Църквата отвън | снимки: Гавраил Гавраилов, RuralBalkans.com
Днес в 10 часа за пръв път от 17 години на посещение в България дойде главата на Римокатолическата църква – папа Франциск I. От седмици по повод посещението му се изтъква сравнение – католиците в България са много малко, едва достигат 1% от населението – или поне официално регистрираните са толкова. Причините за намелението са основно миграцията – принудителна и доброволна, проточила се в продължение на векове, още от Чипровското въстание насам. Напускането на една неголяма, но значима католическа общност обрича на разруха една от най-красивите църкви в България – немския храм в с. Бърдарски геран, обл. Враца. Построен за нуждите на немската общност в селото, храмът тогава един от малкото, може би първият католически, в който на централно място са изобразени Св. Св. Кирил и Методий.
Църквата „Дева Мария – Майка на святата надежда” е официално осветена през 1933 г. През 30-те години на XX век немците, наричани още „шваби“, са над 10% от населението на Бърдарски геран. Селото е основано през 1887 г. от българи, завърнали се от Банат в родината. Заедно с тях в следващите години идват и шваби от Банат, съжителствали дълги години заедно с българите.
В България има села, които са като излезли от един калъп, еднообразни, предсказуеми, с нищо незабележими. Има и специални села, единствени от вида си, такива, които няма как да забравиш. Бърдарски геран е от вторите. Тук хората са преживели много само за няколко десетилетия, включително закриването на две училища. Преди основното общинско училище, в Бърдарски геран е имало немско. Днес и двете не работят. Сградите им все още са относително запазени, но по-старото, немското, е застрашено също като църквата от разруха. Немците в Бърдарски геран основават цял квартал и откриват собствено училище. То е част от голям комплекс с манастир на сестри-бенедиктинки, трапезария и църквата „Дева Мария“.
По-възрастните си спомнят, че пясъкът за храма е докаран с каруци от Дунав по полски пътища. На централно място в църквата е стенописът на Св. Св. Кирил и Методий, което я прави уникална. От 1980 г. папа Йоан Павел II обявява Светите братя за съпокровители на Европа, но храмът в Бърдарски геран е изписан много преди това. Интересното е, че осветената през 2002 г. католическа църква в Свищов също носи тяхното име, а регионът на дунавския град е родината на много от банатските българи, които се завръщат в Бърдарски геран. Немците обаче обръщат много по-рано внимание на книжовниците-светци.
Допреди години храмът имаше врата, при последното ни посещение вече е съвсем изоставен на времето и природните стихии. Повечето немци се изселват до 1943 г. от България към Германия по силата на спогодба между двете държави. За известно време българите и малкото останали шваби продължават да ползват храма. През 30-те години много от децата в селото учат в немското училище, а най-малките са в забавачницата към него. Идва обаче 9 септември 1944 г. и подреденият свят на Бърдарски геран започва да се срива. В началото на 50-те години започват гоненията срещу свещеници, сред които служещите в селото. Затварят се църкви, всички училища стават държавни, църковните имоти са национализирани. Сестрите-бенедиктинки са прогонени, училището става сиропиталище.
Така продължава до 90-те години, когато започва реституцията. Църковните имоти са върнати, но в лошо състояние. Отдавна прогонените бенедиктинки вече нямат нито училище, нито забавчница. След дълги години неяснота в собствеността, Никополската епархия така и не успява да защити уникалната църква. Преди няколко месеца тя става частна собственост, заедно с огромния двор и запазените сгради на немското училище и манастира. Църквата не е регистрирана като паметник на културата, макар че отговаря на всички критерии за културна и историческа ценност. Обещанията и надеждите Посолството на Германия да помогне за възстановяване на храма и училището не се сбъдват.
Така поредната значима историческа сграда и поредната българска църква са изоставени на произвола си. В последните седмици имахме на два пъти повод да се сетим за нея – когато изгоря катедралата „Нотр Дам“ в Париж настана голяма трагедия и сред българите (което напълно разбираме) и дори призиви да съберем пари и помогнем за възстановяването. Всичко това от държава, която не се грижи за своите паметници. Сегашният повод е посещението на папа Франциск. Седмици наред слушаме сладникави обяснения в толерантност и исторически връзки, дори премиерът Бойко Борисов си позволи да нарича посещението „реклама“ за България пред света. Което е лицемерно на фона на цялостното отношение към опазване на историческото наследство, голяма част от което са българските католици и места като Бърдарски геран.
Още за Бърдарски геран и банатските българи четете в книгата „От Балкана до Дунав“, изд. „Сиела“.