От водите на язовир Огоста край Монтана се показват останките на църквата „Свето Възнесение Христово“ на потопеното село Живовци. Според мнозина това е най-мистичното място в Северозападна България. Изселването на село Живовци и съседното му Калиманица /родното място на Йордан Радичков/, е започнало в края на 60-те години на миналия век и приключва през 1984 г. Две години по-късно е построен язовирът и някогашните изпълнени с живот и мечти за бъдещето села остават под водата.
Близо половин век след изселването, споменът за това какво е било някога тук, какви хора са живеели и мечтаели, остава жив в паметта на техните потомци. През 2013 година младият краевед Димитър Церовски подреди в Регионалния исторически музей изложба „Живовци в разказа един краевед“. В девет витрини на музея бяха експонирани снимки, предмети от бита и документи от вече несъществуващото село.
Над потъналото село и до днес се показва запуснатия селски храм, а времето и водата още не са изличили някои от фрагментите от църковния иконостас.
Споменът за Живовци и Калиманица е жив, а фотографските обективи продължават да запечатват в кадър картини от мистичните останки на двете изчезнали села.
Снимки в галерията: Александър Митов и Мирослав Макавеев
Репортаж за останките изселените села във в. „Конкурент“
За историята на храма „Свето Възнесение“ може да прочетете тук.
