Начало Забавления Турлашки истории: Сбиранье на реплянкье

Турлашки истории: Сбиранье на реплянкье

от Mariana Gomileva
1808 преглеждания

Изглед от с. Репляна, по Турлашко | източник: проф. Борислав Тошев

Историите от митичната Турлакия продължават с летни спомени. Любомир Веселинов, председател на турлашко дружество „Ждребче“ разказва за една много важна дейност – събирането на дребните, полу-диви сливи, от които после се прави хубава ракия. Турлакът, както знаем, си подсигурява зимата с домашна ракия, а ако Бог е дал – със сирене, сушени чушки и всичко, което може да отгледа. На турлашки „реплянкье“ са малките сливи, които растат по синорите и ливадите. Вкусът им е леко кисел и трябва да се хване момента им за бране – да не са зелени, но преди да изпадат на земята. За именно този момент ни разказва Любо.

Бележки:
Брабиняк – мравка

Сбиранье на реплянкье

– А, добра среча!
– Добра стига! Повниш ли ме? Кад те гледам, май се не сечаш коя сам… Абре я сам от Стакьовци от Берчинуту вамилию.
– А, те сък вече се сети коя беше. Е, от куде изпаде?..
– Па от куде може да е, од село. Те тека ми сдуну да дойдем у Крачимир. Просто мука ми стану. Багьим близо, близо, а не съм доодила с године. Знаеш, роднине имамо туй, па реко да дойдем да гьи видим, докад не смо се прекарали.
– Е, с кво дойде?
– С кво ли?.. С ногье, пеша. Оно напред у оной лошето време преди године, што оратише некьи, по три пут на дън рейс бръмчи нагоре- надоле, а сък ю веч нема тай сгода. Мукьете стануше йоште по-големе. А и ми одрътемо вече…
– Де ми кажи како живиш, кво праиш. Толко године не смо се виджувале.
– Верно е тека. За тей године, кво ли ми не мину през главу. Оно, ако заванем да ти разпралям требе, барамкье да имамо месец време, та да ни разкръпи. Ама да ти кажем тия дни се сеча за едну случку преди млоого године. И сама си се смея… А све тей године сам башела и на никуга не съм казувала, ама сък вече, оно минуло време, а и ора помрели…
– О, молим те. Де ми кажи, кво е? Нел знаеш, ми, женете кве смо, не може да трпимо…
– У нашето село има едно место „Дубрава“.
– Знам, бре знам… Знам баш куде е местото.
– Там навремето имаше млого ньиве, ливаде, обложине, ама сък май си све урасло и подивело. Тей ливаде, кое су по-добре, оне тегай, пролетньо време се запоткаю, та да не пасе стоката у ньи, што се косе и се сбира сено за животнити за назиму. Имаше и млого дрвя със сливе и чини ми се повише реплянкье по слоговете. Оно истина ситно, ситно, ама те да не пропада багьева, ми гьи сбирамо да си опечемо рекию. Той бре реплянката яко си ништо не пушта, ама кад му туриш от шикьерък, барамкье 5 кила, може да ти даде десетина кила рекию. Она не баш како сливовуту, а теквой шльокавица. Ама и той не лоше.
– Оно, кво да ю е на рекиюту. И ми у село си печемо теквуй рекию. Па што кажеш, кад ю туриш от шикьерък, оно си стане рекия померак. Ти знаеш, че стакьовчанье не су манджие на рекию. За ньи нема лоша рекия. Понегде и госье кад ни дойде, я на сбор, ел нешто друго кад се запраи, я си изнесем па от ню. А они толко наблаго ю пию и сал цъкаю с език и вале, че млого убава…
– Та пойдомо ми с моетога да сбирамо реплянкье, па тегай, да свршимо по брже работу уземо и децуту, они па окнуше и комшийскити децу, да су си дружина, и да си орате.
– Тека, тека, оно теквай работа се врши с повише ора.
-Абе, оно си им и за игру повише на дечурлиюту. Стигомо ми местото, па тегай я сам узела цргу да прострем, по-лъсно да сберемо реплянкьете. Мужат ми се укачи у дрвото па кад завану да труска, оно се заринуше ония ми ти зрна – едни ни бише по главу, па кат литну, други се колаю покре нас и отиду у свет бели. Оно и местото теквой, навално… Ама децата, они сал юре надоле – нагоре и сбираю ли, сбираю, ньи гьи не боли грбина, гако нас. Ама, най-млого си беоше попадале покре дрвото и на цргуту. Ми тегай сваки наколеничил и се помичамо, полък – полък и сбирамо. Добре де, ама по едно време, абре нешто завану да ме срби по рукье, по ногье… Ама я негакво не обрну баш внимание. Абре оно па си ме срби па нема, нема па тикье заболи… Я се поодзръну, па што да видиш? Заблюдила сам се у работуту и не сам ни видела, че сам била наколеничила, баш у едно брабиняло, ама от тия мининькьити, штото на жлти брабинци. А они апу ли…, како змиe… Сал тия што га не апало жлт брабиняк, незна колко той боли.
– О, молим ти се, бъш я ли незнам. Толко пут су ме апали.
– Бре, я се изпраи, а они, тей пустинье, не спираю да ме апу, сал што слзе ми не потечу. Налезли през рукавети, през ногавицете, багим панталоне бе обула. Ништа ги не спрло и лимнули по целуту ми снагу. Я тегай, кво да праим, пойдо натам у бучеракат да врльим дреете, та да се лекне тай гад. Соблачи се, соблачи, оста вин гола. Млати с клоньке и шумак по снагу, претркува се с дреете. Едно убива, друго пада назам, ама, па си -апу ли, апу…Абре, куде ли не се загньели по мен… А, не мог насудем да видим, има ли йоште, нема ли? А да окнем дете да ми помогне, они после свити, че ми се смею… Я тегай се облеко и отидо при другити па им думам:
– Ей, де ви досберете той што остало, па се прибирайте. А я не мог више да трпим овия брабинци. Снага ми йе само у плое и горим целата, и ми мука, че пукнем. Я си отодим. Че идем право у рекуту и у най-големият вир, че се пльоснем. Че полежим барамкье час време, белкьим се освестим малко.
– Мале, мале, твое патенье га нигде нема. Да погьинеш с тия жлти брабинци. Той добро си напраила, че си пошла за у рекуту.
– Та тека изпати я… Абе, оно човеци не напразно орате за некьи, кои йе млого лош и зъл човек, че е како жлт брабиняк…
– Епа, оно си е баш тека.

-Пойдо я за у рекуту. Па чегде сам разбита теквай и ми мука, несгодно ми по целуту снагу, я тегай гледам да грабим и по-брже да стигнем до вират. А оно сигурно више от месец не валело дъш, па трава пожлтела и прегорела, како кад, че ю е огань опрлил. Па тегай сам обула негакве кундре, а оне се толко спрзаляю, па сал се суревам и падам, па после едва се дигнем. А понегде йош не съм станула, я па паднем. Колко пут пада и сe кола по ливадете, незнам. Све си помлати дупе и грбину. Па добре, че си главу не строши! Разгеле по едно време наближи рекуту. Друго си е, еднък, тека ме лъну ладовинка. Я тегай, там до вирът брже па свлеко све од мен, улезо у ньега и лего. Оно тека ми стану дообро и сам се отпуштила…
-Баш си представлям колко ти е било добро от ладнуту водицу…
-Колко сам стояла тека незнам, ама по едно време, чини ми се и малко бе позадремала. Изеднуж, оно тикье нешто шлюмну до мен и се разпрште вода насудем.
-О, нанкье и тегай кво стану?.. Дали е била нека животина?
-Я толко се претрго!… Па кад погледа, а оно онай алетерчина, моят комшия. Ороменджа такъв, оно ньег цело село га знае.
-Но и я сам чула за ньег кво ли не. Свагакве штуротие…
-Видел ме от негде голу и не могъл да се удржи… Завану да ме бори у водуту. Разпенявил се такъв и сал пувти покре мен, како вепър. А, оно я кво да праим, не мог да се вардим. Че ми погмури главу у водуту и, че се удавим…
-Божкье, Божкье, куде ме налазише тей гадине, че се надам, Бог да ми прости!
Любомир Веселинов

Подобни статии