Начало Икономика Туризмът в Дунавска България – круизни кораби, турлашки празници и опера

Туризмът в Дунавска България – круизни кораби, турлашки празници и опера

от Mariana Gomileva
1242 преглеждания

Оперния фестивал в Белоградчик обещава да привлече много посетители и през идната година | снимка: Иван Миладинов

Регионът, през който векове наред в българските земи е навлизало влиянието на Централна и Западна Европа, днес е най-слабо посещаван от туристи. Дунавска България, включваща по-голяма част от Северозападна, Централна и част от Североизточна България, има огромен потенциал. Той обаче е далеч от разгръщане – все още. Затова заедно с партньорите ни от сайта RuralBalkas.com направихме анкета, за да разберем какво му липсва на региона и какво да направим, за да подобрим туризма в него.

В анкетата се включиха общо 276 души от различни населени места. Най-голяма част от отговорите живеят в София (36%) или в населено място край Дунав (29%). Жените са били по-активни – общо 2/3 от отговорилите, а почти половината анкетирани са на възраст 36-50 години.

Русе, некоронованата столица

Като естествен център на Дунавския регион 70% от респондентите приемат Русе, следван от Видин (13%). Само 8% припознават Свищов. В исторически план от времето на Османската империя Русе е важен градски център и един от най-големите градове на империята, административно седалище на Дунавския вилает. Той е и най-големия град на новоосвободеното Княжество България и сериозно е обсъждано дали да бъде столица.

Интересно е разбирането на анкетираните за територията на Дунавския туристически район. Преобладава мнението, че това е цялата територия между р. Дунав и Предбалкана (82%). Само 8% посочват границите на бившата римска провинция Мизия, които са доста по-широки. Те са опирали на запад до реките Дрина и Сава, на изток са обхващали цяла Добруджа. Разбира се, днес тези земи попадат в няколко различни държави, но не е лошо да погледнем и за общ туристически продукт, който да покаже богатото римско наследство по цялото долно течение на Дунав. Само 4% от запитаните смятат Дунавския регион за територията на Първа българска държава при хан Аспарух, двойно по-малко припокриват с представата за Княжество България до 1885 г.

Всъщност според настоящата концепция на Министерство на туризма Дунавския регион обхваща поречието на Дунав, част от общините навътре в равнината, но Предбалкана е отделен в Старопланински регион – което е малко спорно, предвид тесните връзки, които от векове са съществували и съществуват между селища от Предбалкана и Дунав.

По тази причина в новата ни книга – пътеводител на Дунавска България, сме определели по-широки граници на региона, като сме имали предвид историческото влияние и настоящите връзки и пътища. Книгата предстои да излезе от печат.
Ако в Западна и Централна Европа си тактуват на „Хубавия син Дунав“ от Йохан Щраус, за 31% от анкетираните ни символът на региона е „Белият Дунав“. Четвърт от запитаните разпознават римския път Виа Иструм, а за 20% символът е общото наследство от европейска културна традиция – литература, музика, архитектура.

В инфраструктурата представата на респондентите доста се различава от намеренията на правителството. Така 28% подкрепят третия мост над Дунав да бъде при Оряхово-Бекет, а 25% смятат за подходящ Свищов-Зимнич. Силистра-Кълъраш събира почти толкова подкрепа и само 13% смятат за добре да се направи втори мост при Русе-Гюргево.
Много интересни са резултатите за туризма и АЕЦ „Белене“ – според една трета от запитаните централата би се отразила отрицателно. За 22% обаче тя няма да има никакво влияние върху туризма, докато 17% намират за „катастрофално“ евентуалното й бъдещо пускане. Според 9% влиянието на ядрената централа ще е положително, но тук е важно да отбележим, че 20% от хората нямат мнение по въпроса.

Разходка с лодка

Дълго време пътуването в региона е ставало основно по реката – с лодки, кораби, дори салове. Днес вече са честа гледка круизните кораби и с такъв предпочитат да пътуват от Видин до Силистра почти половината респонденти. По въпроса за алтернативен транспорт покрай брега 21% искат каяк, а 15% ще се радват на електрически велосипед по трасето на „Дунав ултра“. Почти толкова е процентът на желаещите панорамен полет с балон. Такъв вече се предлага от „Приключение с балон“, българо-румънски проект, който позволява привързани и свободни полети в региона на дунавското поречие.

За уикенд туризъм предпочитанието на една трета от хората е селски – вино, храна, традиционни занаяти и дейности. Други 24% предпочитат алтернативи като каяк, велотуризъм, скално катерене, а почти толкова искат екологичен. Това включва посещение на защитени територии, риболов, наблюдение на птици. Останалите биха заложили на градски туризъм – разходка по музеи, галерии, на фестивали и шопинг. По отношение на защитените територии най-много желаещи искат да посетят езерото „Сребърна“ (35%) и Белоградчишките скали (29%). За 21% привлекателни са Природен парк „Русенски лом“, а най-малко искат да посетят парк „Персина“ край Белене.

Оперните фестивали показват малко по-различни географски предпочитания – 42% искат да отидат през 2019 г. на „Опера на върховете“ в Белоградчик. Една четвърт предпочитат „Сцена на вековете“ във Велико Търново, по-малък е интересът към фестивали на открито във Видин и в Русе. Последният е единственият дунавски град, който има постоянна опера и може би жители и гости предпочитат представленията на закрито.

Към корените

По отношение на историческите възстановки (реенактмънт) картината е различна. През следващата година 38% искат такава на крепост „Баба Вида“, а 29% – на античния град Нове до Свищов. За една пета привлекателен ще е реенактмънта в Никополис ад Иструм до с. Никюп, а едва 8% искат възстановка в Античния керамичен център до Павликени.

И така, накрая да се върнем отново към корените или етнографските групи. В Дунавския регион те са много, ние подбрахме най-колоритните общности със свои фестивали. Оказва се, че най-много желаещи за посещение има на фестивалите на турлаците/торлаци – цели 40% от запитаните. Турлашките събори са няколко, като най-големите са в Чупрене през юни, трансграничния на Кадъ боаз през юли и Празника на Балкана над Чипровци през август. Една четвърт от хората искат да отидат при банатските българи – на „Фършанги“ в Бърдарски геран или на Фестивал на банатската кухня в с. Асеново през август. Поравно са желаещите да отидат на фестивалите на капанците и алианите – 11%. Капанците правят фестивал на киселото мляко в юли, а съвсем скоро, през ноември, имат събор в с. Паламарца. Малката група на алианите показва традициите си на събора на Демир баба теке през май и в с. Руйно през юли.

Подобни статии