Има неща, които не се виждат, докато не изчезнат. Или почти не изчезнат.
Тихо, почти незабелязано, в северния ъгъл на България продължава да работи фабрика, чиито изделия са стояли — и може би все още стоят — зад стъклото на секцията в хола на баба. Белите, почти прозрачни чашки с позлатени дръжки. Сервизът, изваждан само за гости. Порцеланът от Видин.
Тази година фабрика „Бонония“ навършва 100 години. И Видин не възнамерява да остави тази дата да мине без шум.
Историята, която малцина знаят
Всичко започва с костите.
Не е мрачна история — напротив. Британски майстори-грънчари от 18-ти век мечтаели да имитират тънкия, почти светещ китайски порцелан. Нямали обаче нито суровините, нито тайните рецепти на далечния Изток. Имали само едно — огромни количества костно брашно. От него се ражда технологията за костен порцелан: по-бял, по-лек, с онази характерна полупрозрачност, която го прави неподражаем.
Технологията се пазела ревниво в тайна, докато Екатерина Велика не я купила за „огромна сума“ — и производството тръгнало в прочутия завод „Ломоносов“, където след Октомврийската революция ще работят някои от най-ярките имена на руския авангард. После идва Втората световна война, после — съветската власт. И като знак на признателност или политически жест, заводът в далечния Видин получава технологията за костен порцелан като подарък.
Така Видин се превръща в единственото място в България, където и до днес се произвежда костен порцелан.
Сто години, четири имена, един град
Фабриката е основана през 1926 г. от инженер Георги Младенов и съдружници — затова първото й официално название носи неговото име. После идват годините, в които историята преписва табелите на всичко: фабриката става „Сталин“. После „Коста Йорданов“. А след 1990-те — „Бонония“ — латинското название на Видин от римско време, колкото и да е символично: наследство, преживяло векове.
Още през 30-те години производството се разраства. Правят сервизи в барок стил — за вътрешния пазар, но и за чуждестранни купувачи. Национализацията идва през 1947 г. и фабриката поема по новия курс, запазвайки обаче нещо ключово — занаята. Умението. Ноу-хауто.
А от 1978 г. — и производството на костен порцелан.
Изложбата: когато историята излиза от витрините
На 11 май 2026 г. от 17:00 часа в музей „Кръстата казарма“ Регионален исторически музей – Видин открива изложбата „100 години Видински порцелан“.
Тя не е просто наредени чинии зад стъкло. Експозицията проследява целия дъх на столетието — от ранните сервизи за чай и кафе, до декоративни съдове, фигурки, сувенири и образци от костен порцелан. Представени са и характерните марки и печати на фабриката от различните й епохи — онези малки знаци на дъното на купата, по които колекционерите разпознават времето и духа на производството.
Зад всяко изделие — ръцете на майстори, художници, специалисти, чиито имена рядко се споменават, но чийто труд е влязъл в домовете на хиляди български семейства.
Фабриката, която все още диша
Днес „Бонония“ работи. Само по поръчка, само с четирима души. Но работи.
В свят на масово производство и еднодневни продукти, това само по себе си е новина. Дали ще издържи още 100 години — не знаем. Но изложбата на 11 май е повод да се запитаме: колко от нещата, които смятаме за вечни, всъщност висят на косъм? И колко от тях заслужават нашето внимание, преди да е станало късно?
Официалното откриване на изложбата „100 години Видински порцелан“ е на 11 май 2026 г. от 17:00 часа в музей „Кръстата казарма“, град Видин. Входът е свободен.