Начало История Чипровските въстания в архивите от 1936 г.

Чипровските въстания в архивите от 1936 г.

от Mariana Gomileva
1374 преглеждания

Чипровския манастир днес – на няколко пъти разрушаван и опожаряван, след въстанието е изгубена богатата му библиотека | снимка: Весела Николаева

Чипровското въстание е една от темите, по които често пишем. Писмените извори за него не са много и повечето са от чужди източници, затова и много подробности от подготовката, битките и последиците са трудно възстановими. Рядко, но все пак понякога се намират стари източници за въстанието, които не са широко известни, даже са забравени. Един такъв интересен текст ни предоставя проф. Борислав Тошев в своя „Белоградчишки ежедневен лист“ – публикация от 1936 г. с автор капитан Консулов. Тук ще видите факсимилето от текста, предоставено от проф. Тошев, заедно с негова бележка. Най-долу са няколко уточнения за фактите, на които историческата наука е намерила след 1936 г. Капитан Консулов тогава е нямало как да знае за тях.

ВЪСТАНИЯТА ОКОЛО ЧИПРОВЦИ (КОНСУЛОВ, 1936)

Пропагандата е направила така, че днешните българи да имат някаква общо взето изкривена представа за Априлското въстание от 1876 г. и да не знаят нищо за по-ранните народоосвободителни борби, особено тези в Северозападна България. Причините за тази празнота в народното съзнание са комплексни, но в голяма степен политиката на неглижиране и подценяване на тези движения е основна – тези освободителни движения не са свързани с Русия, а с Западна Европа като основно са резултат от дейността на високообразовани българи – католици.

Източник: Вестник на вестниците, бр. 82 от 1 юли 1936 г.; автор: капитан Консулов.

„През 1850 год. избухва Белоградчишкото въстание, което било жестоко потушено. Костите на мнозина герои са прибрани и днес са намират в Чипровския манастир“

Бележки: Последвалите исторически проучвания поставят под съмнение вероятността католицизмът в Чипровци да е привнесен от саксонските рудари. Не е и много сигурно дали те са се асимилирали напълно или в някакъв период са напуснали българските земи. Чипровци и околността преди Въстанието, са били лично владение на валиде-султан, т.е. майката на султана. Първите сигурни данни за тъкане на килими в града са от времето след Чипровското въстание, с новите заселници, така че няма никакви доказателства в Истанбул да са получавани килими преди 1688 г., когато валиде-султан е била покровителка.
Под „римско“ време авторът вероятно има предвид периода на католицизма и откриването на първото модерно училище, заедно със „Семинариум“, което имало по-висш статут. За военните действия има съмнения дали Чипровец е обсаждан, имало ли е отбрана на крепост там или злощастно стечение е оставило града на произвола на Текели. Виж Божидар Димитров тук.

Подобни статии