Никола Маринов, внук на писателя Илия Николчин, в село Стакевци през лятото на 2024 г. / снимка: проф. Миглена Николчина
След като през целия изминал месец октомври се отдадохме на спомените за писателя Илия Николчин, публикуваме два разказа и на неговия внук, Никола Маринов, който много ярко е наследил отличителния писателски стил на своя дядо и на своята майка проф. Миглена Николчина.
Никола Маринов е роден в София през 1988 г. Завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на стихосбирката „Тигърът поиска, човекът обеща“ (2019) и сборника с разкази „Изход на видовете“ (2021). Публикува стихотворения, разкази и критика в „Литературен вестник“. Негова музика е издадена в лейбъла mahorka.org. Страстен кулинар с диплома от „Кордон бльо“.
По думите на Биляна Курташева относно „Изход на видовете“, „Из лабиринта от кратки истории, размишления, откровения в тази книга ни води един особен, препинателен герой: ?. Да, именно препинателен, защото е обозначен не с име, а с въпросителен знак, но и защото „препъва” нашето четене, озадачава вътрешния ни глас, огъва го в нямо, взиращо се питане. … Наречете го както искате, но се оставете на този ходещ въпрос, вечно разпънат между въже и гълъб, небе и катедрала, да ви води. По пътя ще се преобразява във вехтошар, овчар, прилеп, супергерой, ще среща късния Валери Петров в парка, ще мине през планетата Омнихил… Ще ви помогне да стигнете там, за където още не знаете, че сте тръгнали.“
Никола Маринов, „Изход на видовете“, Пловдив: Жанет 45, 2021.
На покрива
? се качи със земния си дядо на покрива да наблюдават далечината. Дядо му в един момент възкликна „Виж! Небето слиза тук при нас!“ Озадачен, ? погледна към небето и видя неизброимо множество от гълъби, които се спускаха над тях. Искаше да пита дядо си как така небето слиза, но докато го направи, гълъбите го заобиколиха от всички страни и не можа да открие дядо си из кацналото ято. Извика „Дядо, как е възможно небето да слезе на земята?“ и от гръмкостта на гласа му ятото гълъби отлетя, изглежда заедно с дядо му, защото вече не беше там.
Разплакан, ? извика „Но това е невъзможно!“ Зад него се чу глас „Нищо не е невъзможно.“ Обърна се и видя вселенския си дядо, който беше наполовина там – точно както си го спомняше, от срещата си с него, преди да се роди. През безтелесността му прозираше светлината, предшествала сътворението на вселената.
? се вгледа в очите на вселенския си дядо с поглед, съдържащ безкрайна поредица от въпроси, а той, приемайки погледа му, топло се усмихна и привидността му се разпръсна из пространството.
„Ами как да не е възможно?“ Чу се зад гърба му гласа на земния му дядо. „То всъщност винаги е тук при нас. Свикнали сме да го търсим в далечината, но то е винаги тук.“ Когато ? се обърна, видя единствено самотен гълъб, който мигновено отлетя.
? остана сам на покрива, между небето и земята.
Ето и още един кратък разказ на Никола Маринов:
Копче от сън
Когато бях малък, баба ми ме извеждаше на разходки из Борисовата градина. На път за там често срещахме Валери Петров, влизащ или излизащ от чудноватата си къща. Той винаги се радваше да види невръстния си фен, но аз обикновено от срамежливост наблюдавах тротоарните плочки, организирайки ги в разнообразни конфигурации, докато баба ми се опитваше да изкопчи някоя и друга дума от мен.
Един ден по време на една от тези срещи, г-н Петров каза, че иска да ми подари нещо. Докато тършуваше по джобовете на сакото си, в един момент изпусна на земята едно копче. Наведох се да го вдигна и докато се изправих, улицата беше придобила необозрима безпределност. Силуетът на писателя се сливаше с далечината. Баба ми ме помоли да я изчакам пред къщата и тръгна след него. Чакайки, видях в отражението на прозорците нея и нейния съпруг, дядо ми, зад гърба ми си.
Зарадван, че усамотеното ми чакане беше прекратено, се обърнах към тях, но на тяхно място видях ятото гълъби, които дядо ми хранеше на балкона. Гълъбите се разлетяха, оставяйки перушина, случайно конфигурирана в последователността на този текст. Някак си успях да запиша всичко преди вятърът да го разпръсне из необозримостта.
Екипът на СЕВЕРОЗАПАЗЕНА БГ благодари на проф.Миглена Николчина за съдействието по почитане на паметта на литературния гений от Северозапада -краеведът, писател и журналист Илия Николчин.