Начало Фолклор На „Турлашка седенкя” в Белоградчик

На „Турлашка седенкя” в Белоградчик

от Mariana Gomileva
893 преглеждания

Тя е само на 10 години. Родена е в Белоградчик и вече знае, че това е място с несравними природни красоти, но и с богати традиции. Родителите ѝ добре са ѝ обяснили значението на думата традиции. Тя го е разбрала и толкова се е впечатлила, че дори е поискала да я запишат на народни танци в Детския комплекс в града. Харесва ѝ да научава интересни неща за фолклора ни.

Тя е на цели 80 години и цял живот е спазвала обичаите в село Салаш. Има натрупани зад гърба си километри изпредена вълна на хурката, подарък от свекъра ѝ на един от турлашките събори в миналото. Знае десетки народни песни и до днес пее във фолклорната група за изворен фолклор „Родни звуци“ при Народно читалище „Развитие-1896г.“ – единствената в селата от Белоградчишка община, запазила своето съществуване през годините и все още активно участваща с концерти на местно, регионално и национално ниво.

Преди няколко дни, те се срещнаха за да се случи едно очарователно и незабравимо изживяване. Не само за двете, а за още около 40 като тях.

В „Турлашка седенкя” в Младежкия дом на Белоградчик децата от вокална група „Звънчета“ към Детския комплекс се събраха с бабите от „Родни звуци“ в с. Салаш и направиха едно живо, много сърдечно и емоционално предаване директно на жарта и автентичността на местния фолклор. Децата проявиха огромен интерес да научат местни песни, които са пеели техните прабаби по жетва, и които са изпълнявали бабите им по седенки и венчавки.

Истинска наслада получиха всички от изпятите изворни съкровища: „Рада платно тъче“, „Седенкье се кладоше“, „Узни ме Недо“, „Чула съм либе, дочула“, „Рада иде от белило“, „Наклала Ненка седенка“ и „Чула мома жетва“. Децата представиха песните „Чичовите конье“ и „Море, чича рече“.

За да бъде още по-истинска цялата тази магия бабите от село Салаш бяха облечени в ръчно изработени автентични народни носии на около 200 години, характерни за региона и предавани от поколения в семействата. С много плам те разказаха за живота и бита на турлака. Предяха заедно с децата с бабината хурка, превъртаха преждата, плетяха вълнени чорапи, а младите попиваха всяка дума и традиционна техника на автентичните занаяти, докато внимателно разглеждаха опинците, които ползват хората от село.

На „Турлашката седянка“ присъстваха и хора, чийто ежедневна мисия е да съхраняват местния фолклор и да работят за поддържане на традициите живи. Това са: Татяна Тодорова – директор на Детския комплекс, Валери Цветков – председател на Народно читалище „Развитие- 1893г.“, Любомир Веселинов – председател на Турлашко дружество „Ждребче“ и Елена Александрова – ръководител на вокална група „Звънчета“.

И какво е една седянка, без задължителното хоро накрая? Истинската приемственост на автентичните песни, които децата ще включат занапред в репертоара си, завърши с общо хоро на млади и стари. Хванати за ръце – две поколения, с една цел – съхраняване на любовта към турлашкия фолклор, бит, традиции и култура.

 

снимки и видео: Детски комплекс Белоградчик

Подобни статии