни, че селище на територията на днешното с. Сливовик е съществувало и през средновековието. То се свързва с историята на манастира „Свети Пророк Илия“, разположен в местността Зарожляк. Манастирът има произхода си в предосманския период и е разрушен по време на Белоградчишкото въстание през 1850 г., когато загиват йеромонах Висарион с още 7 братя от тази света обител. Престолният камък на разрушения манастир сега се пази в църквата на селото, построена през 1881 г. В землището на селото има 4 римски села от 1 – 4 век.

През втората половина на 15 век селото е разорено и опустява за няколко десетки години.

По време на Руско-турската война от 1828 – 1829 г. в с. Сливовик се заселват бежанци от източно-подбалканските райони, напуснали родните си места заедно със заминаващата руска армия. След Освобождението в селото се заселват и бежанци от Вардарска Македония. По време на Кримската война в Русия емигрирали повече от половината от жителите му, но след едногодишен престой се завърнали.

Във войните от 1912 – 1918 година от с. Сливовик са дадени повече от 20 жертви. По време на Септемврийското въстание от 1923 г. с. Сливовик попада в района на активни стълкновения и дава жертви 5 души.

Църквата в с. Сливовик – „Св. Никола“, е построена през 1881 г. Обновена е през 2005 – 2006 г. Освен нея, в района на селото се намират и следните оброци: Св. Илия, Летни Св. Никола, Св. Тодор Тирон, Св. Петър и Павел, Св. Троица, Отсекновение главата на Св. Йоан Предтеча, Св. Пророк Йеремия и Св. св. Кирил и Методий.

В западна посока се намират местностите Червения брег и Булулейника, гора и язовир.

Край с. Сливовик

Твърди се, че точно тук – на границата  между Предбалкана и Дунавската равнина, се е зародила някога духовата музика, прославила не само Северозапада, но и цяла България.

Оркестърът на с. Сливовик / снимка: Надежда Ушева

Жителите на селото са около 300. Местните се занимават основно със земеделие, земята се обработва от наши и чужди земеделци. Има 4 ферми, от които 3 са с крави (280 в селото). Във фермата с овце и кози, има около 180 овце и 30 кози. Тук работят и млади земеделци, има и още по-млади животновъди. Не е чудно, защото Сливовик е живописно и поддържано населено място.

Кметството и здравната служба на с. Сливовик

Има нов площад селото, а черквата е ремонтирана. Има и беседка в местността Смарделия геран, където е възстановена  чешмата. Местните хора редовно посещават библиотеката и читалището, където празнуват всички празници. 

с. Сливовик / снимка: Община Медковец

Подобни статии