Чешма в центъра на Враца в миналото / илюстрация: Димитър Бучински
Средновековна Враца е имала централно водоснабдяване. „70-те фонтана“ на града, както се изразява граф Алексей Толстой, са получавали питейна вода по специални калени тръбопроводи. Основните резервоари са били на няколко места, а водата е довеждана гравитачно до града по специални канали. Бившият канал под хижата (сега велоалея) е създаден преди Освобождението, а подобен има и на отсрещната страна на планината над Кемера. Самият град е опасан с голям канал, който е ползван за отбранителни цели и това е основната причина Осман Пазватоглу да не може да превземе града нито веднъж при десетките си опити. Водата за него най-вероятно е идвала от силния извор при Бистрец, както и от Модковски и Манастирски дол. При редовните прекопавания на Враца още се намират останки от водопроводната мрежа, някои от които имат откровено римски характер. Спокойно може да се твърди, че във Враца има водопроводна мрежа преди Лондон и Париж. Освен това е имало поне шест големи зидани кладенци (с дълбочина 20-30 м и диаметър 3-4 м), някои от които продължават да съществуват, но покрити с плочи. Такъв има непосредствено зад киното, както и в ДНА (бившия конак), върху който преди 40 години имаше голяма дървена беседка. Той и досега се използва за поливането на зелените площи. Ето и илюстрации от големия врачанин Димитър Бучински:
Малко известно е, че първият паметник на Христо Ботев е поставен върху градската чешма на малкото тогава площадче в центъра на град Враца. Впоследствие водоснабдяването е прекъснато, достъпът до чешмата е преустановен с метална ограда, на краищата на която са поставени прътове с набучени човешки глави. В едно свое произведение граф Алексей Толстой (участник в Кримската война) нарича Враца – Градът на седемдесетте фонтана. Толкова са тогава градските чешми – коя от коя по-красива. Днес от тях все още съществува една в близост до сградата на Пожарната.
Чешмата под паметника на Христо Ботев – 14 август 1904 г. / снимка: Виртуален музей на Враца
Чешмата под паметника на Христо Ботев във Враца – 14 август 1904 г. / снимка: Враца в дела и документи
На 1-ви април 1911 г. започват строителните работи по първия воден цикъл в историята на врачанското водоснабдяване, иницииран от една колоритна личност – Рунтавия кмет. Това е прякорът на кмета Иван Симеонов. Не по-малки са заслугите и на врачанката, която го е довела заврян зет, за да свърши толкова важна работа за града. Иван Симеонов, родно чедо на град Елена, един от лидерите на Демократическата партия е вписан и в аналите на врачанската история. Пет години – от 1908-1913 г. той е начело на врачанското управление. Името му остава завинаги свързано с прокарването на водоснабдителната мрежа в града.
Иван Симеонов се бори с местните птици в „кокошарника“ на врачанската община, където е хвърчала перушина от политическите му опоненти / снимка: Враца в дела и документи
Иван Симеонов идва във Враца съвсем млад юрист, със съпругата си врачанка Мара Бърборска, директно от Женева. Единствен мъжки потомък от голям еленски род, той е негова гордост и опора на своите четири сестри и многобройни племенници, най-известният от които е бъдещият писател Емилиян Станев. Въпреки това се установява в известния с музевирлъка си град отначало като нотариус, а после и като адвокат, включва се активно в политиката и се налага с името и идеите си. Водният проблем на Враца е известен отдавна в цяла България. Та нищо чудно, че и еленчани знаят как техният Иван го е решил. Дори са останали в родовите предания граничещи с легендите истории за водоснабдяването на Враца, събрани от неговия изследовател акад. Ив. Радев. В рода се предава версията, че той привлякъл италиански хидроинженери, с които сключил договор за три месеца. За съжаление сделката отивала към провал, защото не се намерили преводачи, а и отпуснатите пари за проекта в градския бюджет по традиция се оказали недостатъчни. Не търпящ неуспех и несвършена работа, Симеонов се мобилизарал и за тези три месеца, владеещ свободно немски и френски език, успял да научи и италиански. В добавка продал бижутата и диаманти на съпругата си, които й подарявал от пътуванията си в Европа, за да покрие дупката в бюджета.
Гордото дело на кмета Иван Симеонов, построено не без решаващата роля на бижутата на жена му / снимка: Враца в дела и документи
Италианците не само били принудени да останат, но и да работят под зоркото око на кмета, който овладял достатъчно не само езика им, но и тънкостите на занаята им, за да нанесе съществени корекции в проекта. Така, въпреки че датата за започване на строителните работи по новия водопровод била определена на 1 април 1911 г., той бил успешно реализиран.
Източник: Виртуален музей на Враца, Враца в дела и документи