Начало Личности От Южна Африка до с. Макреш, от езика Зулу до торлашкия диалект

От Южна Африка до с. Макреш, от езика Зулу до торлашкия диалект

от Mariana Gomileva
1825 преглеждания

В международния ден на езиците ви срещаме с колоритния южноафриканец Ян Алберт Ван дер Вестхуйден, който вече близо 10 години живее в село Макреш.  Заедно със съпругата си Есме, той е редовен читател на Чуждоезиковия отдел на Регионалната библиотека „Михалаки Георгиев“ – Видин. Привлечено от идеята за езиково обогатяване на хората от региона, в навечерието на днешния празник, семейството решава да дари голяма част от своята библиотека на отдела. Така местните ще могат да четат в оригинал творби на автори като Майкъл Конъли, Мартина Кол, Деон Мейер и други писатели, които са рядкост на книжния пазар не само в България, но и в Европа.

Част от дарените книги на Регионална библиотека „Михалаки Георгиев“ – Видин

Историята на Ян започва в родната му Южна Африка, където дълги години работи в Държавния департамент по имиграция и вътрешни работи, на пряко подчинение на някогашния вътрешен министър Негово Превъзходителство Принц Мангосуту Бутелези. След пенсионирането си като директор на Човешките ресурси в министерството, Ян решава да тръгне на пътешествие в търсене на своите семейни корени в Беларус. Вдъхновен от идеята да посети точното място, на което прародителите му са емигрирали през далечната 1895г. той се отправя на път. Зареден с надежди и очаквания, не подозира, че няма да успее да стигне до бленувания Беларус. Минавайки през България, сърцето му завинаги остава в Северозапада и на мига решава, че това е мястото, където иска да прекара остатъка от живота си.

„Помня, че още в първия момент, местните хора ме впечатлиха с изключителното си гостоприемство. Заведоха ме да видя Белоградчишката крепост, пещерата Магура и Раковишкия манастир „Св. Троица“. Необяснимата енергия на тези места толкова ме впечатли, че много скоро купих семейна къща във Видинското село Макреш, където живея от 2010 година.“

Ян Алберт Ван дер Вестхуйден с три поколения принцове в Претория, Южна Африка – Н.Пр. принц Мангосуту Бутелези, принц Зизифа Бутелези и принц Закити Бутелези / Снимка: Личен архив

 

В очакване на ябълковата беритба в село Макреш / Снимка: Личен архив

Днес Ян е любимецът на хората от селото. Възхищават му се, че има една от най-привлекателните градини с червени сочни ябълки. С удоволствие се грижи и за зеленчуковите си насаждения, като е донесъл на местните дори специален южноафрикански сорт бяла царевица. По-любопитните мъже от Макреш се съветват с него как да си приготвят джинджифилова бира. Покрай къщата му се носи аромат на печени чушки и вече няма търпение да извади първите глави червено цвекло за сезона, отгледани с много любов. Когато приключи с приготвянето на зимнината, планира да отскочи да си почине поседнал на високо пред зареждащата гледка към Белоградчишките скали. Обича да документира визуално места, които го вълнуват. Например, докато следи ремонта на селската църква, прави видео на изгледа към величествения фон на върховете към границата със Сърбия. Докато подрежда снимките си от фолклорния торлашки събор в село Чупрене от това лято пък, попада на изрезки от стихове на Иван Вазов. И въпреки че не разбира добре всички строфи, е категоричен, че който успее да остане равнодушен пред тях, той няма душа.

Ремонт на църквата в село Макреш / Снимка: Личен архив

Тази есен по традиция Ян е поканил десетки приятели от Южна Африка, за да се потопят в магията на Северозапада. Споделя, че повечето от тях се връщат в родината си завладени от топлото отношение на местните и специфичния дух на село Макреш и околността.

Винаги ги изпраща просълзен на прага, доволен, че са се докоснали до откритото от него богатство – красивата Северозападна България. Затваря портата на двора си и тръгва към града. А там е неговата обител – Регионалната библиотека „Михалаки Георгиев“ – Видин. Поздравява гордо, защото всички служители там го познават и му помагат да научава все повече български думи. Ето какво споделя:

„Говоря родния ми африкански, зулу, гръцки, английски, немски, датски, но съм се захванал сериозно и с българския, особено с любопитния торлашки диалект… Искам да се дръндя, че го зная!“

Честит Ден на езиците!

Преоткрийте Северозапада, запазете България!