Начало Забележителности Водопадите във Врачанския Балкан

Водопадите във Врачанския Балкан

от Mariana Gomileva
10894 преглеждания
Водопадите във Врачанския Балкан

Река Черна при с. Лютаджик | снимка: Красимир Лаковски, ПП „Врачански Балкан“ Западна Стара планина е богата на красиви гледки, стръмни скали, върхове, малки и големи реки. Искър е най-известната и голяма, а покрай нея десетки притоци и поточета разхлаждат в жегата. Много от водопадите, образувани от хиляди години течаща вода, са сред най-високите в България. Представяме ви естествените водни каскади на Природен парк „Врачански Балкан“ – описанията им са предоставени от дирекцията на Парка, издадени преди две години по проект, финансиран от европейската програма „Околна среда“. Ако искате да се потопите в хладната мъгла на старопланинските водопади – в събота от дирекцията на „Врачански Балкан“ организират поход до Медковски дол и Медковския водопад. Съчетанието между скална основа от варовикови скали и течаща вода е създало красивите водопади в Балкана, пишат природозащитниците. Най-пълноводни са през май и юни, когато се събират водите от топенето на снеговете и от пролетните валежи – с една дума сега е идеално време да ги посетите. Част от водопадите пресъхват през август и септември, а зимно време замръзват. Като особено живописни от „Врачански Балкан“ определят тези с височина над 10 метра – Скакля, Шопката, Боров камък, Женската вода, Крушовски водопад, Соколски бигов, Иван Пусти. Единственият водопад, който е повече широк, отколкото висок, е Бигоро над с. Зверино. Скакля Разположен в един от най-живописните дялове на Врачанската планина на 5 км южно от град Враца, сред непристъпни скали. Скакля води началото си от извора Патлейна и околните долове и има пад на водата 141 м. Той е пълноводен след периодите на снеготопене и обилни валежи. През зимата замръзва като понякога натрупва огромни количества ледени образувания с различни причудливи форми. Как да стигнем: Изходен пункт град Враца, по улицата над Служба „Пожарна безопасност“ (или покрай МБАЛ „Хр. Ботев“) се излиза в края на града при Дома за стари хора „Зора“. Пътеката минава покрай изоставена кариера за варовик и завива вляво, като пресича коритото на потока, спускащ се от водопада. Пътеката извежда до карстов извор, където отново пресича реката и започва стръмно да изкачва към водопада. Маркировката по маршрута е зелена. Природозащитен статус: От 1978 г. водопадът и местността около него са обявени за природна забележителност, а през 1983 г. става част от резерват Врачански карст. Любопитно: Името на Врачанската Скакля e обвито с легендарен ореол. Местните разказват красива история: в края на турското робство след един изморителен поход, османската войска преминала през Балкана и замръкнала под водопада. На сутринта, когато златните лъчи на слънцето осветили пенливите и скокливи води, спускащи се от отвесните скали, смаян от тази невиждана хубост, пашата, предводител на войската, възкликнал: ,Машала, Скакля!“ Гледката на златната игрива вода му напомнила за една от жените в неговия харем, която била балканджийка и се казвала Скакля. В района на водопада са останките от средновековното българско селище Патлейна. Природната забележителност е свързана и с възрожденската история на града – в края на август 1872 г. в местността Байра Васил Левски провел заседание с местния Революционен комитет. Боров камък Намира се на скалиста височина на 8 км южно от Згориград. В последните десетилетия той е един от основните туристически обекти на територията на парка. През студените зимни месеци водопадът замръзва и тогава предлага възможност за търсачите на силни усещания и алпинистите да осъществят истинско ледено катерене по замръзналите му води. Как да стигнем: На 5 км от Враца се намира с. Згориград. След селото по асфалтов път се стига до м. Лагера, където е и началото на Врачанската екопътека. Маршрутът следва каньона на р. Лева, която образува живописна ждреловидна долина, сред изцяло съхранена природа. По цялата й дължина могат да се наблюдават изключителни гледки – чудни скали, водни прагчета с буйни бързеи и прохладна букова гора. Множество мостове, стълби и стъпала ще ви изведат пред водопада Боров камък, чиито води се спускат от 65 м. височина. Пътеката в този участък преодолява денивелация от около 650 м. и изкачването до водопада трае около час. Дирекцията на парка препоръчва движението по пътеката да става с водач и ви пожелава приятна разходка! Природозащитен статус: Водопада Боров камък е на територията на защитена местност „Боров камък“, разположена върху площ от 160 хектара. Любопитно: Името на водопада идва от наличието на естествени находища на черен бор по скалите в района.

Изглед от Боров камък | снимка: Красимир Лаковски, ПП "Врачански Балкан"

Изглед от Боров камък | снимка: Красимир Лаковски, ПП „Врачански Балкан“

Водопад при манастир „Св. Иван Пусти“ Водопадът се намира на около 12 км северозападно от град Враца, непосредствено преди манастира „Св. Иван Пусти“. В основата на скалите над манастира се образува плитка, но висока и широка пещера с карстов извор. Върху западната стена на пещерата са запазени следи от скални икони с образите на св. Иван Рилски и св. Йоан Богослов. Под нея е свещеният извор с езерото за чиято вода се вярва, че е лековита. Тя минава покрай църковната сграда и пада от 10 м височина, като образува водопада. Как да стигнем: Ако сте с кола следвате пътя от гр. Враца за Монтана и завивате по кафява указателна табела за манастир Св. Иван Пусти. Водопадът се намира по стръмен склон вдясно преди манастира. Любопитно: Сегашната църква е построена върху останките на по-стара, като част от нея е вградена в новата сграда. Фреските в пещерата и някои от стенописите в църквата показват, че тя е възстановена през ХVI в., но създаването на манастира се отнася в епохата на Второто българско царство. Бигоро (Златица) Намира се над село Зверино под местността Бигоро. Водопада се образува от водите на река Златица. Вероятно името му идва от бигор – вид пореста и мека седиментна скала, през която минават водите на водопада. Интересен факт е, че водопада се разлива на широчина 10 м, а водата пада от височина 7 м. Как да стигнем: Тръгва се по пешеходният маршрут над село Зверино и се следва долината на река Златица.
Медковски дол | снимка: Красимир Лаковски, ПП "Врачански Балкан"

Медковски дол | снимка: Красимир Лаковски, ПП „Врачански Балкан“

Медковски водопад Намира се в горната част на Медковски дол и има 38 м пад на водата. По каньона на реката има множество малки живописни водопади и вирчета. Как да стигнем: Изходен пункт град Враца, кв. Медковец. От последната тролейбусна спирка се следва синя туристическа маркировка до пресичането на реката. След което се следва долината на реката до достигането на водопада. Природозащитен статус: Водопадът се намира на територията на резерват „Врачански карст“. За преминаване по маршрут през резервата е желателно да се ползва водач. Женската вода Постоянен водопад в района на Манастирски дол с пад на водата 45 м. В началото на дола се намират развалини от средновековния манастир „Св. Троица“, известен като книжовен център. Благодарение грижовността на монасите и на игумена-книжовник Варлаам (който е между първите хаджии от Врачанско) в него било създадено едно от най- старите килийни училища за Северозападна България. Как да стигнем: Изходен пункт гр. Враца – след магазин „Технополис“ се тръгва надясно по земен път и се следва долината на река Чукарски дол. Природозащитен статус: Водопадът се намира на територията на резерват „Врачански карст“. За преминаване по маршрут е желателно да се ползва водач. Любопитно: Легендата разказва, че около манастира се криели хайдути, които причаквали турските кервани по пътя от Видин за Цариград. Случило се веднъж един от тях да отиде на сватба в съседно село, като върху хайдушките дрехи облякъл овчарски. Залисал се и заиграл хоро, хвърлил овчарските дрехи и черкезите го погнали. Скрил се, но те довели въоръжена дружина от Враца и ограбили и изгорили манастира. В една от тези пещери, намираща се над манастира, в ляво от Манастирски дол, според друго предание, се криел няколко месеца един от Ботевите четници, след разбиване на четата и смъртта на войводата. Шопката Височина на водопада е около 77 м. Намира се в района на Лесков дол в землището на с. Паволче. До него се стига трудно, а вода има само напролет, след обилни дъждове. През зимата се практикува скално катерене. Как да стигнем: Изходен пункт град Враца по посока София. След разклона за село Паволче в района на асфалтовата база вдясно има отбивка и малък железен мост. Оттам тръгва пътека, която следва долината на река Крушовица. Природозащитен статус: Водопадът се намира на територията на резерват „Врачански карст“. За преминаване по маршрут през резервата е желателно да се ползва водач. Любопитно: В миналото с думата „шопка“ означавало – място, където изтича вода от извор(чучур). Песопин камък Водопадът е разположен в землището на Лютаджик и е с височина 14 м. Началото си води от долния вход на едноименната пещера – Песопин камък, с дължина 174 м. Под водопада реката е образувала красиви бигорни езерца, покрити с мъхове през цялата година. Как да стигнем: Тръгва се по пътеката Планинарство за начинаещи от х. Леденика. Водопадът се намира в стръмен склон в близост до къта за отдих след чешмата в м. Мижичница.
Медковски водопад | снимка: Красимир Лаковски

Медковски водопад | снимка: Красимир Лаковски

Подобни статии