100 години от основаването на мездренското читалище

Дом-паметник читалище „Просвета“ е третата голяма обществена сграда, която се строи в Мездра през първата половина на XX век. Другите две са училище „Тодор Балабанов“, съградено през периода 1925-1928 г. и църквата „Св. Георги Победоносец“, въздигната през периода 1930-1932 г.

Идеята за построяването на читалищна сграда назрява в началото на 1928 г., когато на годишно събрание на читалището, състояло се на 5 февруари с. г., е учреден Фонд „Читалищен дом“. (1) По това време основаното на 11 октомври 1925 г. Читалище „Просвета“ ползва за свои нужди една от класните стаи и салона на прогимназията или се помещава в частни сгради – Чорбановото здание, Популярната банка, дюкяна на свещеник Йордан Въевски и др., което сериозно затруднява неговата народополезна дейност.

Първоначално набирането на средства за реализиране на родолюбивото начинание става предимно чрез традиционните новогодишните вечеринки, на които местната самодейна трупа изнася любителски театрални представления, съпроводени от томбола, а впоследствие – и от дарения. За целта е разкрит банков спестовен влог, но събраната сума се оказва крайно недостатъчна.

Ето защо на 2 февруари 1935 г. е сформиран Строителен комитет за постройка на Дом-паметник читалище. (2) Избрано е Постоянно присъствие с председател Йордан Кръстев (председател на читалищното настоятелство), подпредседатели – Йордан Иванов (председател на Дружеството на запасните подофицери) и Марин Христов (председател на Дружество „Инвалид“), секретар – Христо Койчев (директор на реалката), касиер – Илия Йорданов (представител на търговското сдружение) и съветници – Йордан Христов (кмет на Мездра) и Василка Й. Христова (председател на Женско културно-просветно и благотворително дружество „Пробуда“).

Впоследствие съставът на Строителния комитет е разширен, като в него се включват представители и на останалите просветни, стопански и спортни организации в Мездра: Никола Алипиев и Дано Христов от Дружество на запасните офицери, Георги Динков от занаятчийското сдружение, Христо Николов Хубавий от Колоездачно дружество „Искърски колоездач“, Кръстьо Иванов от местния клон на БЧК, Петър Белев от Пчеларско дружество „Пчела“, Христо Костов от Спортен клуб „Тича“, етапният комендант Христо Георгиев, енорийският свещеник Николай Нинчев, Стоян Сливов от Кредитно кооперативно сдружение „Популярна банка“, Иван Г. Кръстев от Работническа потребителна кооперация „Напред“, Стоян Чорбанов от Търговската банка, представители на Районен кооперативен съюз „Искър“, Допълнителното земледелско училище, Просветното дружество и др.

Приет е устав на комитета, който е представен за одобрение в Министерство на вътрешните работи и народното здраве. Решено е да се издаде Позив към гражданството да подпомогне материално делото, да се отпечатат и пласират сред търговците, учрежденията и кооперациите т. нар. „тухлички” – специален вид марки с номинална стойност, за „финансово подсилване“ на комитета, 50% от приходите от всички вечеринки, които се дават занапред, да се заделят в полза на фонда, а за гастролиращите трупи – по споразумение, да се поиска от Общинския съвет да отпусне най-малко 50 хил. лв. помощ и пр.

На учредителното събрание става ясно, е към момента в банковия влог има едва 30 165 лв. Обсъден е и въпросът какъв вид да вземе паметникът: бюст-паметник или дом-паметник, в който върху възпоменателни плочи да бъдат изписани имената на загиналите във войните от Искърския край. Почти единодушно надделява предложението за Дом-паметник.

По обективни и субективни причини през следващите три години дейността на Строителния комитет е епизодична. Едва през 1938 г. нарочна делегация посещава Враца, Вършец, Фердинанд (дн. Монтана), Берковица и Самоков, за да разгледа построените в тези градове читалищни сгради и да предложи подходящ вариант. (3) В крайна сметка комитетът се спира на модела, възприет от Читалище-паметник „Отец Паисий“ в Самоков.

По инициатива на Строителния комитет на 18 декември 1938 г. се провежда общогражданско събрание, за да бъдат „заангажирани всички добри граждани на Мездра, кооперации, банки, дружества, организации и др. да съдействат в работата материално и морално“. (4)

Повечето присъстващи, всеки според възможностите си, даряват различни суми, които варират от 300 лв. до 20 хил. лв. Дружеството на запасните подофицери дарява 20 хил. лв., търговското сдружение и Женско културно-просветно и благотворително дружество „Пробуда“ – по 10 хил. лв., Работническа потребителна кооперация „Напред“ – 5 хил. лв., ловната дружинка – 4 хил. лв.

Сред частните лица дарители са Борис Минински, Киро Ковачев и Любен х. Костов – по 5 хил. лв, Стоян Ив. Чорбанов – 1 500 лв., Йордан Кръстев, Христо Николов, Дано Христов, Петко Дичов, Иван Г. Кръстев, Андрей Цветков, Илия Йорданов, Ангел Ив. Катерински, Христо Костов, Ангел Петров, Андрей Иванов, Иван Ил. Попов, Кръстю Иванов, Сеферин Гаврилов, Антон Петков, Никола Григоров, Стефан Цв. Симеонов, Йордан Нинов, Петко Гетов, Петко Дилков, Петър Т. Ганов, Васил Матов, Георги Куфарджиев, Гено Лилов, Димитър Дуковски и Иван Козаров – по 1000 лв., Никола Леонкев, Йото Алипиев, Сайко Нинов, Петко К. Петров, Ангел Данов, Васил П. Христов, Нецо Георгиев и Петър Белев – по 500 лв., Алекси Каменов – 400 лв., Иван Дяков, Павел Димитров и Косто Вълчов – по 300 лв.

Други се включват с материали и работа: Иван Ганчов обещава да достави 10 куб. камъни, Минко Стоянов – 2 хил. печени тухли, Ангел Данов и Косто Вълчев – по 5 куб. чакъл, Никола Петров – 1 500 кг бетонно желязо, Цвятко Машов – 1 000 печени тухли, Тодор Лалов – да извърши тишлерска работа за 500 лв., Лако Иванов и Георги Ненов – по 10 надници работа, Георги Бояджията – 5 дни бояджийска работа, Сава Парушев – без-платно монтиране на киноапарата, Марица Кирякова – една покривка и т. н.

По този начин са събрани около 60 хил. лв. в пари и над 10 хил. лв. – в материали и работа.

„Отъ 10 години читалище и комитетъ набиратъ средства за постройка „Домъ-паметникъ читалище”. Освенъ единъ институтъ за култура и просвета, ще се увековечи паметта на онези, които се жертвуваха за идеалите на времето ни, пише по този повод вестник „Искърски фаръ“. Мездренското гражданство, което презъ последното десетилетие извърши голямо обществено строителство, наново доброволно обявява мобилизация на собствените си материални и морални сили. И ще стане пакъ чудо: безъ достатъчно средства да се реализира при воля за работа и единение една голяма идея, която ще е честъ не само за Мездра, а за културния възходъ на целия Искърски край. Нека бъде благословено делото, което почва!” (5)

На 23 януари 1939 г. на съвместно заседание на Строителния комитет, читалищното настоятелство и контролната комисия е решено новопостроеният салон да служи за кино, театър, опера и „весела част“. Той ще разполага с 450 места, 350 от които на партера и 100 на балкона. Освен салон и сцена, са предвидени две гримьорни, гардеробна, стая за реквизита, читалня и библиотека, а на втория етаж – канцелария, заседателна зала, кинокабина, склад за съхраняване на филмите и пр.

„Въ тая сграда ще се увековечи паметта на падналите герои, както следва – четем в протокола от заседанието:

1. Най-отгоре на фасадата ще се постави статуята на жена съ тръба и факелъ, която ще символизира Свободата и Просветата.
2. Подъ нея ще има мото: „Тозъ, който падне въ бой за свобода, той не умира“ Хр. Ботевъ.
3. Следва отдолу голямъ кръстъ на Ордена за храбростъ с другъ цитатъ подъ него: „Българийо, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарадъ тяхъ“ Ив. Вазовъ.
4. Надъ входа ще има отворена книга и мастилница и надписъ „Домъ-паметникъ читалище „Просвета“.
5. Високо встрани на входа на 8-10 мраморни плочи ще бъдатъ изписани имената на падналите около 80 души отъ Мездра, Боденецъ, Дърманци, Брусенъ, Крета и Ребърково.
6. Във вестибюла ще се поставятъ няколко барелефи на каменни или металически плочи на ценни картини и епизоди отъ войната.
7. Ще се дадатъ и няколко цитати изъ поезията, които възпяватъ героизма на падналите и храбреците на племето.“ (6)

На следващото заседание на комитета са разгледани представените идейни скици от врачанския архитект Петър Дограмаджиев и от арх. В. Цонев от София. Предпочетен е проектът на арх. Дограмаджиев, за който е преценено, че „има по-голямо преимущество и отговаря напълно на условията и възможностите за строежа.“ (7)

На годишното събрание на читалище „Просвета“ е решено строителството да се извърши по стопански начин, като работата се почне още този сезон, а за първи етап се вземе строежът до покриване на сградата, без страничното павилионче, предназначено за читалня и библиотека. (10) Става ясно, че към момента читалището и Строителният комитет разполагат с 350 хил. лв., в т. ч. 110 хил. лв. фонд в Популярната банка, 50 хил. лв. – дарения от търговци и граждани, 20 хил. лв. – събрани помощи от семействата на убитите и 30 хил. лв. ангажирани строителни работници.

През пролетта на 1939 г. Строителният комитет предлага да се проведе извънредна 5-дневна трудова повинност на населението за изкопаване на основите на постройката и да се настоява да се отпуснат от общинския бюджет 100 хил. лв. извънредна помощ. (11)

Утвърдени са нови ръководни органи: Постоянно присъствие с председател Йордан Кръстев, подпредседател – общинския кмет Марко Кр. Дановски, секретар – Христо Николов Хубавий, касиер – Пешо Митов и съветници – Дано Христов, Васил Матов и Йордан Христов, и Контролна комисия с председател Иван Г. Кръстев, секретар – Кръстьо Иванов и член – Петко Дичов. Същевременно е възложено на предприемача Павел Алексиев да достави необходимите тухли. Продължава събирането на доброволни помощи от гражданството, а членовете на комитета дори теглят лични банкови заеми от по 10 хил. лв.

На 22 юли 1939 г. арх. Петър Дограмаджиев и общинският землемер Иван Леонкев дават строителна линия на обекта с разгъната застроена площ 840 кв. м. (12), а на 9 август с. г. адвокатската колегия в Мездра организира трудова за изкопаване основите на бъдещата читалищна сграда:

„Адвокатската колегия отъ 9 души сама си наложи еднодневна доброволна лична трудова работа, съобщава местната преса. (13) При невъзможенъ пекъ всички съ кирки и лопати цялъ денъ копаха на фундаментите на постройката. Всички съ шеги, съ потъ на челото и съ пришки по ръцете се огъваха отъ работа съ съзнанието, че съ това отбиватъ една обществена повинностъ и даватъ яръкъ примеръ на солидарностъ. Всички те са дали значителни парични помощи. Те можеха да откупятъ другъ да работи вместо тяхъ. За тяхна честъ, те сметнаха, че личното им физическо усилие въ случая ще е полезно.

И наистина, това произведе поразителенъ ефектъ: само за това се говореше и вярваше, че тоя примеръ ще бъде последванъ въ едно или друго направление и отъ други… Подобни мили картинки са ценни и като история за културния възходъ на Мездра и затова ние сочимъ имената на тая адвокатска колегия: Пешо Митовъ, Иванъ Тошевъ, Йорданъ Христовъ, Димитъръ Тинчевъ, Димитъръ Симеоновъ, Петко Ив. Ачовъ, Мицо Динковъ, Иванъ Д. Ивановъ и Димитъръ Ал. Каменовъ.

Хвала на онези, които жертвуватъ средства, трудъ, време и спокойствие за хубавите обществени инициативи.“

На 20 август 1939 г. е положен основният камък за построяването на Дом-паметник читалище „Просвета“.

При стечението на множество народ и в празнична обстановка свещениците Николай Нинчев, Иван Диков и Йордан Въевски отслужват водосвет, след което председателят на читалището Йордан Кръстев прочита акта, който завършва със следния пасаж:

„Инициаторите и населението почватъ това дело при големи трудности, но съ съзнанието, че чрезъ това те завещаватъ на поколенията единъ примеръ и голямъ културенъ паметникъ, който да просвещава въ правда, истина и трудолюбие, да се издигне Мездра и подпомогне и общиятъ културенъ възходъ на хубавата ни родина България. Нека това дело бъде благословено презъ вековете! Аминъ!“ (14)

Актът е вложен в стъкло в основния камък на сградата, върху който кръстообразно чукват свещениците и другите по-първи лица. Речи произнасят председателят на Строителния комитет Йордан Кръстев и касиерът Пешо Митов, говори и общинският кмет Марко Кр. Дановски, който обещава материална подкрепа от Общината. Слова произнасят също Кунчо Данов – председател на Окръжния читалищен съюз, и околийският училищен инспектор Иван Велев.

„Ние искаме дъхътъ на героите да витае тукъ, имената имъ да се четатъ и помнятъ презъ вековете за назидание и въздействие – подчертава в речта си Йордан Кръстев (1885-1954 г.) Това е нашъ скроменъ, но повелителенъ дългъ. Това е страницата от историята, която написа едно героично поколение. На следните страници младите ще впишатъ онова, което не е дописано.

Ние вярваме, че отъ тоя домъ съ пръскане светлина, правда, истина и родилюбие ще се осветляватъ пътищата за едно по-щастливо бъдеще на племето и родината ни. Нека това дело бъде благословено презъ вековете, както ще е вечна паметта на онези, чийто духъ тачимъ и увековечаваме!“ (15)

Активното строителство продължава до началото на м. декември 1939 г., когато, поради настъпването на зимата и недостига на средства, строежът спира. За това кратко време са направени кофражът и зидарията на първия етаж, положена е бетонната плоча, вдигнато е стълбището, трегерите и пр.

Строителните дейности са възобновени през пролетта и лятото на 1940 г., когато е довършена терасата откъм училището (до стълбището), зидарията на 2/3 от салона и пр. (16) За целта е сключен договор с майстора Стоян Пенковски от с. Моравица, а с доставката на циглите е натоварен местният предприемач Киро Ковачев. Решено е да се изработят скици на възпоменателните мраморни плочи, върху които с позлатени букви ще бъдат изписани имената на 78-те загинали във войните от 6-те села, влизащи по това време в състава на Мездренската селска община.

През м. август 1940 г. обаче председателят на Строителния комитет Йордан Кръстев докладва, че парите, с които разполага в момента комитета – 10 хил. лв. на влог в Популярната банка и 32 хил. лв. по сметка на Общината, са недостатъчни за доизкарване на покрива на салона и строителството спира (17) – уви, оказва се, за продължителен период от време.

Спорадичен опит да се съберат средства за довършване на започнатия строеж е направен чак две години по-късно, през пролетта на 1942 г., когато Общинският съвет решава:

„1. Да се обложатъ еднократно презъ 1942 г. съ извънреденъ данъкъ – 1% върху данъчната оценка, всички недвижими имоти, находящи се въ района на с. Мездра и подлежащи на данъкъ сгради;

2. Да се обложи съ извънреденъ данъкъ – по 1 лв. на литър в продължение на 1 година (отъ датата на утвърждаване на настоящия протоколъ), всичкият добит спиртъ – чистъ и денатуриранъ, предназначенъ за разни цели отъ спиртната фабрика „Тодоръ Балабановъ“ АД, като облогътъ се налага по издадените преносителни свидетелства;
3. Да се обложат съ по 1 лв. на литър презъ същото време всички вина, ракии, коняци, ликьори и др., които се добиватъ, доставятъ, изнасятъ или консумиратъ в с. Мездра;
4. Събраната сума (по груби изчисления около 600-700 хил. лв.) да се употреби изключително за строежа на „Домъ-паметникъ читалище“, като за целта се гласува извънреденъ общински бюджетъ.“ (18)

За съжаление, през следващите три години не се прави почти нищо за доизкарване на Дом-паметник читалище „Просвета”. Едва през есента на 1945 г. Читалищното настоятелство решава да отпусне парична помощ от 20 хил. лв. на Строителния комитет за довършване на сградата. (19)

В началото на 1946 г. индустриалецът Иван Балабанов (1887-1969 г.) дарява безвъзмездно крупната за времето си сума от 500 хил. лв. за същата цел, заради което веднага е провъзгласен за благодетелен член на НЧ „Просвета“. (20)

Средства даряват също: Районен кооперативен съюз „Веслец“ и Популярната банка – по 100 хил. лв., Работническа потребителна кооперация „Напред“ – 30 хил. лв., Женско културно-просветно и благотворително дружество „Пробуда“ – 25 хил. лв., Рибарското и Колоездачното дружество – по 20 хил. лв., Дружеството на бойците от фронта – 8 хил. лв., както и повече от 100 частни лица, между които Иван Кръстев, Иван Пецев, Петко Ачов, Найден Ташков, Никола Ваклинов, Иван Христов (Комитата), Дамян Георгиев, Сайко Нинов, Иван Филев, Боян Хаджикостов, Минко Цветков, Пешо Митов, д-р Марин Юруков и др. (21)

Със събраните средства строителството е възобновено и през 1948 г., когато председател на Читалищното настоятелство вече е Дано Христов, сградата е покрита, а през 1950 г. е завършена окончателно.

Бележки:

1. Протоколна книга на УС на НЧ „Просвета“ – Мездра 1925-1946 г., ДА – Враца, ф. 671, оп. 1, а. е. 2, л. 19.
2. Протоколна книга на УС за направа на Дом-паметник читалище 1935-1943 г., ДА – Враца, ф. 671, оп. 1, а. е. 1, л. 1-3.
3. Исторически очерк за 50-годишнината на ОНЧ „Васил Коларов“ – гр. Мездра, ДА – Враца, ф. 671, оп. 2, а. е. 11, л. 14.
4. Протоколна книга на УС за направа на Дом-паметник читалище 1935-1943 г., ДА – Враца, ф. 671, оп. 1, а. е. 1, л. 5-7.
5. в. Искърски фаръ, бр. 412, 22.12.1938 г.
6. Протоколна книга на УС за направа на Дом-паметник читалище 1935-1943 г., ДА – Враца, ф. 671, оп. 1, а. е. 1, л. 7-8.
7. Пак там, л. 8.
8. Протоколна книга от заседанията на Мездренско селско управление 1939 г., ДА – Враца, ф. 183к, оп. 1, а. е. 24, л. 7-10.
9. Протоколна книга на УС за направа на Дом-паметник читалище 1935-1943 г., ДА – Враца, ф. 671, оп. 1, а. е. 1, л. 9.
10. Протоколна книга на УС на НЧ „Просвета“ – Мездра 1925-1946 г., ДА – Враца, ф. 671, оп. 1, а. е. 2, л. 117-120.
11. Протоколна книга на УС за направа на Дом-паметник читалище 1935-1943 г., ДА – Враца, ф. 671, оп. 1, а. е. 1, л. 9-10.
12. в. Искърски фаръ, бр. 442, 29.07.1939 г.
13. Пак там, бр. 444, 13.08.1939 г.
14. Пак там, бр. 446, 27.08.1939 г.
15. Пак там, бр. 446, 27.08.1939 г.
16. Протоколна книга на УС за направа на Дом-паметник читалище 1935 -1943 г., ДА – Враца, ф. 671, оп. 1, а. е. 1, л. 16.
17. Пак там, л. 17.
18. Протоколна книга от заседанията на Мездренско селско управление 1942 г., ДА – Враца, ф. 183к, оп. 1, а. е. 26, л. 23-24.
19. Протоколна книга на УС на НЧ „Просвета“ – Мездра 1925-1946 г., ДА – Враца, ф. 671, оп. 1, а. е. 2, л. 170.
20. Пак там, л. 180-183.
21. Списък на дарителите за построяване на Дом-паметник читалище „Просвета“ – Мездра, 1946 г.

 

Източник: Общински вестник „Мездра XXI век“ (Автор: Мирослав Гетов, председател на Краеведското дружество към НЧ „Просвета 1925“ – гр. Мездра)