Фършанги в с.Бърдарски геран, средата на ХХ век / снимка: „Карта на времето“ – РБ „Христо Ботев“ – Враца
Празникът Сирни Заговезни е свързан с Великденския календарен цикъл – седем седмици преди Възкресение Христово и една седмица след Месни Заговезни, когато започва големият Великденският пост. Седмицата между Месни и Сирни Заговезни е наречена Месопусна неделя – през нея не се яде месо, но се разрешава приемането на мляко и млечни продукти, яйца. На Сирница “се заговява” за Великден. Денят е наречен Прошка – искането и даването на прошка е един от основните обреди, съпътстващи празника.
Ето най-характерните традиции за този ден в Северозападна България:
През деня кумците отиват първо у кръстниците, „за да се опростят”. Носят баница, пита и вино, както и дарове за всички в къщата. Кръстниците редят обредна трапеза: хляб, баница, пържени и сварени яйца, кисело мляко и млечница, кисело зеле, риба, бяла халва. Преди първата наздравица, кумците стават, целуват ръка за прошка и даряват. По време на взаимното опрощаване между кръстниците и кумците, кръстникът благославя новобрачната двойка с бъклица в ръка: „Бог да прощава! И дай, Боже, да заговеем по живо, по здраво. Да дочакаме Великден с шарените яйца, Свети Георги – с ваклите ягънца, Свети Петър – с тежкото жито, Свети Илия – с едрите масуре (кулени), Свети Архангел – с белия кожух, Свети Никола – с мрената риба, Свети Иван – с младото гоське!” След това всички се гощават. Трапезата не се вдига до вечерта. Привечер младото семейство отива на гости у родителите си – първо у едните, после у другите и ако има по-стари братя и сестри – и у тях, „та им целуват ръка за прошка”.
Старите врачани стриктно спазват обредната практика да поискат прошка, подавайки червена ябълка или портокал. Това е ярък и незабравим момент в спомените на някогашните деца (от началото на ХХ в.), днес почти столетници. С празни ръце, твърдят градските дами, на прошка не се ходи. И ще се подаде не какво да е – портокал или ябълка. И всичко това ще сторят те, след като се върнат от черква. Опрощават се всички в дома – младите целуват ръка на по-възрастните, преди да седнат заедно на трапезата.
Децата с нетърпение очакват вдигането на трапезата, за да „люлят яйцата”. На края на дълъг конец, окачен на тавана, се връзва сварено обелено яйце, бащата го завърта, а децата са клекнали в кръг, с ръце отзад. Всяко се мъчи да налапа яйцето, без да си помага с ръце. Който го налапа, късметът и здравето са за него през годината. След яйцето, на конеца се връзва залче от баницата, а после и халвата. Накрая конецът се запалва, за да изгори. Вярва се, че ако изгори целият, късметът ще споходи дома. В Лесура този, който успее да лапне яйцето, го разделя на всички. След това конецът се запалва с жив въглен и се вярва, че докъдето изгори конецът, толкова ще пораснат гръстите (конопът). В Паволче люлеят небелено яйце, завързано с бял и червен конец. В Хубавене след яйцата, баницата и халвата, задължително се връзва и жив въглен със забодена в него игла-губерка. Тези, които го люлеят, трябва да духат върху него, та да го разгарят, „да стои червен, та червено да е житото”, което ще съберат стопаните от нивите през идното лято. В Бистрец, когато бабата вземе парче от баницата, слага в него жив въглен – да угасне. След това завързва парчето на конеца и децата го люлеят, но не го лапат. После бабата го вдига на най-високата полица в къщата. От него се поставя в кърмилката на стоката “за здраве”, дава се като лек от „шап” и други болести през годината.
На Заговенки в Мизия има обичай децата „да барбарат”. Насред стаята се слага тепсия с трици. В тях бащата е скрил пари. Който ги извади с уста – с език – за него са. Но това е много трудно – децата се цапат с трици, „барбарат”, кихат и се смеят.
Празникът в народния календар се свързва с началото на пролетта и новата селскостопанска година – богатата му обредност цели осигуряване на бъдеща родитба, благополучие, здраве и плодородие. Слънчевата символика – огънят и магическите практики, свързани с него, са характерни за празнуването на Сирница и във Врачанско.
Този ден, като започне да се смрачава, във всеки двор се пали огън от слама, ластуне и от боклука, събран след като стопаните обредно са изчистили двора. Най-смелите прескачат огъня “за здраве”, маскират се и така гостуват у съседите.
Обичаят да се палят големи обредни огньове, с които да се изгонят болестите и всяко зло, се нарича в Ботунския край Палалия.
Палалия се прави и днес в Ракево на Сирница, но „не е като некоги”. „Некоги” по махали се събирали в различните краища на селото и кладели щом се стъмнe буйни огньове, а смелчаците ги прескачали по три пъти – за здраве. Преди 30-40 години момчетата от селото се разделяли на „село” и „гарата” и се дебнели кой последен ще запали своя огън и чий огън ще се вижда най-отдалеч, затуй предпочитали високи местности около селото, например на Ямите.
В много села е разпространен обичаят ергените „да въртят запалени кошерища, за да се въдят пчелите”. В Кунино въртенето е придружено с виковете „аралия-паралия”. В Руска Бяла, освен че въртят запалените кошерища, ергените и тичат с тях из улиците.
В Бистрец ергените въртят орляци: в “ресоато” клонче се натъпква слама и сено и се обвързва като топка, за да гори по-бавно. Със запалени орляци те тичат из плодната градина, въртят ги в кръг из дърветата и наричат: „Да са роди кукуруз! Да са роди жито! Да са роди грозде! Да нема мана! Да нема болести! Да има берекет!”
Обредното люлеене е част от празника. Цялата Сирна неделя не се върши женска работа. Това е седмицата на въртежките и люлките. Деца, моми и ергени, понякога и възрастни, до късни вечери се люлеят и въртят. Люлките се връзват на най-високите дървета в махалата, а въртежки се правят почти във всеки двор. На бунището се забива „стожер” и на него се поставя „главината” или цялото колело от волската кола. В колелото се изправя чепато дърво и на него 4-5 метрово дърво. Две деца лягат по сърце – т. е. по корем в двата края на това дърво, а други две въртят…
В Баница е познат обичаят „Камила”. „Камилата” е фантастичен персонаж, направен от двама приведени ергени, заметнати с чували, с глава от конски череп и със звънец на шията. Обредната обиколка по домовете на стопаните на „камилата” и нейния „камилар” е с цел прогонване на злото и обезпечаване на плодородие.
Банатските Фършанги – Загвенки
Последната седмица преди Великденския пост се празнува “Фършанги”. Тогава невестите отиват “на гостене” у майкини си с децата и спят там цялата седмица, а зетят ходи всяка вечер на вечеря, но се прибира сам в дома си. В неделята на Загвенки се ходи на миса и след това се събират всички на празничен обяд у тъста и тъщата и там се играят карнавални игри с маскарадно преобличане в костюми на различни етноси, или мъже в женски дрехи, деца – като възрастни, като овчари или просяци, според въображението. На трапезата се слагат много ястия. След обяда, всички преоблечени в чужди или непривични дрехи излизат да се пързалят със шейни – да се санкят. Пеят песни “на фършанги”, „санкят се” из цялото село и се забавляват, като се мъчат да познаят кой как се е преоблякал. Вечерта в салона на читалището има танци и веселби до среднощ.
Започва Великденският пост – в началото му се чества Пепеляна сряда – най-строгият пост в църковния календар, когато на специалната „миса” свещеникът държи беседа и поставя кръстен знак с пепел на челото на всички хора, в знак на смирение и пост.
Фършанги (загвезни) се празнува в понеделника след “мръсната неделя”. Това са дни на веселие и карнавални шествия, за които млади и стари се готвят от рано. В понеделник сутринта всичко е на крак. Старите се събират по къщите и по кръчмите и пият гореща ракия и варено вино…на улиците; пред домовете минувачите се черпят за “срекьну фършанги”. По улиците се образуват шествия от ергени и моми, които обикалят и гостуват на седенките. …Образуват се и карнавални шествия…, които на групи обикалят улиците. Те са маскирани и се наричат “мошуле”. Всеки гледа да се направи по-смешен. Правят най-различни смехории. Във вторник веселието продължава през целия ден…. Вечерта всички се събират по домовете си, защото настъпва краят на “фършанкиту”. Приготвя се хубава вечеря и се “загувева”. След вечеря момите и ергените отиват на седянка, а младоженците на бал. Посред нощ бие камбаната и в този момент веселията спират, защото започва големия пост. (Карол Телбизов, Мария Векова-Телбизова, с. Бърдарски геран)
Турлашките Велики подклади в Козлодуй
За начало на Великите поклади (заговенките) се смята обредното въртене на оратници – с това име и босилеградските преселници – турлаците наричат обичая: “Оратници”. Самият обреден атрибут, който носи това наименование, представлява прът от сурово (зелено) дърво, завършващ с няколко разклонения, които образуват чашка. В нея се поставят слама или сено, привързани стегнато и плътно, за да горят бавно. Всички мъже въртят оратници край буйно накладени огньове, обикновено на високо и открито място: на двора, на мегдана, пред порти, но винаги сред своите роднини. Пожеланията на ергените са свързани с бъдещата реколта, но и с любовните блянове, и са придружени с шеговити закачки.
Оратник върти и всяка мома. Свидните момини пожелания и надежди се изричат тихо. Оратник й подготвя бащата или братята й. Когато всички се приберат вкъщи, тя остава сама на двора, завърта оратника и нарича какво й е „на сърце и душа”, после го оставя на плета, биеницата или шанеца, та по-скоро избраникът й да я изведе от дома.
Прощалната неделя се характеризира с обреди, познати из цялата етнографска територия: искането на прошка на по-младите от по-възрастните, обредната трапеза и “ламкането” на яйцата.
(Празникът на преселниците от Западните покрайнини в Козлодуй е възстановен през 1981 г. от читалището и участниците в много дейния кръжок по история на родния край в Техникума по ядрена енергетика.)
Източник: „Карта на времето“ – Празничен народен календар от Врачанския край, РБ „Христо Ботев“ – Враца