Начало История “България е градината – пазарът е светът” поставя началото на Денят на Земята

“България е градината – пазарът е светът” поставя началото на Денят на Земята

от Mariana Gomileva
888 преглеждания

Пролетни цветчета край Белоградчик / колаж по снимка на Шериф Аликехая 

Международният ден на Земята – 22 април, е най-големият нерелигиозен празник в света, отбелязван от над половин милиард души. Всяка година Международната мрежа за Деня на Земята координира действията на повече от 12 000 партньори в 174 държави, насочени към опазване на планетата Земя и съхраняване на живота върху нея. Мрежата се стреми да създаде широка гражданска подкрепа за устойчиви и ефективни екологични политики за развитие по целия свят.

Денят на Земята се отбелязва за първи път в България на 14 декември 1930 г. по инициатива на тогавашния министър на Земеделието и държавните имоти Григор Василев. Инициативата се радва на широката подкрепа на други министри на земеделието от цяла Европа. Празникът на Българската Земя дава повод на организаторите да поемат инициатива за установяване Международен ден на Земята. Тази идея намира силна подкрепа от председателя на Международния Земеделски Институт в Рим – Де Микелис. Денят, който е бил предложен, е 21 март, който има астрономическа стойност и може да задоволи изискванията на всички страни от Северното и Южното полукълбо на Земята.

България е първата страна в света, която чества Празника на Земята

Григор Василев е министър на Земеделието и държавните имоти в правителството на Андрей Ляпчев през 1930-1931 г. Роден е през 1883 г. в с. Радово, Трънско. Следва юридически науки в София и Женева. Член е на Демократическата партия. Главен редактор е на в. „Пряпорец” и участва в издаването на списанията „Българска земя” и „Нация и земя”. В политиката влиза чрез журналистиката и като политик често си служи с перото. Григор Василев е фанатично привързан към земята и природните красоти на България. През 1930 г., четиридесет години преди да се заговоря за опазване на околната среда, той утвърждава за Празник на българската земя 14 декември и известява за това Международния земеделски институт в Рим. За честването му поканва чуждестранните министри на земеделието, с идеята да отправи прави апел към света българският празник да прерасне на Международен ден на Земята в удобна за всички дата. Ето как отговарят на изпратеното от него писмо на 7 декември:

Отговор на германското правителство, 13.12.1930 г.: „Позволявам си да изпратя на Ваше превъзходителство, по случай утрешния Празник на Земята, моите най-искрени благопожелания за преуспяване на българското земеделие.“ (Ото Шиле – министър на прехраната и земеделието на Германия.)

Отговор на италианското правителство: „Със задушевност по случай Празника на българската земя изпращам на Ваше превъзходителство и на всички земеделци сърдечните чувства на жива солидарност, гореща симпатия и чистосърдечни пожелания от моя страна и от страна на италианските земеделци.“ (Барон Джакомо Ачербо, министър на земеделието и горите на Италия.)

Отговор на унгарското правителство: Будапеща, 01.12.1930 г.: „По случай Празника на земята поздравявам най-сърдечно Ваше Превъзходителство, като инициатор на идеята и пожелавам най-голям успех на тази идея. Нека Бог благослови българския народ и щастливата дейност на Ваше превъзходителство.“ (Жан Майер, министър на земеделието на Унгария.)

Отговор на турското правителство: Анкара, 13.12.1930 г.: „Турция, която сама е земеделска страна и която, следователно, оценява в пълния смисъл цената и ползата на земята в човешката дейност, споделя живо радостта, която изпитва днес братският народ, като чества един празник, определен да поощри използването на земята в България.“ (Мустафа Шериф, министър на Националната икономия на Турция.)

Френски отговор: София 9.12.1930 г.: „Благодаря на Ваше Превъзходителство за любезната покана за първия Празник на Българската земя, на 14 декември, на който ще присъствам с удоволствие. Не ще пропусна да съобщя инициативата на Ваше превъзходителство на Министъра на земеделието в Париж.“ (Френски пълномощен министър: Анри Камбон)

Белгийски отговор: София 13.12.1930 г.: „Бързам да потвърдя получаването на любезното Ви писмо от 7 т.м. и да Ви благодаря за поканата да присъствам на Празника на Българската земя. Съгласно желанието, което изказахте, съобщих за това тържество на белгийския министър на земеделието. С удоволствие прибавих и статията публикувана в „Ла Бюлгари” на 11.12 т.г., като изложих подробно великолепната цел, която преследвате, учредявайки този народен празник.“ (Барон де Велмон)

Британски отговор: 10.12.1930 г.: „Бързам да благодаря на Ваше Превъзходителство, че благоволихте да ми съобщите за Празника на Българската земя, на който ще присъствам с най голямо удоволствие на 14 т.м. Не ще пропусна да съобщя на моето Правителство предложението, което Вие направихте пред Международния земеделски институт в Рим.“ (Британски пълномощен министър Сидни Уотерло)

Подкрепа за начинанието на министър Григор Василев изразяват и холандския консул Де Брау, полския пълномощен министър Адам Търновски, чехословашкия пълномощен министър Рейхолец, югославския пълномощен министър д-р Ал. Вукчевич, испанският пълномощен министър И.Б. Арегви, американският пълномощен министър Хенри Шумейкър.

По повод апела на българския земеделски министър Григор Василев Празникът на Българската земя да стане световен празник на земята, на 6 март 1931 г. Международния Земеделски Институт в Рим отговаря:

„Чест ми е да Ви съобщя, че в сесията през месец декември м.г. Постоянният комитет при Международния Земеделски Институт разгледа предложението на Негово Превъзходителство г-н Григор Василев, министър на земеделието на България, щото институтът да вземе инициативата да предложи на всички правителства Празникът на Земята да се празнува от всички страни в един и същи ден през годината. Като оценява ползата от предложението на българското правителство Постоянният комитет реши едногласно, да уведоми веднага правителствата на държавите, членове на Института, върху поменатото празненство, за да може единодушието, съгласието да спомогне за бързото осъществяване.

Като се натоварвам с тази приятна задача позволявам си да изтъкна високата морална стойност и голямото идейно значение, във връзка с тази инициатива. Световният Празник на Земята е предназначен да сближи в един и същи ден земеделското население от целия свят и дори народите. Той ще ги свърже с чувството на тази първична сила, която земеделието манифестира измежду човешкия прогрес и социалното спокойствие, с волята да не се пестят усилия, както индивидуални, така и колективни, за да се вземат от земята благата, които тя може да даде и да се разпределят според принципа на правото и справедливостта между народите и отделните лица. Моля българското правителство да даде мнението си относно датата, която би била подходящо да се определи за световния празник. По този повод ви съобщавам, че представяйки предложението на българското правителство на Постоянния комитет, счетох за уместно да посоча датата 21 март и действително изглежда, че този ден, който има и астрономическа стойност, може да задоволи всички изисквания, било на страните на от Северното полукълбо, било на ония от Южното. С надежда да получа вашия отговор относно това предложение, а също и одобрението на държавите членове на Института благодаря ви предварително г-н министър и Ви моля да приемете моите почитания.“ Председател на Международния Земеделски Институт в Рим – Де Микелис.
Така в цял свят се утвърждава отбелязването на Деня на Земята. То обаче е многократно прекъсвано и възобновявано през годините.

През 1941 г. Григор Василев издава книгата „Образът на Българската земя”. В нея, по повод Деня на Земята, той публикува текст, озаглавен с фразата, с която през 1930 г. обявява Празника на българската земя:

“България е градината – пазарът е светът”

От моите 365 дена в Министерството на земеделието, честването на земята бе моят Велик ден. Направих този почин с вярата, че той е остане завинаги. Още на следната година дойде горчивото разочарование. Никога не съм могъл да разбера защо не се продължи този почин. И сега се възрадвах безкрайно много, когато този почин се възстановява. Дано никога – во век и веков – българите не се отказват от деня на Земята. Денят на Земята би трябвало да се зачита като един от най-светлите дни. В него трябва да се вложи смисъл и да се отрази стопанския възход на България. Всички рожби на земята се прибират до есента. На Св. Симеон се хвърля първото семе и започва новата стопанска година. Това е ден на благодарност към майката Земя и провидението, това е ден на обща равносметка и начало на новия земеделски труд. Всички усилия на ръководството с всичките разклонения и цялото внимание на интелигенция и народ, трябва да се слеят в една мисъл и една воля – да хвърлим поглед на изтеклата година и да посочим какво ни предстои за идната година. Въвеждайки празника на Земята, ние си позволихме нескромността да обясним и на другите народи, защо ще честваме нашата земя и да ги поканим да се установи Международен ден на земята.
След години инициативата спира да се отбелязва. Към нея страните се връщат отново, след като стават все по-сериозни проблемите по опазването на околната среда в края на миналия век.

 

Съвременната история на Деня на Земята

За първи път Ден на Земята се отбелязва отново официално на 22 април 1970 г. в САЩ и Канада. Милиони северноамериканци участват в демонстрация и настояват политици, държавници, бизнессреди да включат в своите приоритети опазването на околната среда. През 1990 г. празникът на нашата планета е обявен за международен, като България се включва в отбелязването му през 1993 г. Целта е да се обединят хората на планетата в защита на околната среда.

В САЩ първото честване на Деня на Земята се организира от Гейлорд Нелсън – бивш губернатор и сенатор от Уисконсин, който издига каузата за опазване на природата и Денис Хейес – изявен студентски лидер. В проявите на Първия Ден на Земята се включват повече от 20 милиона американци от всички краища на страната. Като резултат от това събитие се оформя мощно движение в защита на околната среда и са приети законите за чист въздух и чиста вода на САЩ.

Естествено, след предисторията на празника от 30-те години на 20 век, България е една от първите страни, присъединили се към международното отбелязване на Деня на Земята, започнало от 1990 г. В Международния организационен комитет за честването на Деня на Земята България е представена от Благовест Сендов. Той сформира Национален комитет за Деня на Земята. На призива за отбелязването на Деня на Земята се отзовават хиляди българи и денят се чества с разнообразни прояви, посветени на опазването на околната среда.

На 22 април 1992 г. Президентът на Република България Желю Желев подписва клетвата в името на Земята. Над 30 хиляди български деца се подписват под Декларацията за пълномощие за живот на Земята. Декларацията е връчена на Конференцията на ООН за околната среда и развитието, проведена в Рио де Жанейро през юни 1992 г. Оттогава всяка година България участва в отбелязването на Деня на Земята и дава своя принос за по-чиста и здравословна околна среда, за съхраняване на живота на планетата.

Ето с каква презентация учениците от ПМГ „Екзарх Антим I“ – гр. Видин отбелязват Деня на Земята през 2020 г.:

https://www.facebook.com/PMG.Vidin/videos/228859804845937/

 

 

Източници: текстове на Диана Коларова, материали от земеделски списания и др.

Подобни статии