Текст и снимки: Весела Николаева
Историята на Чипровци и региона е пълна с обрати и резки промени, сякаш отражение на това, което е станала и е можела да стане България при съвсем малко по-различно стечение на обстоятелства. Вчера ви разказахме за първите столетия на османската власт, просветната дейност и Чипровското въстание от 1688 г., жестоко потушено от маджарския съюзник на османците Имре Тьокьоли и турски войски. След него градът и подкрепилите въстанието села са напълно сринати, населението, което не успява да избяга, е убито или продадено като роби.
Кога идват килимите
По спомените на наследници при преминаването на пленниците по пътищата към Истанбул и Мала Азия българите са събирали пари и са успели да откупят част от тях. След 1688 г. започва една различна история на Чипровци. Първите сведения за прочутите чипровски килими се появяват след въстанието, разказват от Историческия музей в града. Дотогава няма данни Чипровци да е бил известен с килимите си или поне тъкачеството не е било икономически фактор. Предполага се, че изкуството за тъкане на килими е пренесено в Чипровци от близките села, когато отново е започнало заселването на града. Тогава районът става изцяло православен, след като бунтовните католически граждани са избити или прогонени.
Първите килими са с прости, геометрични модели, обагрени в бледа охра, кафеникаво и синкаво. Използват се само естествени багрила, както е и до днес, от различни растения. Постепенно моделите се обогатяват, а чипровските майстори намират нови и нови растителни бои. Днес най-разпространените шарки са пилето, „цвеке“, лоза, зелки, с дълбока символика е „каракачка“ или чернооката булка. Според етнолозите много от елементите са наследени от творчеството на траките и взаимстват древни символи.
Тъче се на вертикален стан и всичко е ръчно, както се е правило преди 200 и повече години. Чипровски килим не може да се тъче на механичен стан – веднага ще си проличи разликата. Първо се тръгва от преждата – качествена вълна с основа от памук. Може да се направи килим и с вълнена основа. Преждата се оцветява с различни растения – липа, орехови листа, брош. Избира се модел и се приготвят схемата, цветовете, насновава се основата и тъкачката започва същинската си работа.
Майстор не се става бързо
За един месец опитна майсторка тъче до 2 кв. м килим. За обучение понякога са нужни и пет години, а понякога и те не стигат, разказват от тъкачницата „Чушкарчето“, в която производството на килими е семеен бизнес. Докато търся информация за пазара на чипровски килими, попаднах на интервю с „предприемач“ от друга област на България, който се хвали как обучавали за няколко месеца на занаята, и дори получили подкрепа от бившия президент Росен Плевнелиев. За съжаление подобни хвалби са доста надценени и некоректни към потомствените майсторки на чипровски килими, които години наред усвояват занаята, знаят как се багри вълната, с какво качество да бъде, какви са тънкостите на тъкането, съчетаването на цветовете, моделите.
Търсене има, майсторките дори не успяват да смогнат. Един кв. метър килим се продава на цени около 460-480 лв. от тъкачките. Парите, които изкарват за месец ръчна работа, стигат приблизително за минимална заплата, след като си платят данъците и осигуровките. От местни жени, които тъкат като допълнение към дохода си без регистрирана фирма, може да намерите и малко по-ниски цени (но не много). Една от възрастните тъкачки ни разказа за семейство американци, дошли да разгледат творчеството й – след като разгръщала и показвала какво е сътворила с ръцете си, погледът им попаднал на килима в стаята. И останал там – американците поискали да го купят и си заминали с автентичен килим, не само изтъкан, ами и ползван преди това в чипровска къща.
Местните хора се надяват, че като част от културното наследство на ЮНЕСКО, производителите на чипровски килими могат да получат поне малко облекчения от държавата, ако не може пряка подкрепа. Засега такива няма, а лошото е, че заради ниското заплащане и ръчния труд малцина искат да се обучават и да се занимават с килимарството. Преди време към училище „Петър Парчевич“ е имало специализирана паралелка по килимарство, но тя вече е закрита, с което учебното заведение остава само основно.
Изкуство с векове традиция
В пътя на килимите от становете до клиентите понякога се намесват и посредници – говори се, че световни звезди като Мик Джагър, както и английски и френски аристократи имат в именията си от ценните килими. Само че закупени на много по-високи цени от посредници. Местни майсторки разказаха, че преди време при тях са дошли предприемачи от района на Велинград с молба да обучат жени от Родопите на чипровско килимарство. Според тях предаването на опита не се е получило и заради отношението на тамошния работодател – в желанието си да извлече максимума, е карал жените да работят без никакви почивки. А килимът изисква не просто техническо връзване на нишките, а и отношение, внимателно следене на схемата, оглеждане дали няма дори и малка грешка.
Има и нещо друго, което трудно ще се улови, ако не сте разглеждали истински чипровски килим. В този район майсторките имат много деликатно и хармонично усещане за съчетание на цветовете. Няма ярки и крещящи тонове, нищо не е прекалено шарено. Това, което се тъче в домовете от възрастните жени, научили занаята от майки и баби, е леко, с нежни тонове, дори червеният цвят е по-рядко използван. Заради търсенето на клиентите преди няколко десетилетия започва силно да се налага червеният цвят. Днес за мнозина символът на килимите е свързан точно с него, но това е цветът, най-късно навлязъл в тъкаческото изкуство. Допреди малко повече от век „кърмъзът“ или наситено червеното е било слабо познато не само за килимите, а и за багренето на платовете. Дори народните носии в ярки червени тонове, които често се срещат в съседната обл. Видин, са се появили по-късно. Постепенно обаче търсенето на килими с червено расте, а по времето на социализма има и значителен износ за „братски държави“. Едни от тези държави са арабските републики, които налагат поръчки точно за преобладаващо червения цвят. Казват, че цените на автентичното от Западна Европа и САЩ сега търсят основно бледите синкави и бежови тонове.
В близкото монтанско с. Замфирово наред с богата фолклорна програма свои творби и демонстрация на техника показа и Златка Стойнова. Завършила килимарско училище в Котел, преди много години се омъжва в Берковица и се премества от Южна България в Северозапада. Сега й е тъжно, че са останали толкова малко производители, почти никой не иска да се учи, а и малко са българите, които оценяват неповторимото изкуство на българските килими.
Чипровският килим е много лек и буквално може да го вдигнете с една ръка. Използваната вълна и техниката го прави издръжлив, но и нежен. В музея на града имат за цел да съберат възможно най-много автентични килими за колекцията си. През 80-те години успяват да откупят един огромен, над 100 годишен килим, стоял в салона на богата къща в Свищов. За откупуването на килимите разчитат на дарения, така че ако искате да помогнете – може да дарите на място или да им изпратите пари. Ако искате да подкрепите местните майстори – поръчайте си килим на място при тях. Така ще сте сигурни, че е оригинален.
Посещението на severozapazenabg.com в Чипровци е по покана на Сдружение „Регионални партньорства за устойчиво развитие“. Сдружението изпълнява проект, чиято основна цел е повече хора да научат за възможностите за туризъм и автентичните обичаи, кухня и традиции на областите Видин, Монтана и румънската Долж. Програмата за подкрепа на културното наследство в трите области е финансирана по трансграничния инструмент „Интеррег-V“ на ЕС.
