Начало Култура Поезията – съхранител на културното ни наследство

Поезията – съхранител на културното ни наследство

от Mariana Gomileva
574 преглеждания

Мраморни книги в Ботаническата градина в Крайова, Румъния / снимка: Мариана Гомилева

Поезията като форма на изкуство вероятно възниква преди появата на писмеността. Много от най-древните поетически текстове, от индийските „Веди“ (17-13 век пр.н.е.) и иранските „Гати“ (12-10 век пр.н.е.) до гръцката „Одисея“ (8-7 век пр.н.е.), изглежда възникват още в предисторически времена и първоначално се разпространяват устно, а поетичната им форма има за цел да улесни запаметяването. При повечето култури поезията е сред най-ранните запазени писмени текстове, като поетични фрагменти присъстват на много древни монолити, рунически камъни и стели.

Един от най-видните творци от Северозападна България, Валентин Качев, описва поезията така:

ПОЕЗИЯТА е едно съкровено откровение! Тя не е нито загадъчната луна, нито фееричният залез… Дори любовта, покорила не един жрец на поетическото слово, не открива тайнството й! Тя навярно идва от прадревните времена. За да има рима са нужни две думи, нали? Ами първобитният пришелец на земята ни си е играел с камъчетата, за да подпали огъня! Така и първите, дошли в главата му звуци, са се превръщали в някаква странна игра, в която са търсили ритмичността в тяхното звучене.

Тази Богиня на чувствителността е позната и непозната… Но в живота си човек каквото и да прави, все пак се докосва до нейния ореол, повтаряйки думи от изумрудените кладенци на нейната душа! А там е и мъдростта, и силата на живота. Поезията! Тя не е любимата сестра на загърбилия безвремието човек. Тя идва някъде от вселенския разум, а ангелска ръка повежда тази на поета и той записва мигновението, изпратил му Бог чрез неговата поетическа душевност.

Поезията е особена архитектоника на човешкия разум и духовното му изцеление. Тя идва там, където боли, за да сподели мъката и притъпи болката. Този духовен катарзис на вечността е частица от безсмъртието на вселенския разум, даряващ на земята ни нетленната вечност. Идват мигове на разум, когато човек търси своя мир в необятността. В този момент той открива себе си чрез закодираните чувства, вплетени за вечността в поетическия лад. Времето само подсказва кога да се докоснем до разума, вселил се сред нас чрез тази вечна обаятелна Богиня, която всеки носи в сърцето си. Разликата е, че едните са призвани да слушат нейните мъдри послания, а само избраните имат честта да са съавтори на великото слово, чрез което живее тя, богинята, наречена ПОЕЗИЯ!

Тя остава във вечния пламък на значимото, създавано някога от човешкия гений. В неговото огнено було, дали при изгрев слънце, или в неговия закат, всеки, комуто душата повели, може да се помоли към вселенския разум и да чуе поетическите ритми, които понякога са посилни и благородни от заобикалящия ни свят. Именно в тях е нашата вяра и спасение! А човекът е дарен с това природно начало, че има разум, мисъл и памет! Той го носи в себе си и затова, когато потрябва, похлопва в портала на поетическия свят, а той му отговаря с могъщество и сила, чрез която да получи верния лъч на съдбата и своето спасение! Поклон пред теб, Богиньо на човешкия разум и душа! Ти си винаги на хоризонта там, където ни очаква нашето щастие и се сбъдват мечтите ни! ВО ВЕКИ БЪДИ!

Източник: www.venets.org

 Днешният 21 март ЮНЕСКО отбелязва като световен ден на поезията. Очаквайте 10 най-добри стихотворения за Белоградчик.

Подобни статии