Фестивал на чипровския килим 2023

Фестивал на чипровския килим, май 2019 г. / снимка: ЕТНО-АРТ

Килимът е едно чудо и винаги е бил. Хората не знаят това. На тях им е приятно да стъпват върху тая вечно цъфтяща леха, която не познава есени и зими — и толкова! Те не подозират, че всеки килим има някакъв свой смисъл, че той е тъкан не току-тъй.

Владимир Свинтила – Вечното хоро на живота

По традиция Чипровци отново ще стане домакин на едно цветно и любимо на всички пролетно събитие – Фестивал на чипровския килим. Идеята му е да се популяризира Чипровския килим, като представи, както традицията в занаята, така и навлизането на съвременни мотиви в изработването му. Тази година програмата е дълга и пъстра като самите килими – с много музика, танци, демонстрации, изложби, състезания и лекционна част, в която ще чуете историята на най-известния символ от чипровските килими – канатицата. Как точно се изработват шедьоврите за под с две напълно еднакви лица можете да научите на площад „Чипровско въстание“ по време на фестивала.

Празникът започва на 29-и април и ще продължи до 1-ви май.

Ще отвори и центърът за продажба на килими и сувенири в шарките на чипровските килими. Сувенирите са най-разнообразни. Сред тях са часовници, чийто циферблат представлява мотив от чипровски килим.
Както всеки път под открито небе ще бъде представена изложба на традиционните вълнени и памучни килими.

Фестивал на чипровския килим, май 2018 г. / снимка; общ. Чипровци

Заслужена световна слава

Чипровските килими са прочути в цял свят, заради сръчно изтъканите геометрични фигури на хора, животни и птици в червено, черно, жълто, синьо, кафяво и зелено. Първоначално килимите били само червено-черни, но по-късно цветната палитра, с която се изработвали се обогатила. На част от килимите сръчните моми преди столетия изтъкавали и годината им на производство.
Чипровските килими са признати за част от световното културно наследство. На 27.11.2014 г. Междуправителственият комитет на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство, на сесия проведена в Париж, вписа единодушно „Традицията на производство на Чипровски килими“ в Световната представителна листа на елементи на нематериалното културно наследство. По този начин ЮНЕСКО даде достойна заслужена оценка и признание на чипровските килими, а те получиха видимост пред международната общност, давайки надежда за ново възраждане на килимарството в Чипровци.

Като символ на автентичния бит и култура, чипровският килим е забележителен аксесоар към всеки интериор и неоценим подарък за всеки, който уважава творческия ръчен труд и непреходната красота.

Изработват се по най-стара и автентична технология. Тъкат се изцяло ръчно на вертикален стан от естествени материали – вълна и памук. Тъканта е гладка, двулицева – еднаква от двете страни. Изпъстрени са със стилизирани фигури, съхранили символите на народния бит и култура. Изключително красиви, здрави и практични.

Според модните тенденции в съвременния интериор, вече се предлагат уникални произведения на изкуството със съвременен облик и актуална цветова гама.

Ето какво споделя Светлана Илиева: Родена съм в гр. Чипровци в семейство на потомствени килимари. Израснала съм край тъкачния стан, сред прежди и килими и мекия приятен звук от тупицата на баба ми, която от кълбета прежда правеше магически и тайнствени фигурки на стана. Но детството с красивите спомени отмина, оставяйки в мен любовта и страстта към този древен занаят и съзнанието, че с цялата си душа и сърце ще работя за съхранението и развитието му. Като производител на чипровски килими нашата мисия в колелото на историята е да пазим и развиваме този занаят, да го припомняме и разпространяваме по наши и чужди земи, и въпреки превратностите на времето, да не позволим тази хилядолетна традиция да потъне в забрава.

В мотивите и шарките на родните ни килими е втъкани душата на работливата българска жена, с нейните радости и мъки, традиции и вярвания, приказки и песни. Нашата цел е чрез ръчно тъканите килими да разкрием българския автентичен дух и непринудена човечност, с надеждата да сплотим душите ни към изконните човешки ценности за повече любов, красота и доброта. Да споделим този дух и тази наша хилядолетна традиция с хора от други земи и народи, и чрез ръчно тъкания български килим да дадем на света повече красота и топлина.

История на килимарството

Ръчно тъканите чипровски килими и гоблени са феномен в българските народни художествени занаяти. Изработването им е майсторлък възникнал в античността, процъфтял през Възраждането, съществуващ и до днес. Развитието на орнаментиката и цветовото богатство са обусловени от българския национален бит, обичаи, традиции, празници.

Най-старата находка на добре запазен килим е открита през 1947 г. от руския археолог Руденко в гроб на скитски принц, намиращ се в долината Пазълък в планината Алтай, южен Сибир. Този килим датира от 5 в. пр.н.е.

Историците обаче единодушно са на мнение, че килимарството води началото си от Централна Азия преди повече от 8 хил. години и е свързано най-вече с номадската култура на племената живели по тези земи. Килимите са използвани за постелки на пода, покриване на колиби и шатри, вътрешни прегради, за направа на седла на коне, чанти, люлки за децата. В началото си те са създадени за задоволяване на жизнена необходимост и удобства. По-късно започва втъкаването на различни фигури и мотиви, като материалът се боядисва с треви и билки. Килимите придобиват арт стил, на тях се гледа като на изкуство, развива се културното им значение. Придвижвайки се в различни посоки и контактувайки с различни племена и култури, номадските племена разпространяват автентичната технология за изработка на килими в почти цяла Азия – от Сибир до Индия.

Тъкането на килими по българските земи

Тъкаческата техника и килимарството са пренесени в нашите земи със създаването на България през 681 г.

По настоящите български земи, които са едно от праисторическите огнища на европейската цивилизация, тъкачеството е засвидетелствано от времето на средния неолит или от VI-V хилядолетие преди новата ера. В повечето разкопани селищни могили из България се намират глинени прешлени /тежести за примитивни тъкачни съоръжения/, вретена и станове. По дъната на някои глинени съдове са запазени отпечатъци от правилно изтъкан плат с равномерно преплетени нишки.

В течение на векове килимарството се развива за задоволяване на лични семейни нужди и потребности. Тъкаческите познания и сръчност са се предавали от поколение на поколение в кръга на домашния бит. Емоционалните преживявания на тъкачката, копнежът ѝ за домашен уют, както и характерния за жената творчески инстинкт са допринесли тъкаческата сръчност и фантазия на майсторката на килими да се издигне до степен на художествена дейност.

Най-богати и разнообразни по отношение на материал, техника, мотиви, композиция и колорит представляват запазените до днес образци от епохата на Възраждането в музеите на страната, в манастири и църкви, в частни сбирки. Има ги и в селските и градските домове, главно в състава на запазените булчински „чеизи“.

Подробни сведения за производството на килими в България е оставил известният пътешественик, историк и художник Феликс Каниц, пътувал из България в 1858г. – 1865г.„…Намерих в България много добре развита домашна промишленост. В много български села и градове се работят пояси(колани), ножове, разни металически украшения, грънчарски изделия, дървени изделия, платна – памучни и копринени, шаяци, килими, гайтани, и много други. Най-много ми харесват българските килими. Разновидните бои и цветя са много вещо и изкусно наредени…“.

Производството на килими в Чипровци

Първите сведения за производството на килими в Чипровци са от началото на XVII век. Ранният конструктивен период продължава до края на XVIII в. Той е характерен с гладкост и плътност на тъканта, геометрично третиране на мотивите и изграждане на хармонии от топли и студени естествено обагрени цветове: жълт или охра, кафяв, син и зелен. Първите килими били наречени бакамски (бакам е вид южно дърво от което се добива червена и черна боя) или гарибалда (къса връхна дреха). Основният мотив на този килим е триъгълникът. Цветовете са студени и светли, получени от естествени багрила. С първия период е свързан и моделът каракачка (черноока булка). Смята се, че каракачката е символно изображение на богинята на плодородието. Този вид килими са в два цвята – червено и черно или червено и бяло. Образците на килими бакамски и каракачка са се появили много по-рано от XVIIв. и са се развивали като художествено производство едновременно с процъфтяването на Чипровската златарска школа. Тези килими нямат аналози в света.

Декоративният период на чипровските килими обхваща XIX в. до Освобождението. Това е период на разцвет на производството на чипровски килими – не само като разнообразие на композиции и багри, но и в количествено отношение. Обществено-икономическите промени в Турската империя се отразили благоприятно и на килимарството. Майсторките вземали мотивите от природата – дървета, храсти, небесни тела, птици, животни и цветя – стилизирали ги в изобразителни орнаменти и ги съчетавали в цялостни композиции. Червеният и черният цвят стават основни, а гамата от жълти, кафяви, сини и зелени тонове се обогатява с бял и виолетов цвят. Занаятът се разпространява и в селата Железна, Мартиново, Копиловци и Главановци. Наблюдава се взаимно проникване на сюжети и мотиви от пиротските килими. Най-характерни от този период са моделите „Лозница“, „Венците“, „Колата“, „Цвекетата“, „Птичи гнезда“, „Диреците“, „Големи куки“, „Ресково дърво“, „Крилцата“, „Перцата“, „Четирите окца“, „Бибиците“, „Ченгелите“ и др. Само втора турска армия закупувала по 8 000 килима годишно за постеля и молитва. През 1878 г. са изтъкани 14 000 кв.м.

От Освобождението до днес e т.нар.орнаментален период на чипровските килими. Творческата изява на килимарките е заменена от изискванията на търговците. Промяната в бита и конкуренцията на вносните килими налага разширяване на цветовата гама и орнаменталните мотиви. Въвеждат се химическите бои и чужди мотиви. Това е период на възход на килимарството и чипровските килими печелят златни медали на изложенията в Лондон, Брюксел, Анверс, Лиеж, Пловдив и влизат в колекциите на повечето европейски музей. От този период са моделите „Циганка“, „Куфарите“, „Медальонът“, „Саксиите“, „Кавказкото“ и др.

Насладете се на красотата на чипровските килими и в тазгодишния фестивал от 29 април до 1 май!