Начало Забележителности Чипровци – четири века мисия за просвета и образование – II част

Чипровци – четири века мисия за просвета и образование – II част

от Mariana Gomileva
1194 преглеждания

Откриване на учебната година в наши дни | снимка: ОУ „Петър Парчевич“

Преди няколко дни ви разказахме за началото на съвременното българско образование, поставено преди близо 400 години в Чипровци. Днес продължаваме с втората част, която изследва развитието на образованието след жестоко потушеното Чипровско въстание. То напълно опустошава града и селата Железна, Клисура и Копиловци. Бунтът променя коренно икономиката, религиозните ритуали, структурата на населението и контактите му. Част от българите успяват да се спасят и продължават просветната си дейност след като емигрират в областта Банат (днешна Румъния).

Разказите за образованието са откъс от изследователския материал на Славко Григоров „360 години просветно дело в Чипровци, включен в сборника „Чипровци 1688-1988 г.“. Книгата е на издателство „Отечествен фронт“ и е отпечатана по повод 300-годишнината от Чипровското въстание. Може да я закупите на място от Историческия музей в Чипровци.

„Установилите се в Банат чипровчани продължават там развитието на просветното дело. Началото му датира от 1738 г. Чипровските преселници във Винга запазили просветните си традиции и ги доразвили според условията.

Заниманията в училищата в Банат се водели по програми, които включвали в едногодишното и двугодишно обучение – четене, писане и вероучение. При трикласното и четирикласно обучение – краснопис, рисуване, ръчен труд, история и география. Вероучението се изучавало през цялото време на обучението. Учителите общували с децата в училище само на български. На илирийски (език от Западните Балкани, вече мъртъв) език се обучавали децата само на четене и писане, а от 1860 г. обучението се извършвало изцяло на български.

Данни за просветното дело в Чипровци през XVIII и XIX век научаваме от краеведческата дейност на чипровчанина Ставри Попов. За килийно училище той споменава през 1772 г. Учителите в това училище не са запомнени, а само някои от възпитаниците – грамотни старци, които се помнят от родителите на дядо Ставри. От началото на XIX век вече знаем (пак от същия автор) 17 учители с месторождението им и годините н учителстване в Чипровци, 7 от които са чипровчани.

Учебна сграда не е имало. Учело се е в частни къщи. Учебната програма е както във всички училища от онова време – часослов (наустница), псалтира, светчето, славянско четиво и черковно пеене. През 1865 г. старият турски хамбар бил пригоден за училищна сграда. Първият учител в нея станал Иван Фундин. През 1886 г. се построява нова училищна сграда за първоначално училище с помощта на Ломската постоянна комисия и с подарените 3000 гроша от отец Милети (Иеромонах Милети Николов Лилов Живков – един от четирите поколения свещеници-чипровчани). В Чипровци никога не е произнасяна нито една гръцка дума, нито в училище, нито в църква, нито от народа.

През септември 1895 г. е назначен за учител Димитър Филипов, който става и един от организаторите на първата селска социалдемократическа група в Северозападна България.“

Продължение: Училището има нова сграда от 1939 г., то става и част от историята на партизанското движение. От 1944 г. е обявено за Народно основно училище под името „Петър Парчевич“, което носи и до днес. Предложението за името е на краеведа Иван Георгиев. През 1963 г. се добавят 4 класни стаи и две хранилища. През 60-те и 70-те години училището приема прогимназии, които дотогава са били в близките села. Новата сграда, използвана и до днес, е открита официално през 1977 г. за новата учебна година. Училището е обявено за ЕСПУ през 1981 г., което му дава статут за обучениие на IX клас, а от следващата година – и на X клас. Днес е само Основно училище „Петър Парчевич“.

Подобни статии