Начало История „Ми смо си ми“ – цветният говор на Ново село

„Ми смо си ми“ – цветният говор на Ново село

от Mariana Gomileva
2053 преглеждания

СУ “Св.св. Кирил и Методий”, с.Ново село, област Видин / снимка: Мариана Гомилева

На брега на река Дунав, високо в ъгъла на картата на Северозападна България, се намира едно местенце, което съхранява през вековете автентичния говор на местните хора. И до днес ярък, колоритен и отличаващ се от всички наоколо е начинът, по който говорят в Ново село, Видинско. Диалектът там има сходни черти със съседните сръбски говори, както и с преходните говори на юг. Повлиян е лексикално и от влашкия. Легендата разказва, че когато Господ вървял по света и раздавал езиците на народите, точно на това място се препънал и торбата, в която носел езиците, се разпиляла. Затова наречието, което се използва в Ново село, е уникално.

Девизът на селото е „Ми смо си ми“ (Ние сме си ние).

Говорът на Ново село винаги е будил интерес у много наши общественици и езиковеди. Те разглеждат неговите основни фонетични и морфологични черти, дават представа и за някои от лексикалните му особености, но не правят пълно и обстойно проучване. Най-задълбочено по темата работи к.ф.н. Максим Славчев Младенов в отпечатания му през 1969 г. научен труд, озаглавен „Говорът на Ново село, Видинско“. В заключенията си той казва:

“…от сравнително големия списък на инвентара от новоселския говор, който може да има локализация по Българската езикова територия, става ясно, че този говор не прилича на нито един от останалите български говори. В неговото формиране са участвали разнородни говори и всеки е допринесъл с някои свои черти за създаване на днешната му физиономия. Ако към този инвентар се прибавят и собствено новоселските особености, които може да се дължат или на вътрешното развитие, или на въздействие от страна на румънския език, то ще се получи пълна представа за новоселския говор като цяло“. 

Това показва, че в новоселския говор влизат от съставящите говори не отделни думи, носители на определени явления, а явления като цяло. Тази особеност навярно се дължи на факта, че смесването е станало много отдавна и то в момент, когато се е формирал сегашният облик на българските говори, когато редица исторически процеси са били още живи и поради това с действащата си сила са обхванали всички случаи.

Фонетичната основа на говора е свързана със зоната на говорите в Белоградчишко, Трънско и Брезнишко. Това личи най-вече от застъпването на някои от старобългарските вокали. Има обаче елементи, като редукцията на гласа „А“ на „Ъ“ или група „ЧЪР“, които се отнасят към други говори.

Общи черти за Белоградчишко, Трънско и Брезнишко. Има редица черти, които са присъщи на всички говори, около северната част на границата с съ Сърбия. Това са особености като застъпване на старобългарското Ѫ с „У“/ру̀ка, ма̀ту/; звучни съгласни в краесловие: Ч, ДЖ на мястото на праславянските tj, dj; частица за бъдеще време – ЧЪ.

Изолираността на новоселяните от едноговорни български селища е причина за езиковото влияние на околните разноговорни села с по-богати езикови форми.

Предлагаме ви един видео материал, посветен на диалекта в Ново село. Той е реализиран по Проект „Представяне на местното природно, културно и историческо наследство на община Ново село, област Видин, чрез прилагане на информационни технологии“, по европейската мярка 313 за „Насърчаване на туристическите дейности“:

Тук може да чуете и още един интересен запис на хора от района на Новао село, Видинско, направен от един от най-добрите езиковеди в България доц.д-р Иван Г. Илиев в ценния му труд Говореща христоматия по българска диалектология:

 

 

Подобни статии