„В час“ / снимка: НЧ „Просвета-1925“ – с. Буковец
Да си учител не е професия, а призвание. Никоя друга професия не изисква така да се раздаваш. А и с деца се работи най-трудно. Всяко дете си е различно. „Ако даскала е със сърце даскал, то децата в очи го гледат и всичкото, що каже, попиват. Той пред тях безкрайните хоризонти на знанието и на духовността отваря, и сърцата им за знание жадни оставя.“
Любопитна е историята на първото светско училище – руждие, в Белоградчик от 1869 г. Проф. Борислав Тошев в своя „Белоградчишки ежедневен илюстрован лист“ ни разказва за него, като започва с уточнението, че медресе е богословско училище, ръководено от мюфтията. Руждие е място, на което се изучава: арабски, персийски, религия, политическа география, аритметика, въведение в логиката на Аристотел, краснопис. Отличавало се е с богата библиотека.
Българското училище в Белоградчик е от средата на XIX век. В дописка в Цариградски вестник от 11 март 1853 г. се съобщава за възникнали проблеми в него. Тя съдържа думите на Пашата, който казва:
„Слава Богу! И ний тука от няколко години училище си направихме и учител според състоянието си имаме. Децата, които се учат, ако да и не са твърде много, полагат обаче голямо прилежание и успехи те имат доволно. За похвала са достойни. Едно обаче препятствие посрещаме от един наш съгражданин Господина Василч Георфиевича. Той не знаеме по коя причина не оставя на децата нито Граматика, нито География да си я учат, а понудява ги само псалтир да си учат и нищо друго. Затова и когато един наш родолюбив съотечественик поиска да подари книжки на училището, той посмя да не ги приеме. И така децата се лишиха от полезни книжки и училището загуби от продажбата им.“
Началото на класното училище в Белоградчик:
Девическата паралелка на белоградчишкото училищe, краят на учебната година 10 май 1899 г.
В училището се сменят много учители и всеки един оставя отпечатък върху личностите на учениците.
Училището в Белоградчик 2 юни 1921 г.
Ученици и учители от Белоградчишкото училище 1920 г.
Трудов ден в училището в с. Рабиша с учителка Анастасия Атанасова Живкова от Белоградчик, ок 1925 г.
Софка Игнатова (по-късно Цанкова) с ученици, 1930 г.
Лазарница в училище, учители Цветко Рангелов и Софка Цанкова, през 1930-те
V гимназиален клас, 1936 г. Учениците имат номограм с номер на лявата ръка.
В час по рисуване, през 1930-те
Източник: Белоградчишки ежедневен илюстрован лист