Начало История Берковица ще отбележи рождението на Иван Вазов с изкачване на вр. Ком

Берковица ще отбележи рождението на Иван Вазов с изкачване на вр. Ком

от Mariana Gomileva
2517 преглеждания

Чешма “Малинарка”, построена по стихове на Иван Вазов е една от забележителностите на града | снимка: Весела Николаева

Берковица ще отбележи рождението на Иван Вазов с изкачване на връх Ком, съобщиха от общината. За втора поредна година общината организира поход до върха в чест на поета и писателя, който е прекарал няколко години от живота си в Балканския град. Изкачването ще бъде на рождения ден на Вазов – на 9 юли, като тръгването е от Общинската администрация в 7 часа сутринта. В 8 часа трябва да започне изкачването на върха от хижата.

На самия вр. Ком от общината са подготвили кратка програма и участниците са приканени да помогнат за почистването на върха и туристическата пътека. Връщането обратно в Берковица ще е след 14 часа. Записването за участие става в Туристическия информационен ценър при Димитринка Цветкова (тел. 0885 006585) и в магазин “Хрисия” в центъра на града (тел. 0896 800634). Крайният срок е до 12 часа на 6 юли, четвъртък.

Връх Ком е един от двехилядниците на България – издига се на 2016 м височина в Западна Стара планина. При хубаво време от него се разкрива гледка чак до р. Дунав. До хижа “Ком” се стига по 16 км асфалтов път, а след това до върха има маркирана пътека. Общата денивелация е 1600 метра, по данни на туристическия отдел в общината.

Иван Вазов е оценил с възхищение красотата на Берковския Балкан по времето, когато е председател на Окръжния съд в Берковица. Това става малко след Освобождението – от 18 март 1879 г. до септември 1880 г. Къщата, в която е живял, сега е музей “Иван Вазов”, а по негово стихотворение, възпяващо берковските берачки на малини, е построена чешма “Малинарка”.

Престоят му в Берковица го вдъхновява за няколко от творбите му, сред които е и поемата “Грамада”.

Малини

Чакай, момне, стой да зърна

тия очи сини,

твойта кошница е пълна

с алени малини.

 

От зори си ги забрала

със розови пръсти,

брала си ги, па си пяла

сред горитегъсти.

 

Постой,момне,за почивка,

вечеря е хладна:

за реч топла,за усмивка

душа имам гладна.

 

Чужденец съм в тез долини,

планини омайни,

много нещо с теб дели ни,

малко ний се знайме!

 

И аз, и ти йощ сме млади,

живот ни очаква,

но орисница ни даде

участ не еднаква.

 

Твойто бъдеще ти свети,

мойто в мрака тъне;

твоят път е пълен с цвете,

моят само с тръне!

 

Една песен в тез години

тебе те разсмива,

една кошница с малини

прави те щастлива.

 

Теб те чакат там в колиби

песни и другарки,

може би и мило либе

за цалувки жарки.

 

Аз, девойко, в бой със злото

младостта погубих,

много идоли в живота

любих и разлюбих.

 

В радостта найдох отрова,

в любовта-измена –

Мойта скръб за теб е нова,

мойта реч студена.

 

Чужди сме си ние двама.

Ти се удивляваш?

По-добре е нужда няма

да ме разумяваш!

Подобни статии