Начало История 110 години от рождението на основоположника на съвременното краезнание

110 години от рождението на основоположника на съвременното краезнание

от Mariana Gomileva
351 преглеждания

Животът и делото на д-р Димитър Иванчев – като философ, библиограф и краевед, продължават да бъдат непроучени или частично проучени, а оттам и недостатъчно популярни сред библиотечните специалисти и културни дейци. Някои негови разработки, които са писани преди десетилетия, още звучат като заръка при първи стъпки в прохождането на нов път и днес, във века на научно-информационните технологии, когато потокът на електронната краеведска информа­ция, разпространявана от регионалните музеи, архиви и библиотеки, непрекъснато расте, а съвременната библиотека е поставена пред нови предизвикателства.

Димитър Иванчев, известен още с псевдоним Пелкински, е роден на 29.09.1910 г. в с. Бутан, община Козлодуй, област Враца. Завършва гимназия в град Оряхово и философия в Софийски университет „Св. Климент Охридски” (1929 г. – 1934 г.). Специализира Философия, психология и библиография в Хумболтовия и Тюбингенския Университет в Германия (1939 – 1943 г.). Докторант в областта на философията с труда си „Морални елементи във философията на В. Дилтай”, издаден в Тюбинген, през 1942 г.

Трудовата биография на д-р Димитър Иванчев може да се раздели на три етапа – философски, библиографски и краеведски. От началото на 30 – те години до 1945 изследователската и публикационната му дейност е свързана с философията. Автор е на около 30 публикации предимно в сп. „Мисъл и воля“ и „Философски преглед“. Работи като секретар в редакцията на списание „Философски преглед”, завежда рубриката „Философски вести” от 1934 до 1936 г.

След 1945 г. пренасочва интересите си в областта на библиографията. Димитър Иванчев е първият назначен сътрудник в Българския библиографски институт (01.04.1945 г.). След закриването му преминава на работа в Народната библиотека, която по това време се казва Държавна библиотека „Васил Коларов”, където се хабилитира.

Повече от 35 г. името му остава неразривно свързано с българската библиография. Задълбочените познания, които има върху българската книжнина, му дават възможност да продължи и доразвие най-добрите традиции на българската национална ретроспективна библиография. Съставител е на репертоара „Български периодичен печат. 1844-1944. Т. 1-3“. Редактор е на неговото продължение „Български периодичен печат 1944-1969. Т. 1-3“, чийто съставител е Мария Спасова Участва в съставянето и осъществява общата редакция на репертоара на българската книжнина „Български книги. 1878-1944. Т. 1-6“. Автор е на оригинални теоретични разработки, свързани с проблемите при издирването, подбора и систематизирането на материала в националната ретроспективна библиография.

Освен със значителния си принос в областта на философията и библиографията, д-р Димитър Иванчев е и основоположник на българското съвременно краезнание. През 1956 г. той публикува в сп. „Библиотекар“ статията „По някои въпроси на краеведението“. Димитър Иванчев е съавтор и на първото основно теоретическо и методическо ръководство по краезнание „Краезнание и краеведската работа в библиотеките. Теоретически и практически указания с Указател на краеведската литература“. Той посвещава поредица публикации на теорията и методиката на краеведската библиография и краеведската работа на библиотеките. Въвежда дефиниции за основни понятия като краеведска литература, местен печат, литература за местни дейци. Той е съставител и на оригиналния по замисъл и внушителен по обем (810 машинописни страници) библиографски указател „Селищата в България“, който е обсъден в библиографската секция към Национал­ната библиотека през 1976 г. През 1978 г„ след като ръкописът все още не е издаден, Д. Иванчев огорчен се отказва от него и предлага на двама научни сътрудници от Библиотеката да се включат като негови съавтори и редактори. Указателят обаче не е отпечатан и по всяка вероятност за съжаление е изгубен. Последната публикация на философа и библиографа Д. Иванчев е през 1977 г. и е посветена на принципите и организацията на краеведската библиография.

Димитър Иванчев не успява да публикува четири картотеки, съдържащи няколко десетки хиляди заглавия на материали от периодичния печат и книги, събирани и описвани в продължение на десетилетия. Информацията за тях е от автобиблиографията на Димитър Иванчев, част от личния му архив. Общият брой на тези материали е около 35 000 библиографски описания. По думите на самия Иванчев голяма част от тях са унищожени през 80-те години на миналия век лично от него „поради пълната дезинтересираност на институциите към тях“, както самият той се изразява.

След пенсионирането си известният с пословичната си скромност Димитър Иванчев доброволно и с достойнство съзнателно прекъсва всякакви професионални контакти. Основната причина са трупаните с години огорчения от хроничната липса на професионална етика… Днес името на философа Д. Иванчев вече се цитира при дискусии и на страниците на водещи периодични издания като „Философски алтернативи“, „Критика и хуманизъм“ и др., а приносите му в теорията и практиката на националната ретроспективна и краеведска библиография му отреждат водещо място в новата история на българската библиография.

Димитър Иванчев е от дейците на културното поприще, чиито трудове колкото повече се отдалечават от времето на създаването си, толкова по-значими стават.

Източници: ivanchevd.alle.bg, Калина Тодорова, РБ „Христо Ботев“ – Враца

Подобни статии