Гергьовденският парад на площада във Враца, 1937 г. / снимка: РБ „Христо Ботев“ – Враца
Според стария български обичай, от незапомнени времена, трябва да си колят человеците ягънца на Св. Великомученик Георгия. Свещениците от Врачанския край извършвали водосвет, с подобающи молитви за празника, над донесените за благослов агнета и обредни хлябове. Така се изразяват хората от Врачанско, запазили ценни спомени от миналото за Гергьовден. Калина Тодорова от „Карта на времето“ ни повежда на историческа разходка:
След учредяването на Военния орден за храброст Св. Георги през 1880 година, тази обичайна практика престава да бъде основната характеристика и съдържание на празника в града. Гергьовден прераства в боен празник на армията и Ден на храбростта.
След установяването на военен гарнизон във Враца през 1891 година, врачани стават свидетели и участници в ежегодните Гергьовденски паради на Врачанския гарнизон. Новата традиция за отпразнуване на Гергьовден се налага във Враца още в първите години след установяването на гарнизона и придава ново съдържание и значение на Гергьовден за врачани.
Традиционният Гергьовденски парад през годините се празнува от разквартируваните във Враца 16-ти Ловчански полк, 2-ри Артилерийски на Нейно Величество Царица Йоана полк, а по-късно и от сформирания през Балканските войни 35-и Врачански пехотен полк. Освен тях, празнуват и кавалерите на Ордена за храброст, членовете на Съюзите на запасните офицери и подофицери, на Дружествата на пострадалите от войните Инвалид; празнува и Колоездачният съюз, чиито членове са били военно задължени, Ловният съюз и гимнастическото дружество Юнак, с масовото участие на учащите и местните власти.
Гергьовденските паради продължавали по два дни. В навечерието на празника се отслужвала панахида за упокой на душите на загиналите през войните врачани и се провеждала заря с церемонии. Насред площада се построявал аналой, а на специална маса се подреждали свещи и коливо за панахидата. Наоколо се редели портретите на загиналите врачани от двата полка. По време на зарята се провеждала тържествената проверка на загиналите, а след молитвата всички заставали на колене, докато хорът пеел „Вечная памят“, „Отче наш“ и „Шуми Марица“.
На самия ден – Гергьовден, след църковната литургия, по случай празника, се провежда и военният парад, с молебен на площада. Всички военни чинове присъствали или в парадната, или в строевата си форма, при оръжие и при всички ордени. Освен духовата музика, на двете тържества свири и музиката на Врачанската мъжка гимназия. Поканени са всички официални лица, учреждения, целокупното гражданство и учащата се младеж. За учениците от врачанските училища имало и още едно вълнуващо преживяване. Най-отличените сред тях се поканвали на тържествения войнишки обяд в казармената столова, по определен от директора на мъжката гимназия списък.
Гостилничарското дружество избира този ден за свой патронен празник. През 1937 година в чест на патрона си, на този ден освещават тържествено знамето на дружеството в църквата „Св. Възнесение“ и организират другарска трапеза в пивница Лидо Венеция.
Врачанското колоездачно дружество на Гергьовден по традиция открива колоездачния сезон с организиране на надбягване за дружественото знаме. Победителят става знаменосец за годината. Във Враца чества патронния си празник и Благотворителното дружество на мохамеданите цигани „Св. Георги“, основано 1911 година.
Източник: Весела Пелова, Празничен народен календар от Врачанския край, 2010