Начало История Чипровци почете Унгарската революция и полк. Стефан Дуньов

Чипровци почете Унгарската революция и полк. Стефан Дуньов

от Mariana Gomileva
801 преглеждания

Чипровци отбеляза Унгарската революция и паметта на полковник Стефан Дуньов, банатският българин, подкрепил бунта на унгарския народ. Днес на площада, който носи името на революционера, бяха поднесени венци и цветя пред неговия паметник, а ансамбли на банатски българи и чипровчани изпълниха народни песни и танци. Денят на ревоюцията и борбата за национална свобода от 1848-1849 г. е Национален празник на Унгария. Официални гости на тържеството днес бяха извънредният и пълномощен посланик на Унгaрия Текла Харангозо, Първият съветник към Посолството Золтан Хорват, консулът Чаба Балаж и директорът на Унгарския културен институт г-жа Дьорди Димитров.

Още от Средновековието България и Унгария поддръжат тесни контакти. След падането на страната ни под османска власт голяма част от българската аристокрация заминава за Унгария. Това се усеща силно и след Чипровското въстание, когато мнозина водачи се претопяват в унгарските аристократични семейства или създават нови родове там. Включването на унгарците в голямата империя на Хабсбургите засилва още повече тези връзки. Българите-католици намират убежище в Банат и поддържат тесни контакти с унгарските си съседи. Австрийската империя на няколко пъти прави отстъпки, но движенията за национална идентичност не подминават унгарците и в средата на XIX се зараждат революционни настроения. Стефан Дуньов, родом от Винга, се включва в тях. Винга е един от градовете, създадени от чипровски бежанци. По интересно съвпадение след разгрома на революцията мнозина унгарци намират убежище в Османската империя, като първоначално идват във Видин, а след това заминават към вътрешността на страната, основно в Шумен.

За Стефан Дуньов разказват от Сружението на банатските българи „Фалмис“. Препечатваме част от неговата история, пълната му биография може да намерите тук.

Стефан Дуньов, потомък на изселили се през ХVІІІ век българи, е роден на 28 юли 1816 г. във Винга, комитат Темеш. Баща му, Стефан Дуньов е малограмотен земевладелец, говорещ български и румънски език, майка му е Доминика Ловров.

От мултинационалния характер на родния си град, той не само е запознат с проблематиката на националните малцинства, но наред с унгарския и българския, усвоява румънски, сръбски и немски език, към които по-късно добавя още английски, френски, италиански и испански. След завършването на гимназията в Арад Дуньов се завръща в родния си град, където заема длъжността сътрудник-нотариус. Учи право на частни начала и през 1843 г. успешно полага изпит за адвокат в Будапеща. През следващата година, издигнал се с талант и упорита работа от своята обуржоазяваща се селска среда до сферата на интелектуалния труд, той се заселва в Арад и отваря адвокатска кантора, занимаваща се с публично и търговско право. Не след дълго се нарежда сред водещите обществени фигури в града на брега на река Марош (рум. Муреш) и става решителен поддръжник на либералните реформаторски идеи.

Полк. Стефан Дуньов | снимка: falmis.org

Когато унгарците се вдигат на борба за национална независимост и през април 1848 г. в Арад се създава Национална гвардия, Дуньов е сред първите включили се и е разпределен като редови гвардеец в трета рота. Участва в похода, ръководен от Ласло Гал в края на октомври и началото на ноември за потушаване на румънското контрареволюционно въстание, пламнало в комитатите Арад и Заранд. По нареждане на правителствения комисар е създаден извънреден военен съд за водачите на въстанието. Повишеният в ранг гвардейски лейтенант Дуньов е разпределен към съда като протоколчик и временен военен прокурор. По силата на военновременните закони са осъдени на смърт и екзекутирани 42 румънски въстаници, а 80 са хвърлени в затвора на комитат Арад. Завръщайки се в Арад Дуньов е повишен в ранг гвардейски капитан, а скоро след това, от 17 януари 1849 г., постъпва в редовете на унгарската армия с чин поручик. Назначен е за адютант на Ласло Гал, който междувременно е произведен в чин подполковник, и най-напред повеждат всичките сили, намиращи се в тяхно разпореждане, в помощ на генерал Бем в Трансилвания.

На 4 февруари завземат град Дева, след което по разпореждане на военното министерство от 23 февруари се отправят на помощ на град Сабадка (сръб. Суботица), който е атакуван от сръбски въстаници. Редом с Ласло Гал Дуньов изпълнява не само щабни функции, но от 30 март като офицер от състава на 14 хусарски полк „Лехел” взима участие в решаващите сражения по време на похода срещу сърбите и неколкократно е раняван. На 3 април от вражеския обстрел при завземането на укрепленията при Сенттамаш (сръб. Сърбобран) е ранен и в двете ръце, а по време на обсадата на укрепения лагер при Камениц (сръб. Сремска Каменица) е ранен толкова тежко в крака, че се говори дори за ампутация. След оздравяването си отново става адютант на Гал, същият вече полковник, назначен за командир на Х корпус. На 20 юли в кавалерийския сблъсък при Тура получава сериозна рана на главата по време на щурма на тежкокавалерийския полк на Валмоден. В последните битки имперските войски надделяват и революцията е победена.В края на юли го откарват в Арад за лечение, но по заповед от по-висша инстанция всички намиращи се в града бойци от унгарската национална гвардия са отправени към Вилагош и така взема участие в капитулацията на революционната армия при Вилагош на 13 август.

И Дуньов на драго сърце би емигрирал в Турция (в Шумен-България –бел. на ред.) за да се спаси от репресии, както Кошут и други революционери, но не може да го направи, защото е ранен, затова очаква съдбата си в Арад. Будапещенската Дирекция на полицията започва производство срещу него през лятото на 1850 г. основно заради участието му в похода на Гал от есента на 1848 година. През октомври 1851 г. го откарват в седалището на будапещенския военен съд, печално прочутото Ново здание, и в последните дни на месеца започват разпитите му.

За дейността си по време на унгарската революция и борбата за свобода от 1848–49 г. на 24 април 1852 г. Стефан Дуньов, заедно с много други, е осъден на смърт, но под натиска на международната общност на 15 юли присъдата му е заменена с десет години тъмничен затвор. Наказанието си изтърпява в тъмниците на Йозефщат и Кьониггрец (Садова). По време на почти петгодишното си пленничество той се среща с много италиански политически затворници. Чрез събеседванията си с тях Дуньов не само усвоява италиански език, но отблизо се запознава със ситуацията в Италия. След обявяването на общата амнистия, на 8 май 1857 г. напуска затвора. Заселва се в Будапеща и е поставен под постоянен полицейски надзор. С посредничеството на някогашния си съкилийник, Янош Видач, е назначен към Унгарското градинарско дружество, става главен сътрудник на официоза на дружеството, „Керти Газдашаг”.

При вестта за избухването на Австро-итало-френската война от 1859 г. решава да замине за Италия.

Напуска нелегално Будапеща и се включва в борбата на италианците. Лично повишен от Джузепе Гарибалди в чин полковник, организирал полкове в Сицилия и околностите на Неапол. Тежко ранен и с много сериозни здравословни проблеми, в последните години от живота си Дуньов понася и удари в личния живот – смъртта на съпругата му, зле направена ампутация на крака, която засилва страданията му.

Стефан Дуньов умира на 30 август 1889 г. в Пистоя, Италия.

Подобни статии