На раздумка в центъра на Чипровци / снимка: Мариана Гомилева
Светът на турлаците е пъстър, колоритен и емоционален. Каквото и да се каже за него, все ще е малко. Ето как поетично го описва Георги Костодинов от Чипровци, влагайки много чувство за хумор:
Турлашки свят
Ми смо се родили тук турлаци,
и смо свите до едън юнаци!
А на работуту кви смо луди,
свекьи ко ни види све се чуди!
Миньоре су половин мужьете,
работе много и по градовеете.
Па да ви не разправям за женете!
Цел дън не дигу се из ьилимете.
У векьи двор магаре и овца,
кокошкье, прасе, куче и коза.
Кага работимо се не шегуемо.
По некага се случи та се пцуамо.
А седнемо ли на по чашу, две,
на третуту се носи и мезе.
Женете ни стою диван чапраз,
салату режу и чету на глас:
„Да ви отруе, па да ви преседне!
Сал пуцате, човек не мое седне.
Цел дън че се препиру и че пию,
а най-на край чме дигну гюрунтию!
Како не виджували само шльоку
и забоваре работу и стоку“!
Та енеторът све чету, не спиру,
и на мужьете кусуре намиру.
С право ни се кару и женете,
сол ни търку често на главете.
Иначе су арне и радетне,
ем работне, ем су и уметне!
А па седну ли у кьилимете,
узну тупицете у рукьете
йела грей како кьилим се раджа,
и како на шаркье се догаджа!
Та турлаците смо те това.
Па кага се случи веселба
свите смо у купът, на орото.
Свекьи дига чашуту с виното!
Свекьи игра, свекьи песну пее!
Свекьи се майтапи и се нмее!
Печени смо тука, балканджие,
и на йеденье не мо манджие.
Кага има – лебъц и солчица.
Кага нема – бистрата водица.
Гручка сиранье, некой домат,
и с това турлакът е богат!
Сал смо бедни от къде паре,
ама ли от Бога смо добре!
Соф ия турлашка е почти,
половината кажи-речи!
Кой от тук измъкне се и бега,
още десет потърчу по ньега.
За врачанье никой не орати!
Тук че маа компир и домати.
Те тека смо тука па турлашко,
ама па смо плееме ми юнашко!
Нека Господ звраве да ни дава,
да пребуде турлашката слава!
Турлашки стил в Хан „Мадона“, с.Фалковец / снимка: Мариана Гомилева