Портрет на поетесата Яна Язова
Известната поетеса от северозападна България позната като Яна Язова е псевдоним на родената на 23 май 1912 г. в гр. Лом, в семейството на интелектуалци, Люба Тодорова Ганчева. Баща ѝ Тодор Ганчев е доктор на философските науки, завършил в Цюрих. Неин родственик е българският етнограф, краевед и книжовник акад. Никола Начов. Завършва гимназия в София праз 1930 г. и Софийския университет – 1935 г., специалност „славянска филология“.
Яна Язова / снимка: РБ „Гео Милев“ – Монтана
Яна Язова публикува стихове още като ученичка. През 1931 г. издава първата си стихосбирка „Язове“. Печата стихове във в. „Литературен глас“, „Вестник за жената“, сп. „Завети“. Разкази, статии и пътни бележки отпечатват вестниците „Зора“, „Мир“, „Заря“, „Утро“, „Дневник“ и произведения за деца в сп. „Светулка“, „Другарче“, „Вяра и живот“ и др. Драмата „Последният езичник“ е посветена на покръстването на българите и е преведена на немски език от проф. Александър Балабанов. Яна Язова създава първия исторически роман с небългарска тематика – „Александър Македонски“. За целта посещава Сирия, Египет, Палестина, Турция, Гърция. Завършва романа, но от него са отпечатани само 8 коли. През 1941-43 г. издава списанието за деца „Блок“. Член е на Дружеството на детските писатели, на Клуба на българските писателки и на Българския ПЕН-клуб. След 1944 г. прекратява литературните си изяви. През тридесетте години мълчание, тя създава историческата трилогия „Балкани“ включваща романите „Левски“, „Бенковски“ и „Шипка“ отпечатани след нейната смърт.
Умира при неизяснени обстоятелства през 1974 г. в София.
В отдел „Краезнание“ на РБ „Гео Милев“ се съхраняват произведения от Яна Язова, сред които: „Язове“, „Соленият залив“, „Шипка“, „Бенковски“, „Александър Македонски“, „Левски“, „Война“, „Ана Дюлгерова“, „Последният езичник“ и други.
Източник: Регионална библиотека „Гео Милев“, гр. Монтана