Начало Забавления „Фършанги“ – различният фестивал

„Фършанги“ – различният фестивал

от Mariana Gomileva
497 преглеждания

В международния фестивал „Фършанги“ се срещат разнообразни персонажи с интересни маски и костюми / снимка: Полина Иванова

В Католическите традиции по цял свят времето преди Великите пости се отбелязва с карнавални шествия и всеобщо веселие. В продължение на няколко дни хората излизат на площадите и изпълват улиците с пъстрота, атрактивни костюми, маски и забавно влизане в чужди роли.

На Пепеляна сряда, когато свещеникът в храма поръсва с пепел главите на вярващите с думите „Спомни си, човече, че си прах и на прах ще се превърнеш”, се слага край на тази феерия с цел активността да се насочи към човешката душа за подготовката й по време на поста в очакване на най-великото събитие – Възкресението.

В северозападна България, по инициатива на Народно читалище „Съединение-1923”, на 6 март 2011 г. се появи фестивал, който събира всяка година в село Бърдарски геран, многобройни желаещи да изживеят вълшебството на карнавала „Фършанги“ (унг. Farsang, нем. Fasching  – традиционни дни на веселие от последната неделя преди Великия пост до Пепеляна сряда.) Жителите на селото са потомци на банатски българи, завърнали се в края на XIX и първата половина на XX век в старата си родина. Празникът за тях и гостите им е почитане на вековни традиции, с които се прогонват тъмни сили, прави се символично очистване и започва очакването на Великден.

Фършанги’2017 / снимка: Полина Иванова

Жени облечени като мъже и мъже, които се правят на жени, в компанията на свещеници, танцьорки, вещици, приказни създания, животни, дяволчета, феи, литературни герои и дори филмови персонажи – това са участниците в международния традиционен фестивал „Фършанги“. С този цветен, весел карнавал се отбелязва приключването на зимния сезон, прогонването на злите сили и православния еквивалент на празника – Заговезни.

Фършанги’2017 / снимка: Полина Иванова

Фършанги’2018 / снимка: Весела Николаева

На 26.02.2022 г., както винаги, в селото на банатските българи, Бърдарски геран, по традиция ще се съберат много гости от България и чужбина. Фестивалът „Фършанги” запазва най-добрите традиции на празника, а през годините, покрай задължителното шествие, богатството му се увеличи с базар на занаятчийски произведения, представяне на типични банатски български деликатеси и хумористичен концерт. Освен многобройните участници от Бърдарски геран, редовно участват групи от селата Гостиля, Асеново, Трънчовица, както и гости от близо и далеч, дошли да допринесат с фантазията, костюмите и доброто си настроение за успеха на фестивала. Въпреки, че тази година в програмата не е предвиден концерт, тъй като част от тавана в салона се нуждае от ремонт, организаторите са подготвили интересни мероприятия и всеки може да участва, според силите и желанието си, като препоръката е да бъде интересно маскиран. 

Етнографският музей в с. Бърдарски геран ще бъде отворен за гостите на фестивала на 26.02.2022 г. от 13 ч. до 15 ч. За по-добра организация и удобство на посетителите, обиколка на музея с музеен уредник ще се провежда на групи с времетраене 20 мин. в рамките на работното време.

По време на фестивала, по традиция се провежда и базар със занаятчийски предмети и традиционните за банатските българи месни и тестени изделия от местни производители. Читалището за поредна година ще изложи своите продукти в „Банатска соба“.

Фършанги’2017 / снимка: Полина Иванова

Един от интересните акценти в помощ на местното производство е, че по време на фестивала на 26.02.2022 г. ще бъдат представени чисти и натурални продукти от лавандула директно от местен производител.

За да е пъстър карнавалът „Фършанги“, читалището предоставя и детски карнавални костюми. 

Детски костюми са на разположение в читалището / снимка: Петя Мойзис-Бобойчева

Фършанги’2017 / снимка: Полина Иванова

Празникът в миналото

Традициите преди фестивала:

„Клъстия четвъртък“ – четвъртъкът преди Заговезни. Ако в къщата има годеница, канят зетя на вечеря. След нея младите отиват на седянка. Вечерта чиниите не се мият.

„Задушна събота“ – сутринта жените отиват на църква а след това на гробища. На връщане отпиват глътка ракия „за бог да прусти“. На този ден не се работи и не се къпят децата, за да не ги „избруси“. Младите се приготвят за „фършангиту“.

„Мръсната неделе“ или още „неделе на фършанги“ – всички отиват на църква. Следобяд се служи голяма вечерня. От този ден започва голямото тридневно веселие наречено „Фършанги“. В неделя е по-умерено. Младите са на седенки.

„Фършанги“ – понеделник и вторник след „мръсната неделе“ или още „Загвезни“. Това са дни на веселие и карнавални шествия, за които млади и стари се готвят от рано. В понеделник сутрин младите са на седенки с музика, а старите се събират по къщите или кръчмите и пият „пална ъркия“ и „гряну вину“. Някои греят ракия и пред домовете си и черпят минувачите за „срекьну фършанги“. По улиците се образуват шествия от моми и ергени, които обикалят селото и гостуват на различни седенки. Момчетата възсядат коне, украсени с „пишкире“, а момите и трумбиташете се возят на каруци. Образуват се и шествия от по-възрастните, които на групи обикалят улиците и ходят по седенки. Те са маскирани и се наричат „мошуле“.

Фършанги в миналото / снимка: Ирина Босилкова

Обикновено мъжете обличат женски дрехи, а жените мъжки. Всеки гледа да е по-смешен. Забулват си лицата или се чернят със сажди, обличат кожусите си наопаки, слагат слама в панталоните и ръкавите си и т.н.

Фършанги в миналото / снимка: Ирина Босилкова

В групата има по една „кланца“ – маскирано лице с овча глава, „кадонче“ на нея, и две дъсчици вместо уста, които постоянно клепат. „Мошулете“ правят различни смехории, ходят по къщите и биват почерпени от стопаните.

Фършанги в миналото / снимка: Ирина Босилкова

На този ден всеки се весели, а вратите на къщите са отворени за всекиго и на огнищата се „пражат кълбъси и месу“. Вечерта се устройват балове за младите.

Във вторник веселието продължава целия ден по същия начин. Вечерта всички се прибират по домовете си, защото настъпва края на „фършангиту“. Приготвя се хубава вечеря и се „загувева“. След вечеря момите и ергените отиват на седянка, а младоженците на бал. Посред нощ бие камбаната и в този момент веселията спират.

Всички се прибират по домовете доволни и успокоени – започва Великият пост.

Довиждане, мила зима… очакваме те, слънчева пролет!

 

Източник: Народно читалище „Съединение-1923” – с. Бърдарски геран, архив на СЕВЕРОЗАПАЗЕНА БГ

 

 

 

                                                                                                                               

Подобни статии