Папратите в пустеещата сграда на бившата текстилна фабрика във Враца / снимка: арх. Красимир Лаковски
Често обичаме да напомняме, че не природата е наша собственост, а ние сме ѝ на гости и трябва да я уважаваме и пазим. Защото тя, живата природна среда, винаги доказва своето надмощие и е способна да ни дава уроци по издръжливост и приспособимост, на каквито не е способно и най-могъщото човешко създание. Едно ярко доказателство за очарователната сила на природата е проникването ѝ в градска среда. Вниманието ни привлече откритието преди няколко дни на архитект Красимир Лаковски от Враца, който случайно се е натъкнал на уникална находка в самия център на Враца. В пустеещата сграда, в която някога се е помещавала текстилната фабрика, в момента се е образувала рядка природна картина. На площ от няколко стотин квадратни метра съжителстват по естествен начин повече от 10 вида редки папратови видове, много от които с внушителни размери. Тяхното развитие във вътрешността на сградата не е плод на ботанически труд, поддържане и култивиране. Затова те са истинско богатство за изследователите на растителните видове, а концентрация на едно място на цяла толкова много разновидности папрати би впечатлила дори хора, които не разбират от флора. Това не са саксии и не са видове, които се отглеждат в саксии. Растенията избуяват от мазилката, развиват се във фуги между тухлите, в разклонителните кутии на ел. инсталацията, по гредите, върху купчини с папки и кашони, под балатума и т.н. Перфектен пример за адаптивност.
Това, което разказа Красимир Лаковски, предоставяйки ни и снимки от мястото, е погледът на човек, който наистина разбира какво се крие зад привидно дивата зеленина. Той е създател на „Папратите в България и по света“ – една уникална дигитална енциклопедия за Папратообразните.
„Вчера попаднах в едно невероятно място, в което се почувствах като дете в сладкарница. Не вярвам да има друго такова място в България. Това е една изоставена от над 10 години малка текстилна фабрика в центъра на града. Имаше обществено обсъждане за превръщането ѝ в търговски център и случайно мернах снимка на помещенията. После цял ден не можах да си намеря място докато не влязох вътре. Природата си е свършила своето и в момента помещенията са своеобразна ботаническа градина. Изброих 11 вида папрати като количеството им е умопомрачително. Това е изключително интересно. Покривът си е цял (остъклен), както и прозорците и мястото е като оранжерия, в която се влиза само през няколко врати. Много от папратите се размножават вътре и стените са покрити с протали, но пък при няколко от видовете въобще липсват сори по листата (прегледах десетки растения). Още по-странно, освен количеството, са самите видове. За тези от род Асплениум няма нищо чудно, защото дори по оградите на крайните къщи на града могат да се срещнат част от тях. Другите (като A. scolopendrium и A. adiantum-nigrum) се размножават лесно чрез спори. За мъжката папрат и P. setiferum също няма нещо толкова странно, защото те също са обичайни видове по склоновете на планината, а спорите им имат много висока кълняемост. Но от там нататък започнаха изненадите. Първо размерите на някои от папратите са впечатляващи – най-големите, които съм срещал във всичките си изследвания по света. Това важи особено за „дребните“ асплениуми – А. trichomanes с дължина около 30 см, A. ceterach – 30 см, а A. ruta-muraria с дължина 25 см. После, в трескавата бързина да изпреваря залеза, намерих едно растение Gymnocarpium robertianum. Този вид официално не се среща в Предбалкана, но в последните години, след много търсене намерих две находища. Обаче и двете са малобройни, а по-близкото е на над 5 км. по права линия, но чак през билото на планината. Цяло постижение е как е влязъл в сградата. Истиснко природно чудо. Тъкмо щях да тръгвам и на пода видях едно нежно и необичайно растение подобно на пръв поглед на мъжка папрат. Беше Thelypteris palustris. Дотук нищо странно ще си кажете, но всъщност този вид въобще го няма в района. Най-близките находища са на десетки километри в равнината към Дунава. Имаше и един много странен Dryopteris с множество екземпляри, който нямаше спори, а листата му са с много необичайни дялове. И най-необикновено изглеждащата папрат, която висеше на няколко места от гредите, много издължена (над 2 метра), 3-4 пъти переста, с много тънък рахис и едри дялове, без сори. Това въобще не разбрах какво е. Спуска се от високо и определено си струва специално посещение за да се огледа подробно. Удивен от естественото сформиране на тази рядка ботаническа градина, така добре развита, без грам човешка намеса, на тръгване се успокоих, че поне тук се срещат и няколко „нормални“ женски папрати. Та това е. Жалко, че тази лабораторна екосистема може би няма да просъществува дълго. Ето какво се крие във вътрешността на бившата текстилна фабрика в центъра на Враца:
- Asplenium scolopendrium
- Asplenium trichomanes subsp. quadrivalens
- Asplenium trichomanes subsp. hastatum
- Asplenium trishomanes subsp. trichomanes?
- Asplenium adiantum-nigrum
- Asplenium ruta-muraria
- Asplenium ceterach
- Dryopteris filix-mas
- Athyrium filix-femina
- Gymnocarpium robertianum
- Thelypteris palustris
- Polystichum setiferum
- Dryopteris sp.
- нещо странно лианоподобно, което непременно трябва да се изследва.“
Какво е накарало тези папрати да се развиват бурно на място с иначе разкошен индустриален дизайн? Отговорът се крие в спецификата на самата сграда. Тя е монолитна конструкция, която е с перфектната естествена светлина и огромни размери на помещенията. Няколкото зали с естествено проветрение, поради липсата на прозорци, течовете от покрива, осигуряващи постоянна влага, затворените масивни стени, даващи опора на кореновите системи на папратите, разсеяната светлина и случайното съчетаване на още няколко фактора са осигурили безупречна среда за тези ценни растителни видове.
Самата сграда е от периода 1920 – 1925 г. През нея са минали десетки поколения работници и ученици. След като е преустановила дейността си на текстилна фабрика е служила като място за практически занятия на ученици от текстилния техникум. В залите ѝ и сега могат да се открият власинки от тоновете плат, който е излизал от станове през годините. Врачани с умиление си спомнят за това „стопанско сърце“ на града. Ангажиментът на Община Враца сега е да реши съдбата на тази уникална постройка. За целта се организира обществено обсъждане и анкета. В нея ще бъде отразен финансовият аспект на проекта, защото теренът е последният общински имот в идеалния център на Враца. Едно от предложенията е тя да бъде поле за изява на мащабни арт проекти и инсталации, корпоративни и бизнес събития, образователни и развлекателни мероприятия. Многобройни са примерите от Солун, Париж, Берлин и много други градове по света, където подобни сгради умело се използват за ново пространство за Изложби, Конференции, Експо, Фермерски базари и много др. Основното предимство е разположението в центъра на града, на комуникативно място и с много възможности. А докато се реши в какво ще се превърне бившата текстилна фабрика във Враца, тя си остава дом на екзотичните красиви папрати, чиято съдба може и да бъде спасена от следващите ползватели на сградата. Въпрос на уважение към природата. А уважението към природата е уважение към нас самите.