Начало История Вечните легенди за гибелта на Христо Ботев

Вечните легенди за гибелта на Христо Ботев

от Mariana Gomileva
605 преглеждания

„Една особена свръхчувствителност вече столетие обладава душата и мисълта на българина: къде е убит Ботев, кой простреля тези буйни гърди и туй горещо сърце, що побираше въздишките на един народ, стенанията на цяла една поробена земя?

„Убиха го на „Милин камък”, на „Веселец”, търсеха го на „Клена”, „… на Вола сред пустинния балкан”… …Докъде е историята и откъде започва легендата? Няма нищо ненормално в това, една личност като Ботев да е обкръжена с толкова легенди.”

Този текст Николай Дойнов пише през 1980 година, но е актуален и днес.

Още в първите години след гибелта на Войводата възникват редица хипотези, легенди и предания за неговата загадъчна смърт, които стават предмет на спорове и дискусии, биват опровергавани, подкрепяни, допълвани, променяни…; появяват се нови такива в различни години. Красноречив пример за това е статията във в. „Читалищно дело” от 1937 година, озаглавена „Истината и легендата”, в която са цитирани „актуалните” тогава:

  1. Легендата твърдеше, че още на Милин камък Хр. Ботйов е бил изпаднал в отчаяние и в близката пещера и пролял сълзи на разочарование…
  2. Лъжа е, че Хр. Ботев е бил убит и хвърлен в една пропаст при с. Челопек от овчари, нещо, за което свидетелствувал убиецът в изповедта си пред покойния врачански кириарх Константина…
  3. Хр. Ботйов не е убит нито на Милин камък, нито на Веслец, а на Околчица – Вола…
  4. Куршумът, който уби Хр. Ботйов не е засегнал челото му, а е минал през сърцето…
  5. Касата на четата не е била в Хр. Ботйов, а в Никола Обретенов, следователно лъжа е, че той е убит, за да бъде ограбен…
  6. Перо Херцеговеца е убит на Околчица, което значи, че той не е могъл да живее после в Диарбекир и да казва, че местното население е убило Ботйова…

През 2001 г. излиза от печат книгата на Иван Райкински „Ботевото лобно място и паметникът на Околчица”. Множеството въпроси, на които авторът търси отговор са пряко свързани с темата за смъртта на Христо Ботев: като се започне от „Кога и как се появяват първите най-разпространени вести за смъртта на Христо Ботев?”, за да се стигне до „Как изглеждат паметните места във Врачанския балкан 125 години след забележителната 1876 г.?”

Иван Райкински „извървява” многократно и пътя на четата във Врачанския балкан, търсейки лобното място на героя – „извървява” го със Захари Стоянов, Иван Вазов, Тома Хитров, с юнашкото туристическо дружество „Веслец” – Враца (1900), както и с живите Ботеви четници и членовете на първата и втората официални комисии за определяне лобното място на Христо Ботев. Без да си поставя за цел, авторът прави и една великолепна хронология на битуващите сред българите (в страната и сред емигрантите; в различни периоди в различни среди – научни, журналистически, литературни и прочие; както и в различни обществени групи) легенди и предания за смъртта на Ботев, различни тълкувания, тези и хипотези, поддържани от видни представители на тези среди.

Лобното място на героя – сочени са Милин камък, Веслец, Волът, Околчица, Врачанският балкан, Врачанските лозя. Това може да се проследи и в песенния фолклор: „във врачанските лозя над града над Враца” – („Книга ми е дошла из Русийска земя”); „Та Ботйов загина във Врачанските лозя.” – („На Ботев войвода”); „На Веслец, мамо…/ …там падна Ботев” – („Чула съм сине”); „…и са минале Челопек, / и там ми е Ботев загинал”– („Писмо ми пише Ботю войвода”); „…къмто Вола, над село Паволче / тамо са йобиле войводата” – („Песен за четата на Христо Ботев”).

Кой уби Ботев?

Преданията и народните песни ни представят няколко версии за убийството на Войводата:

–  Ботев е убит от турски куршум – официална версия;

– Ботев е убит от черкези; Ботев е убит от Джамбулет – преданието е разпространено и в художествената литература и е често срещано и днес във Врачанско.;

– Ботев е убит от негови четници – освен, че се среща във фолклорните текстове, тезата е широко коментирана. Като нейни „автори” са сочени останалите живи Ботеви четници. Поддържана е от Георги Тахов. Продължава да битува и днес.;

– Ботев е убит от българи – овчари или планинци, заради четническата хазна или Ботев е предаден от българи и убит от турците или черкезите. Едно от най-често споменаваните имена е това на овчаря Димитър Мазната, сочен в някои текстове като предател, в други – като помощник на четниците. Иван Райкински в цитираното съчинение дава интересни сведения за него.;

– Ботев се е самоубива, изпаднал в момент на отчаяние. Също хипотеза, продиктувана от спомените на/за Ботевите четници. Редица спорове се вихрят днес около нея, духовете разбуди отново Стефан Цанев, като неин защитник във втората част на своите „Български хроники”.

            Според народния творец Ботев е роден на Рождество и затова е кръстен Христо – на Спасителя, защото такава е била неговата мисия – да спасява и кръвта си за народа да пролее – „курбан за народа си да стане“. В контекста на тази идея въпросът „Кой уби Ботев?” много пъти е заглушаван от мълвата (описана и от фолклористи, и от поети, и от историци) – стогодишна „Ботев е жив”. Така темата за предателството и мъченическата смърт на героя са необходима и естествена част от месианската идея – единствено възможния път  към Околчица – Българската Голгота и безсмъртието на българското юнашко сърце. Войводата тръгва със всички знамения и поличби, за да извърви и извървява този път.

Източник: Калина Тодорова, Ботев лист, 2017, „Карта на времето“ – РБ „Христо Ботев“ – Враца

Подобни статии