Автор: Теменужка Йоцова
Източник: вестник „Преса„
Черепишкото евангелие доби популярност чак когато се намеси политиката

Тогавашният кмет на Враца Константин Шахов и главният уредник в музея Валерия Тарашоева бяха сред първите, докоснали светинята.
Черепишкото четвероевангелие е един от най-старите и ценни ръкописи на Българската православна църква. Съхраняваният във Врачанския исторически музей оригинал, шедьовър на християнското калиграфско изкуство, е прославил страната зад граница, но за него у нас малко се знае. И както често става по тези географски ширини, ценната книга доби популярност чак когато се намеси политиката. През 2012 г. тогавашният премиер Бойко Борисов подари копие от уникалния обков на предната корица на Черепишкото евангелие на руския патриарх Кирил при посещението му в България, а при аудиенцията си при папа Франциск на 24 май 2013 г. служебният премиер Марин Райков направи същото. Какво Ӝ е толкова ценното на тази стародавна книга? Отговорите дават свещенослужители от Врачанската митрополия и музейни работници.
Сребърен обков с позлата
Черепишкото евангелие е датирано от 1616 г. Съдържа 4 калиграфски изписани жития на светци. „При изписването им педантично са спазени всички канони на православната църква и всяка една от рисунките е правена на ръка. Четвероевангелието е голяма културна ценност за нацията“, казва Траянополският епископ отец Киприян. „Ювелирно произведение на българското средновековно изкуство!“, допълва и завеждащата отдел „Възраждане“ в регионалния исторически музей Валерия Тарашоева. Най-ценното на четвероевангелието (с големина 31/20 см) е релефният обков от сребро с позлата на кориците (реплики именно от него даряваха първите ни държавни мъже). Обковът е дело на майсторите от Чипровската школа Никола и Пала.
На лицевата страна върху сравнително малката площ са изографисани библейските сцени на Разпятието и Възкресението, а на гърба – Благовещение и Въздвижването на честния кръст. Като съпътстващи ги има моделирана цяла галерия от персонажи с калиграфски изписани имена. „Всяка от тези личности е с принос за опазване на духовната чистота на християнството и е свързана с нашата история и култура. Обковът на кориците е изработен с много труд, търпение и вещина“, уточнява отец Киприян. Първоначалната датировка на Черепишкото евангелие е от ХVI век. Според научни проучвания при създаването на отделните евангелия се разграничават три различни периода. Първият е с писмо, подобно на Манасиевата хроника (ХIV-ХV век), вторият (ХVI-ХVII век) е писмо от типа на влахобългарските и третата част (ХVII век) е изписана с писмо от типа на Лондонското евангелие.
Черепишката обител или Атон
Много са белите петна в историята и мястото на създаването на този шедьовър. Едно е доказано – оригиналният ръкопис е дело на поне двама или трима писачи. По нюансите в графичния облик на буквите и начина на изписването им обаче е трудно да се установи точната граница при смяната на почерците. Първоначално четвероевангелието е свързвано с писаческата практика на Данаил Етрополски, а самата реализация – с врачанския манастир „Света Троица“ по поръчка на духовника Варлаам.
Две са хипотезите за мястото, където е сътворена реликвата. Първата е, че това е станало в килийното училище към Черепишката света обител, откъдето вероятно произлиза и името на четвероевангелието. Втората е, че то е донесено от Атон от самия Пимен Зографски, за да стане непрестолно евангелие на обновения от него Черепишки манастир (1612 г.). Луксозният обков също е знак, че ръкописът е бил поръчан и дарен – такъв жест обикновено се свързвал с освещаването на обновен храм, пише още в научни разработки по темата.
Има и противна на тази теза и тя се базира на приликата в украсата (най-вече с обилното използване на злато) на Черепишкото евангелие и изписаното през 1577 г. от Бойчо Граматик също популярно Бойчово евангелие. Предполага се, че по неизвестни засега причини и по неведоми пътища едно украсено с миниатюри и злато славянско четвероевангелие (най-вероятно украинско) е достигнало до българските земи и е станало модел на тогавашните книжовници. Разликата между Черепишкото евангелие и останалите е в детайлите. Един от тях е тънкостебленият растителен мотив и видът плетеница, които в Черепишкото са заменени с грубовати заострени листа. И още – върху листовете на съхранявания във врачанския музей оригинал има 3 знака – глиган, корона с диадема и бича глава с кръст и змия около него.
Как е писана история преди векове
Пергаментът, върху който са изписвани евангелията, всъщност са листове, получени след изсушаване, нарязване и обработка на кора от черешови дървета. Самото калиграфско писмо е правено с пачи или орлови пера, а за основно мастило е използвана отвара от бъз и стрити шикалки. Началните червени букви на текстовете и винетките са изписвани с отвара от билката орлов кочан, оранжевото се получавало от миниум и типичното за Черепишкото евангелие „разбулено зелено“ от листа на коприва, живовляк и др. През 80-те години оригиналният ръкопис е участвал в изложение във Франция, а през 2003 г. е показван в Москва на изложбата „Християнското изкуство в България“. След това 7 години е съхраняван в Националния исторически музей, където му е правена реставрация.
И отново политика! Безценният документ принадлежи на Врачанската митрополия, която воюва с няколко правителства, докато си го върне. На 1 юни 2010 г. специален ескорт донесе във Враца Черепишкото евангелие, надпрестолния кръст на манастира „Иван Пусти“ (от 1601 г.), позлатен потир (от 1628 г.) и сребърна дарохранителница от ХVII век.
На специална церемония от името на държавата реликвите предаде в музея тогавашният зам.-министър на културата Тодор Чобанов. Изречено бе още едно гръмко обещание, което и до днес не е реализирано. В съседство с Черепишката света обител половин век се помещаваше Софийската духовна семинария. Ликвидира я правителството на Иван Костов, а кабинетът „Борисов” обеща да възстанови и съхрани рушащите се сгради, които да бъдат използвани за приют за несретници, подобен на този на отец Иван в Нови хан.
Днес порутените и разграбени постройки на бившата семинария зловещо зеят и стряскат пътуващите с влак през Искърското дефиле. И провокират човек да се пита това ли е мястото от пътеписа на Алеко Константинов от 1879 г., по което той се прехласва и нарича „българската Швейцария”.
Снимки: Люба Филипова