Къпането на именниците във видинско през 30-те години на 20 в. / снимка: „Враца в дела и документи“
На Богоявление, Ивановден и Бабинден се извършват обичаи и обредни практики, свързани с пречистващата и здравеносна сила на осветената вода. В първия от трите поредни празника – Йордановден, Богоявление – водата “се кръщава” – освещава се от свещеник. На богоявленската вода се приписват особени магически сили – тя притежава способностите да прогони всякакво зло. Вярва се, че точно в полунощ на Богоявление течащата вода спира и “който гребне от тази вода – жълтици ще извади”. Тя е и здравеносна, затoва е разпространена практиката да се изхвърля „старата” вода и най-старият член на семейството да донесе „нова”, да се измие с нея „за здраве през годината” и всички в дома да го последват. Момата в къщата полива на домашните, докато се мият, а те й хвърлят в котела „по някоя пара за чеиз”. В крайдунавските села е разпространена практиката тя да разнася от тази вода и по комшийските домове, за да се умият стопаните им за здраве, като всекиго подканя с думите: „Свети Йордан е дошъл здраве да ни донесе. Айде да се умиеш за здраве!”.
Във Вировско момиче от семейството най-първо измива на близкия кладенец домашната икона, връща се и я оставя на дръвника в двора. Там родителите “хвърлят пари” на иконата (за момичето) и после я внасят в стаята.
на Йордановден свещеникът извършва водосвет, след което хвърля кръста в реката, а младите мъже и ергените скачат и се надпреварват кой пръв ще го хване – това ще му донесе здраве и сила през годината. „На тоа ден попо фръга кръста у реката – така е наредил дедо Господ.” Цял ден свещеникът минава да ръси за здраве по домовете със светена вода.
В Лиляче съдът, с който ще си гребне всеки от светената вода, за да си я отнесе за лек през годината, е окичен с чемшир и босилек. С венче от чемшир и босилек е окичено бялото котле, с което свещеникът ходи по къщите да ръси. Такава китка е завързана и за кръста, хвърлян в реката.
В Голямо Бабино заедно със свещеника, който минава да ръси за здраве по домовете, минава и този, който е извадил кръста от реката. Стопаните пускат по сребърна монета в котлето и ги даряват с месо, лук, сушен пипер и др.
В Хърлец всички отиват рано сутринта на реката, която обикновено е замръзнала. Мъжете пробиват дупка в леда и пълнят дървен съд с вода. Тази вода попът освещава и от нея си гребва всеки за здраве. С нея ще поръсят и къщата, и добитъка, след като всички се измият.
В Мизия и на други места с такава вода се забъркват триците за домашните животни, за да са здрави. Хвърлят в реката „квачката” от Игнажден, сурвачките, герданчетата, които са носели през Мръсните дни, защото „водата отнася всичко лошо от къщата, от Мръсните дни…”
В Софрониево още предния ден месят и готвят, а вечерта се събират на трапезата всички. Рано сутрин на самия празник отиват на реката да се умият, като преди това обърнати на изток се кръстят по три пъти. Удрят се с речен камък, за да са здрави през годината като камъка. На старите и болните, които не могат да стигнат до реката, носят вода по домовете – „и те да се умият, да се очистят”.
В Кунино свещеникът прави водосвет на Сини вир. Там хвърля кръста в предварително изкопана дупка в леда, а смелчаците скачат да го хванат. Събралите се гадаят за реколтата: ако прехвърча сняг, така че „да побелее на попа брадата”, през годината ще има берекет, ако времето е сухо – сушава ще е годината, а реколтата слаба.
В Зверино вярват, че ако на Богоявление има лед в реката и „бърней” (скреж) по гората, годината ще бъде плодородна.
Три крале в Бърдарски геран
Този празник се чества на шести януари в чест на поклонението на влъхвите на младенеца Исус. Още предната вечер на вечерната “миса” свещеникът освещава водата за празника.
На самия празник, след мисата, започва благославянето на къщите с осветената вода от свещеника. Този църковен ритуал се прави всяка година. Всяка къща трябва да бъде посетена и осветена. Стопаните са се подготвили специално, като са почистили и подредили домовете и очакват свещеника да ги благослови.
Свещеникът минава със специално шествие из селото. Пред него върви едно от момчетата, които помагат при литургията – „попче”. То носи камбанка „кадонче” и известява на стопаните да се приготвят. Свещеникът влиза във всяка една къща, придружен още с две „попчета” и започва да прекадява с тамян и да поръсва със светената вода стаите. На празнично постланата маса стопаните запалват свещ. Измолват се молитви за благослов на дома. Стопаните даряват свещеника със сланина, “калбаса”, курабии, хляб, които се слагат в кошница и “попчетата” я носят.
Свещеникът поставя над входната врата с тебешир трите букви, от имената на тримата влъхви. Банатчените ги наричат Милко, Гашпар и Балтазар. Затова над всяка врата в селото могат да се видят трите букви С, М и B и годината. Този знак остава до другата година, когато домът отново трябва да бъде осветен и благословен.
Трите крале в Бърдарски Геран / снимка: Петя Мойзис-Бобойчева
(Разказала по детските си спомени Мария Николова Бунева, р. 1941 г. в с. Бърдарски геран.)
Богоявленският парад във Враца
Честването на Богоявление във Враца е първият от празниците, претърпели най-значителна промяна след настаняването на военния гарнизон в града. Традиционните обичайни практики, свързани с този ден от незапомнени времена, се заменят от провеждането на църковен парад с молебен. Той става неотменима част от Великия водосвет, отслужван на този ден.
Първият Богоявленски парад във Враца е проведен още на 6 януари 1891 г., само няколко дни след пристигането на 2-ра батарея от 2-ри Артилерийски полк, с 6 топа и един резервен лафет. Те са настанени в джамията “Седемте сокаци”, а топовете са наредени направо на уличката зад нея, за радост на децата в града.
Провеждат първия си военен парад на Богоявленския молебен, отслужен до паметника на Ботев. Водосветът се отслужва на тържествен аналой, издигнат на градския площад. Най-бурен възторг сред стеклото се гражданство предизвикват дадените 21 артилерийски салюти при многолетствието, в момента на потапяне кръста във водата. За пръв и последен път тогава салютите се дават от часовниковата кула, тъй като от тях изпопадали стъклата на околните къщи. По-късно артилерийската батарея винаги е установявана на хълма “Калето” над площада в града.
Източник: „Карта на времето“, РБ „Христо Ботев“ – Враца