Белоградчик. Картина от Селма Тодорова | репродукцията е предоставена от проф. Б. Тошев В средата на XIX българите в Османската империя, особено в нейния Северозападен край, се сблъскват с множество трудности и насилие. Неуспешните въстания предизвикват силно желание за отмъщение от османските власти; независимостта на Сърбия прави района граничен, което увеличава разположените на гарнизон войници, а войните с Русия и вътрешните конфликти в империята я отслабват и увеличават корупцията и официалните данъци. В първата част на текста ви разказахме как от това положение се опитва да се възползва Руската империя, като подписва споразумение с Османската за размяна на население. По силата на спогодбата българи заминават за Русия, а мюсюлмани от север, предимно кримски татари, са разселени в България. Представяме ви втора част от изследването, публикувано от проф. Борислав Тошев в „Белоградчишки ежедневен илюстрован лист“. Текстът е оригинал на книга, написана от Владимир Тодоров-Хиндалов и издадена през 1929 г. Тогава част от участниците в изселванията все още са живи, а авторът е проучвал и документи по случаите. За съжаление тази важна част от българската история не е проучвана основно след 1944 г., свидетелите отдавна са мъртви и възстановяването на събитията ще е трудно. Ние само си представяме страданието на българските селяни, продали на безценица цялото си имущество и сблъскали се с негостоприемството на чуждата земя. Да си представяме и да не ги забравяме. Тук може да прочетете първа част: http://bit.ly/2gHHavh 
Северозападния край, рисуван в наивистки стил от Димитър Вецин | предоставена от проф. Б. Тошев
Следва продължение…