Националните флагове на държавите от Дунавската стратегия, по време на XIV Годишен форум на EUSDR, 3-6 ноември 2025 г., Сараево, Босна и Херцеговина / снимка: Мариана Гомилева
България поема председателството на Дунавската стратегия: нови хоризонти за регионално развитие
След успешното домакинство на 14-ия форум на Дунавската стратегия (EUSDR) в Сараево, Република България официално пое председателството на инициативата за 2026 г. Символът на председателството, емблематичният корабен рул бе предаден на министъра на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов, който подчерта, че страната ни ще работи за по-силна свързаност, устойчиво развитие и намаляване на регионалните различия.
Министърът на регионалното развитие, Иван Иванов / снимка: Мариана Гомилева
Дунавската стратегия обединява 14 държави — както членки на ЕС, така и страни от Западните Балкани, Молдова и Украйна. Това я прави ключова платформа за интеграция между ЕС и неговите съседи. За България това е възможност да играе водеща роля в изграждането на мостове между Запада и Югоизтока на Европа.
XIV Годишен форум на EUSDR / снимка: Мариана Гомилева
Приоритети на българското председателство (2026 г.)
Според предварителните насоки, България ще съсредоточи усилията си върху четири основни направления:
- Свързаност и инфраструктура
- Развитие на транспортния коридор „Дунав – Черно море“ и модернизация на речната инфраструктура.
- Подобряване на навигацията по Дунав и развитието на интермодалните връзки с ж.п. и пътни коридори.
- Засилване на енергийната и дигиталната свързаност в региона.
- Устойчиво развитие и екологичен преход
- Фокус върху опазването на водите на Дунав, борбата с наводненията и възстановяване на природните екосистеми.
- Насърчаване на кръговата икономика и зелени технологии.
- Икономическо и социално сближаване
- Подкрепа за малките и средни предприятия чрез трансгранични партньорства.
- Създаване на възможности за младежка заетост и образование.
- Справяне с демографския спад и „изтичането на мозъци“, което беше и една от основните теми на форума в Сараево.
- Интеграция и сътрудничество със Западните Балкани и Украйна
- Активна подкрепа за европейската перспектива на съседните държави.
- Засилване на ролята на Дунавския регион като мост на стабилност и растеж.
Ефектът за българските региони
Дунавската стратегия предоставя на България не само дипломатическа видимост, но и конкретни икономически възможности, особено за северните региони:
- Областите Видин, Враца, Плевен, Русе, Силистра и Разград могат да се възползват от европейско финансиране по линия на ЕUSDR за инфраструктурни и екологични проекти.
- Развитието на пристанища и логистични центрове ще засили ролята на България като транспортен хъб в Югоизточна Европа.
- Чрез партньорства с градове като Виена, Братислава и Белград се очаква повече транснационални проекти в областта на културата, туризма и дигитализацията.
XIV Годишен форум на EUSDR / снимка: Мариана Гомилева
Политически и стратегически измерения
Поемането на председателството идва в момент, когато Европейският съюз активно обсъжда нова вълна на разширяване, включваща Западните Балкани и Украйна. В този контекст България може да играе роля на посредник, подкрепяйки интеграцията на своите съседи и затвърждавайки собствената си позиция като регионален лидер в Дунавския басейн.
Пано на държавите от Дунавския регион / снимка: Мариана Гомилева
Очаквания и предизвикателства
Въпреки потенциала, съществуват и сериозни предизвикателства:
- недостатъчна транспортна свързаност по българския участък на Дунав;
- бавно усвояване на европейски средства за регионално развитие;
- нужда от по-добра координация между местните власти, бизнеса и научната общност.
България има възможност да използва председателството, за да постави Дунавските региони по-високо в националния дневен ред и да демонстрира, че регионалната политика може да бъде инструмент за реални промени.
Форумът в Сараево показа, че Дунавската стратегия остава жизнен инструмент за интеграция, сътрудничество и растеж. За България председателството през 2026 г. е възможност да превърне своята географска позиция в стратегическо предимство и да постави фокус върху хората, инфраструктурата и устойчивото развитие.
Както обобщи един от участниците в Сараево:
„Дунавът не е граница – той е път. Въпросът е дали ще го оставим да ни разделя или ще го използваме пълноценно, за да се свържем помежду си.“
Автор: Мариана Гомилева (ноември 2025 г., Сараево)