Начало История Фотоизложба „152 години – подвиг и памет“ във Враца

Фотоизложба „152 години – подвиг и памет“ във Враца

от Mariana Gomileva
533 преглеждания

Във връзка със 152-та годишнина от подвига на четата на Хаджи Димиитър и Стефан Караджа, Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ съвместно с РИМ-Враца организират гостуваща документална фотоизложба на тема „152 години – подвиг и памет“.

Изложбата проследява пътя на четата от стъпването й на българска земя до последните й сражения с турската войска в Стара планина. Ще бъдат показани родословията на двамата именити войводи, снимков материал за Христо Патрев, както и автентични факсимилета на документи, проследяващи героичния път към безсмъртието. Посетителите ще могат да се запознаят с първите чествания, организирани в памет на героите, историческите паметници, издигнати на в. Бузлуджа, съвременните тържества и участието на дружество „Традиция“ в тях.

Изложбата ще се открие на 20 май (сряда) от 17:00 ч. в Малката зала на ХГ „Иван Фунев“ при РИМ-Враца.

Хаджи Димитър и Стефан Караджа, родени в една и съща година, от която ни делят 180 години, сформират чета, влизат в неравен бой и остават завинаги 28-годишни. Съдбоносна е връзката между двамата войводи Хаджи Димитър и Стефан Караджа, ръководили най-добре подготвеното българско военно формирование през Възраждането. И двамата са родени в един месец и една година – Хаджи Димитър на 10 май 1840 г., а Стефан Караджа на 11 май 1840 г.  И двамата загиват в един месец и една година – юли, 1868 г., оставяйки след себе една от ярките следи в борбите за нашето Освобождение. Легендарните войводи се превръщат в първите ни национални герои в съвременния смисъл на думата.

За тях историкът Андрей Пантев заявява:

„Те знаеха, че са обречени и умираха в самота, но геройствата им, безсмислени от гледна точка на прагматизма, взривиха българската робска вселена.“

Стефан Караджа е един от най-бележитите национални герои в българската история. От тези, чийто боен и житейски подвиг оставят дълбока следа и в народната памет. И макар че във фолклора не можем да търсим верни исторически подробности, песните за него показват най-красноречиво народната любов и преклонение пред революционното дело.

„Всички, които го виждаха, оставаха изумени, всички се удивляваха на неговия величествен вид. Той бе висок колкото двама души, гледан, наподобяваше минаре.“

Стефан Тодоров Димов е от бедно семейството, което си търси препитанието по селата на Лудогорието и Северна Добруджа. Стефан е роден в с. Ичме, днес Стефан Караджово, Ямболско. Става известен като Караджа („сърна“ на турски език), благодарение на физическите си качества. Известен е и като Стефан Тулчанеца, понеже от детските си години живее в гр. Тулча, Северна Добруджа, днешна Румъния. Потомък е на прочутия Момчил войвода. Той е дарител за издаването на български възрожденски книги. Стефан Караджа е сред първите доброволци в организираната от Раковски Първа българска легия в Белград. Проявява се в сраженията с турците в Белград. След разпускане на легията той се завръща в Румъния, където се отдава изцяло на народната борба. Няколко пъти преминава Дунава с революционни задачи. През 1866 г. за пръв път се присъединява към малка чета, водена от Хаджи Димитър и Желю войвода, с която прехвърля на десния бряг на Дунав. През 1867 г. постъпва във Втората българска легия. През 1868 г. след разпускането на легията, се връща в Румъния, където отново се събира с Хаджи Димитър. На 6 юли двамата начело на чета от 127 души минават Дунав при село Вардим. В боя в местността Канлъдере край Вишовград Стефан Караджа е ранен тежко и е пленен от изпратените от Мидхад паша войски. След това, на 12 юли, е отведен в Търново, а по-късно в Русе. Полумъртъв е изправен пред съставения от Мидхад паша извънреден съд, наречен престъпен съвет, и осъден на смърт чрез обесване. На 30 юли 1868 г. умира от раните си в Русенския затвор. Погребан е от баба Тонка.

Хаджи Димитър произлиза от сравнително богато семейство, бил прилежен ученик на сливенския учител Димитър Кишишев, докато Стефан Караджа е син на бедни родители, учи в българското училище в Тулча, като не го завършва поради липсата на средства. Факт е обаче, че през есента на 1867 г. Стефан е приет във Втората българска легия. Знае се, че в нея са допускани само грамотните младежи – косвено свидетелство за достатъчен обем от знания, натрупани в резултат на образование.

Двамата са земляци, родени съответно в старинния квартал Клуцохор на „войводския“ Сливен и село Ичме (днес Стефан-Караджово), Ямболско. Димитър Николов Асенов е заведен в Йерусалим на 2-годишна възраст. Оттогава той остава в историята като Хаджи Димитър.  Социалните различия не се отразяват на отношенията между двамата войводи, нито в поведението им към другите четници, още по-малко на тяхната отдаденост на българската кауза. И двамата израстват като физически силни и смели младежи. Показателно е, че двамата войводи намират общ език с интелигенцията. В годините си на „хъш“ Хаджи Димитър е в кръга на високообразования Раковски.

На 6 срещу 7 юли 1868 г. четата на легендарните войводи Хаджи Димитър и Стефан Караджа преминава река Дунав, стъпвайки на българска земя край село Вардим, Свищовско. На 18 юли 1868 г. четниците водят последното си сражение на връх Бузлуджа, където четата е разбита.

Така двамата славни войводи намират и смъртта си в една и съща година – 1868. Героизмът и саможертвата на четниците се разчува и извън пределите на българските земи и показва на международната общност, че българите са готови да се борят за свободата си. В националната ни памет и традиция заедно с четата на Христо Ботев и Хвърковатата чета, ръководена от Георги Бенковски, тя остава като символ на героизъм и несломима воля за освобождение и свобода.

Четниците в обединената чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа са с отлични военни умения, получени от „чиракуване“ при Панайот Хитов, Филип Тотю и Таню войвода. Голям дял имат и участниците от вече разтурената Втора българска легия в Белград, където са били рамо до рамо с Апостола на свободата Васил Левски. Участват и няколко гарибалдийци. 

Караджата, без да е пълна противоположност на Хаджи Димитър, е жизнерадостен и общителен, по-демократичен при взаимоотношенията си с четниците. Същевременно и той е строг и взискателен, държи на личния пример, включително в боя на предната линия.

Така или иначе, двамата войводи оглавяват не традиционна, „хайдушка“ по тип чета, а истинска военна единица. За разлика от предишните чети, онази от 1868 г. се бие по правилата на военното изкуство, прави окопи, използва тактически прийоми в боя и т. н. В серия от тежки сражения с многократно надминаващ числеността u противник, без подкрепления и логистика и въпреки тежките жертви, четата изпълнява поставената задача и достига до Стара планина.

Първото почитане паметта на загиналите на връх Бузлуджа е осъществено от учители и ученици от Казанлък през 1883 г. Следващата 1884 г. в поклонението на връх Бузлуджа участват 600 души, а през 1885 г. на Бузлуджа се събират 2500 поклонници, сред които е и майката на Хаджи Димитър.

От 29 юни 1942 г. историческият връх Бузлуджа носи официално име връх Хаджи Димитър в памет на героя, загинал тук в последното сражение на четата с турската войска. Двамата герои от 1868 г. завладяват съзнанието на своите сънародници в Мизия, Тракия и Македония, стават пример за подражание на будната българска младеж.

Могъщото поезия на Христо Ботев ги възхвалява – Хаджи Димитър търси „… духа на Караджата…“, а онзи, „… който падне в бой свобода, той не умира!“, „Жив е той жив е!“

В една и съща година – 1840, в поредни дни – 10 и 11 май се раждат двама българи, които двадесет години по-късно съдбата събира в обща борба – Димитър Асенов и Стефан Димов, останали в историята като Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Поклон пред храбростта и героизма им!

Източник: РИМ-Враца, maps.bg, Пазители на традициите, Калина Петрова – dnes.dir.bg

Подобни статии