Начало История Стълбове на образованието в Северозапада, в нач. на XX в.

Стълбове на образованието в Северозапада, в нач. на XX в.

от Mariana Gomileva
980 преглеждания

Ученически поход на дружество „Околченски юнак“, край Вратцата, 1904 г. / снимка: „Изгубената България“

В законите за просвета непосредствено след Освобождението е бил вграден един напредничав за времето си подход. Издига се конституционният принцип, за задължително и безплатно, общодостъпно първоначално образование – принцип, който по онова време се е срещал само в най-напредналите страни в света.

Институциите, които са отговорни за развитието на образователното дело, в това число и на възпитанието на децата и юношите в Третата българска държава са: Народното събрание, Министерството на народното просвещение, местната изпълнителна власт в лицето на Кмета и Общината, училищното и църковно настоятелство.

През 20-те години на XX век в училищата в северозападна България се развива богата културна, спортна и информационна дейност. Войните, болестите и нещастията не са в състояние да спрат учебния и възпитателния процес. Въпреки трудните години, свързани с отделянето на значителен дял от БВП за решаването на националния въпрос на България, зародил се още в Следосвобожденската епоха, учебното дело не спира. Напротив, учебните институции засилват своето въздействие по посока патриотичното възпитание на учениците, което е тяхната мисия и задължение. Ето кои са били основните стълбове в образованието:

УЧИЛИЩНАТА ПАТРИОТИЧНА ПРОГРАМА – ОСНОВА НА БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ.

Патриотизмът е най-важната идеология, която е в основата на възпитанието в българско самосъзнание и дух на принадлежност към нация и родина. Той е водещ в програмите на всички правителства, управлявали България от Освобождението до наши дни. Българското училище отбелязва всички национални и официални празници, забележителни събития от националната и световната история, годишнини на видни личности, религиозни празници и др. Врачанските училища редовно  честват националния празник – 3-ти март – Освобождението на България, а Освобождението на Враца от османско владичество се е отбелязвало с панахида в черквата „Св. Вознесение“ на 10 ноември всяка година.

След края на Първата световна война, на 30 септември 1919 г. учениците от двете гимназии – Врачанската девическа и Врачанската мъжка гимназия се включват в траурно шествие по случай тежките условия на примирието и в очакване на още по-тежкия мирен договор. След абдикацията на цар Фердинанд на 3 октомври 1919 г. в името на престолонаследника – Цар Борис III, в Царството е въведен нов празник – Денят на възшествието.  Денят на независимостта, 22 септември, се съчетава с Деня на възшествието на Н.В. Царят на престола и се чества ежегодно на 3 октомври (нов стил за Деня на независимостта). От 1922 г. започва ежегодното честване и на Деня на Народните будители. Запазва се традицията по-тържествено да се честват юбилеите. Така напр. на 14 март (н.ст.) 1920 г. се отбелязва 50-годишният юбилей на Българската екзархия.

Редовно се празнуват: Денят на Св. св. Кирил и Методий, като празникът не променя своя възрожденски облик. Още на 23 май ученичките берат цветя и божур и вият венци, с които окичват училищните сгради. На другия ден – 24 май – учениците заедно с гимназиите вземат участие в градската манифестация. Празникът започва с водосвет на площад „Христо Ботев“, след него е общоградската манифестация, последвана от игри до 10 часа вечерта.  

Изключително вълнуващ  за врачанските училища е празникът, посветен на Ботев и четата му –  2 юни. Как се чества той през юбилейната 1925/26 г. Още на 8 април 1926 г. е проведено заседание на общогражданския комитет относно подготвянето и организацията за тържествата по случай 50-годишнината от кончината на Христо Ботев. Организирано е общоградско тържество за изпращането на четата с участието на врачанските училища. По случай Ботевите дни учебните занятия по време на тържествата в юбилейната година са преустановени. Сградата на Девическата гимназия се предоставя изцяло на гостите на града. Организиран е и Областен юнашки събор, в който участие вземат ученици и ученички от цялата област. На 31 май се организира сказка за Ботев в читалище „Развитие“. Друг важен момент е, че всеки който желае, може да изкаже най-официално почитта си пред паметта на великия герой и поет на историческия връх „Вола“. Три дни преди започването на тържествата, ученичките от Девическата гимназия всеки ден са водени на гарата, вземайки участие в посрещането на гостите от София. Те се посрещат на 1 юни, на 2 юни – походниците от връх „Вола”, а след  18:00 часа започват народни хора. На 3 юни също не се учи. На самия 2 юни, когато е и кулминацията на тържествата, една от ученичките поднася венец от цветя (специално набрани от връх „Вола”) пред паметника на Христо Ботев на площада, носещ неговото име.

Освен обичайните събития, които по традиция са залегнали в годишните планове на всички врачански училища, не се подминават и непредвидими събития, както радостни, така и тъжни. Важно траурно събитие е смъртта на народния поет Иван Вазов. На 23 септември се организира панахида и учениците от гимназиите  са заведени на черква, като последните два часа няма занятия. Погребението на поета на България Иван Вазов е насрочено на 28 септември 1921 г. По този случай от Девическата гимназия е излъчена комисия за определяне на програмата за погребението. Предварително са разлепени некролозите, а 28 септември е обявен за неучебен, като всички училища участват в панахидата и траурното шествие по случай смъртта на народния поет.

С изключителен възпитателен ефект са и готвените юбилеи във връзка с исторически събития, кръгли годишнини на личности и др. На 16 януари 1922 г. в читалище „Развитие“ тържествено е отбелязано 100 години от рождението на Г. С. Раковски (н.ст.) със сказка за живота и дейността на българския революционер.

Въвеждането на още един национален празник е по случай връщането на Южна Добруджа в границите на България. На 8. IX.1940 г. е подписан договорът с Румъния. По този случай е проведена манифестация, отслужен е молебен и парад. Денят 9.IX.1940 г. е обявен за национален празник, поради което се отлагат зрелостните и други изпити, защото е неучебен ден.

КУЛТУРНАТА ПРОГРАМА В УЧИЛИЩЕ – ВЪЗПИТАНИЕ В ОБЩОЧОВЕШКИ ЦЕННОСТИ

Всяко училище е застъпвало богата и разнообразна културна програма в своите годишни планове. Учениците са посещавали театрални постановки, опери, присъствали са на литературни вечери и изложби. Такъв е случаят, когато на 7 ноември 1925 г. ученичките от Девическата гимназия получават разрешение да посетят драмата на Толстой „Силата на мрака”, която се играе в салона на читалище „Развитие”. Момичетата от всеки клас са предвождани от класните си наставници. В края на месеца са заведени и на кинематографичен филм.

Културният живот на училищата продължава още: с посещение на кино „Нерон и Агрипина“,  театрална постановка „Призраци“ от Ибсен, руски театър, концертът на Ана Тодорова и др. Организират се и сказките – „Исторически развой на българския народ“,  „Надеждата на бъдещето – училищното възпитание и образование“. Организират се още сказки, посветени на поети като напр. Николай Лилиев – „Поетът на душата“.

Забележително събитие е провежданата седмица на книгата. Празненствата се организират ежегодно от края на месец март  до началото на месец април. Във връзка с празника се открива изложба на българската книга до читалище „Развитие“ и местната книжарница. Учениците посещават изложбата и си купуват по някоя книга. Организират се и сказки, посветени на книгата, които се ползват с голям интерес от учениците и гражданите. В края на учебната година на тържественото връчване на абитуриентските дипломи за завършено образование родитело-учителският комитет раздава награди на отличилите се с висок успех и поведение ученици от двете гимназии.

Продължават да се провеждат съвместните традиционни вечери на двете гимназии в града – Мъжката „Цар Борис III“ и Девическата „Козма Тричков“.

УЧЕНИЧЕСКИТЕ ИЗЛЕТИ – ВАЖНО УСЛОВИЕ ЗА ХАРМОНИЧНО РАЗВИТИЕ НА МЛАДЕЖТА

Основно учениците и гимназистките от Девическата гимназия участват в организирани екскурзии до Лом, гр. Фердинанд (дн. Монтана), Черепишкия манастир и до манастира „Иван Пусти“. На 19 май от гр. Фердинанд пристигат 100 души ученици, които дават дневно забавление за по-бедните си другари от Враца. Екскурзиите до Лом се организират най-често по случай 1-ви май – Денят на цветята. Лом е предпочитана атрактивна дестинация, защото има какво да се види – река Дунав, бирената фабрика, инсталациите за производство на бира и др., освен това е и близо до Враца. Също така се организират и туристически походи с научна цел до Черепишкия манастир като се преминава през Балкана. Целта е учениците да се запознаят с различни видове растения, животни, почви и земни пластове.

Ученици от Враца на излет в местността Войводин дол, Вратцата, март 1927 г.

 

Богата и разнообразна е възпитателната дейност във врачанските училища през първите десетилетия на миналия век. Тя се планира и осъществява от училищните правилници и програми, които могат успешно да послужат и днес като основа на програмите по Гражданско образование в българското училище.

Възпитателните политики в българското училище през XX век се определят не само от действащите нормативни документи, издадени от МНП, които са санкционирали  правилата и наказателните мерки в училищата и гимназиите, но и от етичния и морален кодекс на българския учител по онова време.

 

Източник: „Карта на времето“ – Светла Димитрова „Пътища към новото време – Градската и селската култура в модерна следосвобожденска България“

Подобни статии