Начало Забележителности Църквата „Свето Вознесение“ в с.Бутан и нейните свещеници

Църквата „Свето Вознесение“ в с.Бутан и нейните свещеници

от Mariana Gomileva
262 преглеждания

Външен изглед на църквата „Свето Вознесение“ в с.Бутан 

Църквата „Свето Вознесение“ във врачанското село Бутан се отличава от останалите църкви в страната и има интересна история. През годините свещеници в нея са били хора със силен характер и воля.

До 1860 г. в село Бутан не е имало свещеник и в църковно отношение жителите се обслужвали от свещеника на с. Софрониево поп Радол – влах. През 1860 г. за бутански енорийски свещеник бил ръкоположен Иван Вълков – преселник от село Камено поле. По този начин Бутан се отделило в самостоятелна енория.

Църква обаче нямало и всички църковни служби, с изключение на литургията, опело и венчавката, се извършвали в една стая в дома на свещеника. За причестяване (комка) свещеникът служел в старовремската църква на село Софрониево и от там донасял комка и причестявал енориашите в дома си. Понякога при повече желаещи да получат причастие, от черги се правило нещо като палатка на площада до сегашната църква. За поп Радол е запазен спомен, че донасял комка от с. Софрониево и я раздавал, като си носел и един дълъг прът, с който запазвал реда с удряне по главите нетърпеливите християни, когато се притискали и блъскали в надпреварата кой в кое време да се комка. Както поп Радол, така и поп Иван ходили в обикновено селско облекло и само брадата и косата показвали, че са свещеници. Поп Иван ходел на оран, на копане, косене на сено, на жътва, както всичките му енориаши. В „добри дни” – неделя и големи църковни празници той се обличал в черни свещенически дрехи (расо и калимавка) и в такова облекло излизал между хората. В отношението си с енориашите си бил доста строг и често пъти понахоквал възрастните жени за суеверията им.

След 10-годишно служене на поп Иван, през 1890 г. бутанчани се заели да построят църква, която съградили ведно с училището. Тя е била скромно направена, защото нямало средства. Други пък разказват, че при започване строежа на черквата, бутанчани не са имали фермани (разрешение, известие) от Цариград, та са казвали, че строят училище. Поради това, а може би и поради недостатъчно средства, църковно-училищната сграда се отличавала с голямата си скромност: обикновена правоъгълна постройка, с най-прост керемиден покрив, върху който нямало даже и кръст, за да не личи, че това е църква. Кръстът е поставен през 1901 г. Долният етаж бил изграден от камък, а горният – от дървен плет, облепен и варосан. Камбана и камбанария нямало, а настъпване на празници и богослужение се известявало с клепало. В 1893 г. по инициатива на Васил Цветков, тогава кмет на селото и на някои благочестиви християни се събрали доброволни суми (пожертвования) и била закупена една малка камбана,тежка 250 кг. от Русия, която поставили на дървена камбанария.

Входът на църквата

Църковно-училищната сграда била окончателно завършена през 1871 г. и осветена още същата година на Спасовден от Оряховския протосингел Алипи и още няколко свещеници. Придошли много хора от близки и далечни села. Веселбите и хората продължили и на следващия ден – петък и оттогава тези два дни – спасовденския четвъртък и петък след него останали като ежегоден събор на селото. Четвъртък идвали сборяните, а в петък били веселбите. След освещаването била сложена народна трапеза, на която гощавката била от събраното даром от цялото село. Едно предание казва, че селският събор бил „учреден” още преди да е построена църквата по предложение на дядо Спас – Дългия, който пожелал именния му ден да бъде празнуван най-тържествено от цялото село. Оттогава е останал обичай да се събира от цялото село брашно, което да се продава и от парите да се купуват агнета за курбана на общата трапеза, слагана на оброка надвечер преди залез слънце на Спасовден.

През 1922 г. при построяване на паметника на загиналите във войната били останали 13 000 лв. С решение на тогавашната местна селска управа, на кмета, попа и даскала била закупена още една камбана.
През 1896 г. поп Иван починал и енорията е стояла свободна 4 години. През 1900 г. бил ръкоположен за свещеник хасковецът Ангел Делчев, със средно образование, който цели тридесет години се грижел за християните в Софрониево и околните села.

През 1927 г., поради увеличение на енорията, която се състояла от с. Бутан – 551 къщи, с. Крива бара – 156 къщи и с. Махмудия – 18 къщи, Негово високо преосвещенство отворил втора енория, състояща се от селата Крива бара, Махмудия и част от Бутан. За втори свещеник на 4 април бил ръкоположен Стефан Георгиев от гр. Кнежа, завършил духовната семинария в София.

През 1930 г. в Бутан дошъл като свещеник Ангел Сиренарски, родом от с. Пудрия, Врачанско. Тук той се устроил със семейството си в собствен дом и работил до 60-те години на миналия век. Обслужвал и село Крива бара. За поп Сиренарски бутанчани пазят хубави спомени – добър лозар и винар, грижовен земеделец. Единствено в неговия дом имало построена леденица, която през зимата се пълнела със сняг и лятото се ползвала като хладилник. Хитростта и остроумието му били пословични, което дава повод на зевзеците от селото и до ден днешен да припомнят множество анекдоти и вицове за него.

В спомените на съвременниците този и следващите свещеници остават като истински духовни бащи на хората от селото. За тях бутанчани  говорят само с обич и дълбока почит.

Възрастните жители на селото разказват, че едновременно с Ангел Сиренарски, като свещеници работили поп Петко и поп Георги. След поп Георги дошъл поп Николай Маринов. Не след дълго и неговият син Маринчо също приел свещеничеството като баща си. Поп Николай,  човек  интелигентен, с богата обща и езикова култура, бил уважаван от миряните. Неговите служби се слушали със затаен дъх, защото от всяка дума звучала житейска човешка съдба. В отношението си с хората бил честен, откровен, сърдечен и човечен. Успоредно със свещеничеството, той упражнявал и професията бояджийство и строителство.
След Николай Маринов отново поп Георги се завърнал в Бутан и се оженил за бутанчанката Стефка Койнова.

От 1983 до 2002 г. свещеник в селото е бил Николай Недев от с. Крумово, Ямболско. За този човек всеки бутанчанин може да каже само добри думи. Много отговорно и професионално водел всички служби. Бил внимателен и вежлив, отзивчив и състрадателен. Той създал обстановка на спокойствие и на взаимно уважение. Проповедите му се слушали със затаен дъх. След като напуснал селото, връзките с него продължили. Научили за сполетялото го тежко заболяване, добронамерени и признателни бутанчани се включили в импровизирана акция за набиране на средства, с които да подпомогнат неговото лечение. Но за лошата болест не се намерил лек и той вече не е между живите.

От 22 юни 2008 г. свещеник е Иван Нейков от гр. Козлодуй.

Част от иконите в църквата


През 1998 г. е извършен основен ремонт и реставрация на църквата по проект на Владимир Цветков – декан на Художествената академия в гр. София – катедра „Иконопис”. Стойността на проекта е дарение от Стефан Иванов Стефанов, член на Църковното настоятелство с. Бутан.
Един от спомоществователите още в самото начало, за да може да започне ремонта и реставрацията на църквата, е нашият съселянин Милчо Ангелов Минков, живущ в гр. Созопол. По това време се търсят по-заможни бутанчани и именно той подава ръка за това благородно християнско дело. Други дарители купуват четири нови свещника в църквата, тъй като старите са откраднати: Маргарита и Кирил Стоянови, Анжела и Румен Лазарови, Нина и Мирослав Маринови и Дидо Терзийски, за чийто жест признателните бутанчани са им благодарни.

Дървената камбанария в наши дни

През 2005 г. е построена нова камбанария с три камбани със средства от правителството, и от т. нар. „Малки царски проекти”. Цялостната реставрация е дело на художника Врадимир Цветков, участвал в реставрацията и на Боянската църква. В церемонията по откриването на реставрираната църква участие взема и Врачанският митрополит Калиник. Ремонтът на църквата е извършен по време, когато на служба е поп Николай Недев.

Ремонтираната фасада на църквата


Още през 2000 г. към храм „Свето Възкресение” започва  работа детско неделно училище. Учител по религия е Невенка Стефанова, но с децата работят още свещеникът и църковните настоятели Мария Димитрова, Венета Дамянова, Василка Кузманова и Стефан Стефанов. Цялата литература, необходима за работа на неделното училище, е подарена от Врачанския митрополит Калиник.

През 2007 г. сестри Босолови от гр. София даряват на храма сумата от 1 000 лева, с която е закупен климатик, потир за причастие и две настолни кандила. След ремонта и реставрацията на църквата в нея се извършват редовни неделни служби, а в дните на големите църковни празници тя се изпълва с множество жители и гости на село Бутан.

Вътрешността на църквата

През 2021 година е поправен течащият покрив на сградата, която е на повече от 150 години. Ремонтирана е камбанарията на църквата и цялата сграда е пребоядисана отново. Кметът на село Бутан, Кирилка Асенова уточни: „Врачанският митрополит Григорий откликна веднага и в момента покривът е оправен и са отстранени повредите. Килийното училище беше в окаяно състояние и сега пак е възстановено. В него сме изложили стари учебни пособия“.

Църквата „Свето Вознесение“ е отворена за всички

Източник: Юлия Пепелярска „Свети места“, 2009 („Карта на времето“ – РБ „Христо Ботев“ – Враца), снимки: Козлодуй инфо

 

 

Подобни статии