Паметникът на загиналите във въстанието през 1850 г. / снимка: Мариана Гомилева
Въстанието от 1850 г. обхваща Белоградчик и няколко околни области. Понякога е наричано Видинско или Северозападно въстание. То е най-голямото и значимо въстание, проведено срещу турското иго в България в средата на XIX век. Въпреки това и днес не е добре познато в широките български среди.
Въстанието включва поредицата бунтове, избухнали в този край на България, но най-тежките битки се водят около Белогардчик. Началото е поставено още в първите години след падането на последните български земи под османска власт – с въстанието на Константин и Фружин. Близостта на Северозападна България до Средна и Западна Европа, добрите търговски и интелектуални връзки са предпоставка за множество въстания след първото – силен отзвук има Чипровското, периодично избухват и по-малки бунтове. Отцепничеството на Осман Пазвантоглу в края на XVIII и първите години на XIX век дава нови надежди на Видинския край за независимост от Османската империя.
Въстанието официално започва на 1 юни 1850 г. и обхваща Белоградчишко, Кулско и части от Видинско. Бунтовниците са зле въоръжени, но правят опит да завладеят крепост „Калето“ и там вече да се отбраняват и да излагат исканията си. Първоначално Руската империя дава подкрепа, но отказва да се намеси след като започват военните действия. Сърбия, наскоро извоювала независимост, също не посмява да се намеси. Малцина успяват да избягат, а сред най-тежките сражения е обсадата на Белоградчишката крепост. След пораженията повечето организатори са убити или затворени, някои се спасяват зад граница. От Истанбул разглеждат сериозно опита за ново отцепване на граничния район и се съгласяват на отстъпки и повече спазване на правата на българите. Османската империя се съгласява на редица отстъпки, а на семействата на загиналите белоградчишки граждани се отпускат пожизнени пенсии, които те получават до Освобождението.
Белоградчик отбелязва годишнина от Въстанието от 1850 г. / снимка: Любомир Веселинов, архив 2015 г.
Тази година от Общината са организирали отбелязване на празника със следната програма на 27 май:
19:30 – 19:50 ч. Панихида в храм „Св. Вмчк. Георги Победоносец”;
19:50 – 20:00 ч. Поклонение на гробовете на инициаторите на въстанието;
20:00 – 21:00 ч. Литийно шествие до паметника на загиналите въстаници при Белоградчишката крепост;
21:00 ч. Поднасяне на венци и цветя. Тържествена заря.
Тази година честването се провежда под патронажа на г-жа Рoсица Кирова – зам. председател на 47-то Народно събрание на Република България.
Източник: Община Белоградчик