Мистeр Сенко на площада в родния си град Враца / снимка: Регионален исторически музей – Враца
Един от големите таланти на Северозапада е прочутият илюзионист Мистер Сенко. Евстати Христов Карайончев още от малък останал сирак. Бедното момче, родено във Враца през 1905 г. намерило бързо пътя към магическото изкуство. Младежът нямал шанс да учи много – завършил едва пети клас в училище. Но умът му бил остър като бръснач, а ловкостта на ръцете му – безупречна. Тежката действителност го принуждава да се грижи сам за себе си. Работи упорито, за да може да изкара прехраната си, а често пъти парите му не му достигат. Легендарният български илюзионист дълги години преживява като един най-обикновен продавач на кифли и лимонада. Един ден решава да разбие илюзията, че в северозападна България живеят бедни хора и се зарича, че ще стане богат и прочут по цял свят.
Заминава за столицата София, където има по-голям шанс да си намери работа. С пристигането си в града разбира, че в местния цирк търсят метачи, веднага се явява пред собствениците и те го приемат на работа. Именно тук настъпва и обратът в живота на младия Евстати. Докато пребивава в София, на българската сцена гостува един известен френски илюзионист, подвизаващ се с псевдонима си „Мистериозния Турчин”.
По стечение на обстоятелствата, асистентът на фокусника се разболява тежко и за помощ той се обръща към младия врачанин. Евстати е изключително любознателен, всеотдаен и показва сериозен интерес към илюзионното изкуство. Французинът вижда пламъка в очите на младежа и решава да го направи свой ученик. За кратко време той показва на Евстати пътя към магията.
Първият си илюзионен номер врачанинът представя в цирк „Независима България”. Скоро „Мистериозния Турчин” си заминава, завещавайки на момчето една илюзия. Именно с тази единствена илюзия Евстати започва да обикаля България следвайки новата си мечта. Започва да прави представления на обществени места – училища, площади, плевни, дори автобуси. Към него се присъединяват още изпълнители, а Евстати сам измисля реквизита за тях.
От 1924 г. започва професионалният му път на артист илюзионист, който го извежда до най-високо международно признание. От октомври 1929 г. представя самостоятелни илюзионни спектакъли.
Прякорът на младия фокусник още отначало бил „Сенко”. В чест на своя пръв и единствен учител, той започнал да се нарича „Мистериозния Сенко”. На един от афишите обаче при гастрол в Пещера, поради липса на място, вместо „Мистериозният Сенко” е напечатано „Мистер Сенко”. Така става известен във всички страни на Европа, САЩ и Канада.
Постепенно създава трупа от около 10 души, представя над двадесет илюзии и четиридесет фокуса. Незабравими остават неговите номера „Електрическият стол”, „Разрязване на жена с циркулярен трион” и „Сваляне на главата”. За последната си илюзия през 1961 г. в Индианополис получава специалната награда на Американската асоциация на илюзионистите. През 1936 г. става член на т. нар. „Немски магически кръжок”. В началото на 40-те години играе в най-известното вариете на Берлин.
През Отечествената война (1944-1945) придружава Българската армия в бойните й действия и изнася концерти пред ранените войници в болниците. Приходите подарява на фронтоваците. По-късно, при строежа на ж. п. линията Перник-Волуяк, в която сам участва като бригадир, изнася всяка вечер безплатни представления. Подарява пари на семействата на убити граничари, както и за построяването на паметници и културни обекти. По селски сцени и читалищни салони Мистер Сенко прави нестандартни номера, които още се помнят от по-старото поколение. Например извиквал на сцената някой мъж от публиката да му асистира. Счупвал яйце в главата му, а после го показал на публиката невредимо. Давал на сащисания човек да яде глава лук, а той усещал в устата си вкус на ябълка. Накрая го карал да изпие шише лимонада и казвал: „А сега плащай!“ Мъжът вдигал рамене – нямам пари, а Сенко отсичал: „Тогава ми върни лимонадата обратно!” И на сцената ставало чудото – от носа, от ушите, от ръкавите на асистента потичала лимонада за възхита на очарованата публика.
Мистер Сенко е един от създателите на новия Съюз на артистите (САБ), в който през периода 1944-1949 г. отговаря за цирковото изкуство. Славата му достига и световна известност, кулминацията на която е 1961 г. Тогава, в град Индианаполист, щата Индиана, на българина е връчена специалната награда на Американската асоциация на илюзионистите.
В следващите години от живота му той става почетен член на асоциациите на илюзионистите в Германия, Франция и САЩ, френското сдружение му връчва своята най-висока награда – орден „Робер Худен”. Мистер Сенко получава почетно гражданство на Париж и София, а в България става почетен президент на клуба на илюзионистите.
Родната власт също признава успехите на Евстати. Получава орден „Кирил и Методий” – І ст. (1955); орден „Народна република България” – І ст., (1955); медали „За заслуги към БНА” и „За заслуги към МВР”; Носител на званията „Заслужил артист” (1963) и „Народен артист” (1967), а също и на орден „Георги Димитров” (1985); „Герой на социалистическия труд” (1985).
Евстати Христов се радва като дете винаги когато е във Враца. „Влезна ли в родния край, погледна ли настръхналите зъбери на Балкана, някаква магия, каквато самият аз не мога да направя, ме обзема. Радвам се на всяко камъче, на всеки хорски поздрав, чувствам се като истински магьосник готов да извърши чудеса. Обиколих почти целия свят и винаги си спомням за родния град. При проверка на паспорта, с който пътувам, се гордеех, че пише – роден във Враца, България. Когато го напуснах, градът беше нищо пред туй, което виждам сега.” Тези думи Мистер Сенко изрича в деня на своята 80-годишнина във Враца.
Големият илюзионист ни напуска на 26 юли 1987 г., на 82-годишна възраст.
В края на 2005 г. и през 2007 г. Стефанка Карайончева – Мисис Сенко, съпруга на Христо – Сенко Младши, единствен син на Маестрото, дарява на Регионален исторически музей – Враца сценичния костюм на Мистер Сенко, негови снимки и документи.
В историята великият илюзионист остава като един от най-значимите и легендарни български фокусници, а делото му е вдъхновение за много други.
Източник: Регионално краеведско дружество – гр. Враца, „Българска история“