Проф. Андрей Пантев | снимка: Цветелина Ангелова, dnevnik.bg
Интервю на Весела Николаева
Проф. Андрей Пантев е роден на 26 март 1939 г. в с. Раковица, Видинско, в семейство на учители. Завършва гимназия във Видин, след което се дипломира със специалност „История“ в Софийския университет. В дългата си кариера на историк е автор на много публикации и изследвания. Потърсихме го за разговор по повод Въстанието от 1850 г., чиито център е бил неговият роден край.
Около Въстанието от 1850 г. има доста оскъдна общодостъпна информация. Кои са източниците, на които историците се доверяват?
– Въстанието не е непознато за българската историография. Има издадени сборници от конференции, има една чудесна книга на покойния Страшимир Димитров, има много чествания, студии и статии. Публикувани са и документите от анкетата на турската комисия за разследване на размириците, както и косвени свидетелства на консули, пътешественици и очевидци. Все пак това е най-мащабният въоръжен бунт у нас преди Освобождението и ако той бе осъществен в близост до консулства, мисионерски станции и наблюдатели на Европейска Турция, вероятно неговото европейско ехо щеше да бъде не по-малко по ефект от това на обществения резонанс на Априлското въстание.
Можем ли да определим Въстанието като освободително или то е било продиктувано основно от икономически искания?
– Има такъв чисто аграрен момент и спор за общинските земи. Но не това е сърцевината на събитието. Селяните от нашия край не са тръгнали на бой защото са гладни и жадни. Те търсят и искат гаранция за земите си и това да се управляват. Нека напомня един особен техен израз – „по нашите си закони”. Това е съчетанието между прагматизъм и духовна национална воля. Но самият факт, че въстанието е насочено срещу чужда власт, която те приемат за враждебна, не може да няма национално и политическо значение.
Бихте ли разказали повече за събранието в Раковишкия манастир? Можем ли да го наречем първото българско народно събрание?
– Това съвещание и среща отдавна е назовано първото българско Оборище. Мисля, че за пръв път и то точно на празненства в манастира го популяризира покойния професор Иван Унджиев. Съвещанието има всички прояви на подготвителен предреволюционен акт. Това включва програма, представителство, планове за бойни действия, предположения за резултати.
Действително ли Руската империя е обещала подкрепа на Въстанието, а после са отказали намеса?
– Е, как да се намеси? Тя оказва и е обещала формално, както и към предишните, и следващите съзаклятия, но едва ли е било възможно като пряка подкрепа. Русия не можеше да спаси въстанието от 1850 г. Сведенията за въстанието достигат до Русия, когато то вече е разгромено. Русия има стратегически интерес от разчленяването на Османската империя на Балканите. Тя подкрепа по всякакъв начин всички антитурски изяви. Съвсем друг е въпросът, че царската дипломация е гледала с неприязън към всякакви революционери, включително и българските. Но и с европейската е било така.
Какво е поведението на Сърбия по това време? Имало ли е възможност да се намеси и да помогне на българите?
– Сърбия подкрепя формално въстанието с подстрекателства и декларации. Обещания, които не може да спази. Но нейното положение е особено трудно. Кнез Милош е васал на Турция, както и Фердинанд до 1908 г. Ние защо не подкрепихме Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г.? Има сурови реалности в тогавашната европейска дипломация. Нека напомня, че командирите на въстанието са се наричали кнезове и капетани ,каквито вече е имало в сръбската армия.
Къде са били най-големите сражения и кои селища са най-пострадали?
– Естествено обсадата на Белоградчик, после сраженията в Кулско и Видинско. Край село Хасан махала е набит на кол един от участниците – моят пра-прадядо Филип Моцовски. Но за сраженията препоръчвам на читатели малко повече книжнина, има достатъчно. Стига самите тях да ги интересува, а не да очакват историческа информация от професионалните историци.
Има ли точна информация какво се случва с участниците във Въстанието и техните семейства? Наистина ли някои от тях са получавали пенсии от Османската империя?
– Ама какви пенсии, докато никъде в Европа и света няма такава система? Как и кой е внушил това? Тяхната съдба наподобява тази на въстаниците от април 1876 г., но не по-лека. Нека напомня, че пенсиите в Европа са приложени чак от Бисмарк през 1889 г, а после и от другите владетели и държавници.
Моля, обобщете последиците от Въстанието. Изпълняват ли се поне частично целите му?
– Ние сме забелязани от света и именно поради този разгром забелязаха при Априлското въстание.
Историята не работи с хипотези, но все пак, ако се върнем назад, имало ли е шанс Въстанието да бъде успешно и каква щеше да е съдбата на Северна България?
– Не, никакъв, но си е струвало да се опита…