Пустеещото Царско казино във Вършец в наши дни / снимка: Мариана Гомилева
“Не зная на къде да спра най-първо, когато си спомням за Вършец: дали над извора, из който човек излиза като из чудотворна жива вода или над звездното небе с тъмно-опнатата верига на планината и вечерницата над тях. Не се е скъпил господ, когато е нареждал този край. Не са се скъпили и хората, които са го доуреждали. Едно зная сигурно: че бих се връщала всяка година там, когато лятото не си е отишло и есента не бърза… Тогава цъфтят всички закъснели цветя, гроздето го носят с кошници, брулят орехите, а водата в банята изглежда двойна, кристална и изобилна. Няма друга музика, освен щурците и няма други господари освен нас, закъснелите летовници”. (Дора Габе)
Вършец не случайно е вдъхновявал всеки, който се докосне до природата му и се потопи в лечебните му минерални води. По неустоим начин северозападното градче привлича хора от страната и чужбина, с идеята да прекарат пълноценно времето си сред зеленина и свежест. Заредили тялото си, те имат нужда и от духовна храна и винаги проявяват интерес към местните забележителности. За съжаление, една от най-интересните – Банското казино, тъне в разруха. Разположено в центъра на града казиното е част от Архитектурен ансамбъл Баните – парк „Слънчева градина“. Сграда с историческо значение и с безспорна архитектурна стойност, не само за града, но и за България, е оставена вече близо 30 години да се съсипва и руши.
За спасението на този бисер в центъра на Вършец хора с корени от града, с огромни сърца и ентусиазъм се заемат да изминат всички юридически стъпки и да върнат блясъка на уникалната по рода си забележителност.
След няколко месеца подготовка, срещи и организация, на 16 април, в 11 ч. в Народно читалище „Христо Ботев – 1900 гр. Вършец” ще бъде учредено сдружение в обществена полза – „ЖИВИ ИЗВОРИ – ВЪРШЕЦ“. Всеки, който желае, може да присъства на учредителното събрание и да подкрепи каузата за спасяване на Царското казино.
История на казиното – аристократичен дух в сърцето на Северозапада
Първата държавна минерална баня в България се изгражда 1910 г. точно във Вършец. Успоредно с нея се построява и банята в Банкя. Докато там архитектът е от Германия, ние вече имаме видинския архитект Никола Нешов, завършил в Германия, но дошъл в България, за да изгради тази баня. Той е добър приятел на д-р Дамян Иванов – първият управител на банята и по негова идея прави плановете на сградата на казиното, като част от комплекса на баните – един смел и нестандартен за времето си проект. В началото на мястото на казиното е имало една ротонда. Почиващите минавали, отпивали от топлите води в нея и слушали софийски оркестри. През 1920 г. започва да се изгражда колонада над каптираните минерални извори точно като в град Баден, който отстои на 25 км от Виена. Така в края на 1922 г. именно тук се построява първото казино в България – умалено копие на казиното в град Баден, което е на 25 км от Виена. През 1923 г. в Северозапада избухва Септемврийското въстание и затова официалното откриване се забавя до 1924 г.
Комплексът през 20-те години / снимка: Исторически музей Вършец
Твърди се, че идеята за проекта на казиното е на съпругата на д-р Дамян Иванов, Вилхемина, която местните наричали Мина. Тя била аристократка от Виена, дъщеря на Людвиг Високометски, първи съветник на ерцхерцог Фердинанд. Смята се, че именно знатната дама е давала ценни съвети за оформянето на градините в градчето. По нейна инициатива още в началото на века през прохода Петрохан във Вършец идвали с файтони и кабриолети избрани персони, които да отдъхват, забавлявайки се.
д-р Дамян Иванов със съпругата си Вилхемина / снимка: Исторически музей Вършец
През 30-те години казиното вече разполага с виенска сладкарница и ресторант с музика на живо. Твърди се, че още тогава зданието е било електрифицирано – от банския мотор. Първо се е казвало Банско казино, а по-късно Царско, защото братът на Цар Борис III, принц Кирил, заедно с елита на България често го е посещавал. И до днес се разказват спомени как когато видели кабриолета на принца във Вършец, младежите се стичали в казиното – посещението му винаги обещавало забавни нощи. Местните, които не можели да си позволят да присъстват на залагания или игри с карти, просто се захласвали и коментирали спрения пред сградата „Пакард“, тъй като автомобилите по това време тепърва били новост за страната ни.
Принц Кирил Преславски / снимка: Исторически музей Вършец
Кипял е изискан светски живот. Особено популярни са били танците във Виенския салон на казиното. През 1938 г. в него се провежда един от първите конкурси за красота в България – „Мис Вършец“.
Първите победителки в конкурса за красота през 1938 г. / снимка: Исторически музей Вършец
Казиното работи до 50-те години. След това сградата се е използвала за ресторант, а след 1956 г. става стол на Министерството на народното здраве. По време на социализма красивите арки са заменени с прозорци, а големите помещения са превърнати в столови. В началото на 90-те години казиното затваря врати, а заедно с него затварят врати и минералните бани.
Занемарената фасада на казиното в наши дни / снимка: Симеон Владов
Настоящата съдба на казиното – безвремие и разруха
Днес сградата е собственост на Министерството на здравеопазването. Стъклата са изпотрошени, вратите са разбити, стените са срутени, а покривът почти липсва.
Ето какво споделя актьорът Симеон Владов, който снима сградата отвътре:
Знаех колко е зле състоянието на сградата отвън, но разрухата отвътре ме потресе! По принцип е забранено да се влиза. Може би защото има опасност от падащи предмети или просто някой не иска да види какво е състоянието отвътре на казиното, но намерихме един процеп през който съвсем спокойно може да влиза човек. Влизайки вътре с моята приятелка видяхме, че и други хора преди нас са влизали. Бяха разместени едни дивани, някой си беше палил огън вътре, сигурно някакви тинейджъри или бездомници. Така че вътре в казиното от време на време явно влизат хора. Положението, искам да ви кажа, е плачевно. Има вече срутени стени, има срутен покрив на места, стените се рушат, навсякъде влага, счупени стъклописи, прозорци, лющеща се мазилка, мухъл, пълна разруха. Ако това казино се остави така още няколко години, то ще рухне от само себе си…
Вътрешността на казиното в наши дни / снимка: Симеон Владов
Лъч надежда – кауза за спасяването на казиното
Когато човек се ангажира с кауза, която е от голямо обществено значение, трябва да бъде готов да даде нещо лично от себе си и това не винаги са материални неща, а нещо съкровено, нещо уникално, което е сътворено от него – с талант, с ум, с душа… Обичам Вършец! Обичам историята му, обичам природата му, обичам красивите му къщи, обичам алеята с чинарите, обичам хората му, които живеят и работят тук, въпреки всичко… Във Вършец живеят близки до сърцето ми хора, те ме запалиха за каузата за спасяване на Царското казино и Банския комплекс, за спасяване на всички уникални архитектурни бижута и за запазване и обогатяване на прекрасния му парк…
Това, което реших да подаря на вършечани и да даря за каузата подета от сдружението в обществена полза „Живи извори – Вършец“ е да изиграя благотворително моя моноспектакъл „Любовта не може просто да отмине“ на 16 април (събота) в същия ден на учредяването, от 19 ч. в салона на читалище „Христо Ботев“. Правя го от сърце!
Заповядайте да видите този мой моноспектакъл, изигран над 75 пъти в страната и пред българските общности в Атина и Тел Авив…
С билета, който закупите Вие ще подпомогнете каузата, за спасяване на Царското казино и Банския комплекс.
Нека заедно, възвърнем аристократичния блясък на град Вършец – град на чистия въздух, на лековитата минерална вода, на зеленината, на красивите стари къщи и на силните, работливи и добри българи!
Следва част II.