Начало Икономика Петко Симеонов: Селищата, откъснати от своя Център, бавно изчезват

Петко Симеонов: Селищата, откъснати от своя Център, бавно изчезват

от Mariana Gomileva
1354 преглеждания

Изглед от крепостта Баба Вида към Дунав | снимка: Весела Николаева

Петко Симеонов е социолог, писател, публицист и един от основателите на СДС. Роден е в Монтана и живо продължава да се интересува от родния си край и да подкрепя, доколкото може, неговото развитие. Публикуваме мнението му от неговата facebook страница.

Известно е, че селищата, откъснати от своя естествен, наложен от историята Център, било то махали, села, градове, региони, та даже държави, вегетират и бавно изчезват.

Независимо от различните административни деления и проекти за такива, държавната ни територия има като центрове почти всички областни градове. Очертала се е доминацията на София. Сериозни центрове са Пловдив, Бургас, Варна и специфичното място на Благоевград.

На пръв поглед в Северна България има един голям град – Варна, в Южна са останалите.
Такава гледна точка е спорна.

Всъщност тези центрове са свързани с водосборни райони.

Сигурно за мнозина ще бъде странно, ако кажа, че един от важните фактори, които определят миграцията и заселаването, е посоката на водата. Това определя икономическото развитие на селищата и има ментални въздействия върху населението. (По този механизъм се българизират градовете през тъмните векове! Но темата е друга.)
Погледнете предложенията за райониране на страната и ще видите, че те удивително са съобразени с водосборните басейни.

На територията на страната има три водосборни района – Дунавски, Черноморски (реките, вливащи се в Черно море), Беломорски, разделен на две – Маришко-Тунджански и Струмско-Местенски.

Дунавският с част от Черноморския е Мизия; Маришко-Тунджанският с част от Черноморския е Тракия; Струмско-Местенският е Пиринска Македония.

В Дунавския водосборен район е София и Софийското поле. Това е бившето Княжество. То има три дяла: Черноморски, Централен (от Искъра до Черноморския), СЗ (от Тимок до Искъра).

Самата СЗБ има два дяла – Видински (от Тимок до Огоста), Врачански (от Огоста до Искъра).
Пловдив е център на Маришко-Тунджанската част от Беломорския водосборен район. Благоевград е център на Струмско-Местенския водосборен район. Бургас е център на южната част на Черноморския водосборен район, Варна – на северната му част.

Ще посоча нещо любопитно. Като започнем от „виенската закачалка“, минем през хъшове и легии, и свършим с пътешествията на Бай Ганьо, ще отбележим, че основните центрове са Букурещ, Браила, Белград, Будапеща, Виена… Всички тези градове са в Дунавския водосборен район. А сега в актуалния интерес за инфраструктурно интегриране на Западните Балкани доминира интересът за интеграция на Долнодунавския басейн…

Но моят интерес в случая е Северозападна България. Неин Център е СоФия. Така се е случило, но и Сф и СЗБ са в Дунавския водосборен район. В самата СЗБ са се оформили три басейнови центъра – Враца (Искър), Монтана (Огоста), Видин (Тимок). Историята и сегашната ситуация на трите центъра по странен начин зависят от големината на техните басейни.

Днес Видин е „лишен“ от „своята“ сръбска басейнова част, но в миналото не е било така. Той е бил столица на царство, по-късно столнина на отцепника Пазвантоглу. Днес е основен стълб в СЗБ на държавната територия. Неговата връзка със София е съдбовно значима за СЗБ. Дали от Видин ще се минава през Ботевград, за да се стигне до Центъра, или през тунел при Петрохан не е малозначно. Става дума за часове с кола. Същинската СЗБ, където всъщност са големите проблеми за развитието на региона, има за свой естествен център Видин…

Толкова за водосборните райони. Интересно за размисъл.

(Впрочем, бедствията с наводнения обикновено са резултат от непознаване на водосборните райони.)

Подобни статии