Спасовден, или Възнесение Господне, е подвижен празник. Винаги е на седмия четвъртък след Великден, т.е. винаги в четвъртък, четиридесет дни след Великден.
Според християнските вярвания след възкресението си Исус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си, като се движел между тях като богочовек. На 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Йерусалим се въздигнал в небесата. С Христовото възнесение завършва актът на човешкото спасение и затова денят се нарича Спасовден.
Според народните вярвания, на този ден Свети Спас отключва небето и земята, прави така, че да зароси ситен дъждец, за да има хляб през годината. Митичният герой е почти близнак на свети Георги. Точно като него той подковава коня си рано сутринта, за да обходи „зелен синор“ и да види „есенници изкласили, пролетници врeтенили, а лозята изресили“.
Вярва се, че ако вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата — обилна; спасовският дъжд е скъп — капката струва колкото жълтица.
„Свети Спасе, тебе молим,
дай ни дъждец и росица
да се роди жито, просо,
да нахраним сиромаси,
сиромаси и сираци…”
Във фолклорната традиция съществува забрана да се работи на всички четвъртъци от Великден до Спасовден. В Северозапада се вярва, че на самия ден стопанките не бива да се докосват до зелено, защото през лятото ще бие градушка. Не се перат и простират дрехи – да не настъпи суша. Вярва се, че тогава Бог прибира душите, пуснати на Велики четвъртък. Жените посещават гробищата и раздават обредни краваи, варива, мляко и непременно първите зрели череши. Със себе си носят и орехови листа, които разстилат върху гробовете. Поверието гласи, че преди да си тръгнат към оня свят, мъртвите си взимат от храната. Ако близките им са ги забравили, слагат шепа пръст в пазвите си и отлитат.
Много поверия са свързани с митичните девойки самодиви и русалки. През пролетта те се завръщат от своите зимовища накрай света и населват отново поляните и горите, изворите и реките. Така те съжителстват с хората, но остават невидими и тайнствени за тях. Могат и да им помагат, но и да им причиняват беди. Вярва се, че през нощта срещу Спасовден русалки „сеят” роса по нивите, за да станат плодородни. И тази роса има и целебна сила. Затова на сутринта хората излизат и се търкалят в росната трева, за да са здрави през годината. В народните вярвания нощта срещу Спасовден е лечебна и болните ходят за росен, лягат до цветето и поставят до главата си някакъв дар за русалките-лечителки. Казват, че в тази нощ русалките минават да оберат цветчетата на росена, за да се накичат с тях. Това ги развеселява, те стават по-милостиви към хората и ги лекуват. Затова търсещите изцеление отиват вечерта преди Спасовден да пренощуват на поляна с нацъфтял росен. Прозвището „самодивско биле“ росенът придобива именно от българските легенди, според които това е любимото цвете на самодивите и русалките и затова те сплитали венците си от него. Според народно поверие росенът има целебна мощ, която може да излекува болните от всички страдания, както и да дари бездетните жени с мечтаната за тях рожба.
Човек трябва да легне под росен и да постави паница с вода до главата си. Ако на сутринта в нея има макар и малка част от русалското цвете, това е сигурен знак, че митичните създания са решили да го излекуват. Според вярванията, русалките познават всички билки и могат да лекуват всички болести. Важно е хората да носят със себе си храна и дарове за русалките, които оставят на сутринта – ризи, кърпи, чорапи, бъклица вино, ракия, хляб и печена кокошка.
От тези скромни дарове най-често се възползват овчарите. Но те, според народно поверие, са любимци на русалките и самодивите, защото умеят да ги веселят с майсторски свирни на кавал. Скоро след митичните девойки-русалки се появяват и други, съвсем реални лечители на същата “русалска” или “самодивска” болест. Те са само мъже и се наричат с подобно име – русалии. А седмицата, през която обхождат селата със своя целебен ритуал, се нарича Русалска неделя. Тя е непосредствено след Спасовден в някои райони, а в други започва от Петдесетница – 50-я ден след Великден. Лечителите „русалии”, наричани в крайдунавските райони и калушари, са обикновени селски мъже. Но чрез специални посветителни ритуали, те придобиват целителски способности само за периода на Русалската неделя. Разбира се, те трябва да притежават и някои лични качества – да са здрави, силни и издръжливи физически, да са виртуозни танцьори на ритуалната ръченица – пъргави и скокливи, да са добросърдечни и честни, да умеят да пазят тайна и да понасят несгоди.
Цялата седмица около Спасовден е празнична, посветена е на хляба и хлебородието. Задължително се приготвят шарени пити – т.е. покрити с различни орнаменти. Една от особеностите на спасовденския хляб е, че шарките не са определени, както при редица други ритуали. Те зависят от умението на домакинята. Приличат повече на украсата върху богородичните пити при кръщене, раждане и пр. Правят се с цев, лъжица, вретено и други предмети от бита. И това е другата особеност – не се използват „пръчките“ от тесто, характерни за празничните погачи, приготвяни по други поводи.
Следобеда на мегдана се събират всички и се играят „спасовските“ хора — само по песни, без музикални инструменти. Празнуват и всички именици.
От хората и веселбите, с които завършва празникът, остава и поговорката: „Те ти булка, Спасовден!“, с която се подчертава неочакваност на някакво събитие.
На Спасовден в Северозапада се е правел оброк на махала Падеш. Оброчището е на най-високото място в землището на селото. Оброчният знак е камък с неправилна форма и издълбан и боядисан в черно кръст (ок. 0,50/0,30 м), с дървена ограда отстрани. Мястото се казва „Китката“.
„Там на върха Падеш има дървета… Некога даваха там от махалата – секи с желание, даде най-хубавото кое е ягне. Там го заколат на местото, варат курбан и секи, кой е отишъл, на секи му е даден. Отнесат пресно сирене… Абе, много красиво! Като деца тичаме и играем – то са едни полени хубави, перуника – чудно место е там. И там сега сека година си прават оброк. Целото село ходи. Там беше голяма махала и гледаха стока, даваха… Просто даваха хората „от сърце”, сички!” – спомня си баба Иванка Илиева.
Във Врачанско строго се спазва забраната: “да не работиме на Спасовден, та да не вали град”.
В балканските села от региона зимните дрехи се сменят с летни: жените сменят говеждите опинки със свински, дългите чорапи с по-къси – шарени, сукмана с вълненик (бръченик). Сменя се и престилката – от тясна за сукмана, тя е с преки шарки и по-широка, за да покрие вълненика. За връхна дреха се носи къс елек, шит или плетен на ръка от вълнена прежда. Мъжете пък свалят навущата и връхната дреха, заменят дебелата риза с по-тънка.
Храмът „Свето Възнесение” във Враца е построен през 1848 година по времето на Врачанския епископ Агапий. От създаването си той се превръща в истинско огнище на българщината: тук е проповядвал П. Р. Славейков (1848 г.), пял е Васил Левски (1872 г.) и се е извършила подготовката и опитът на местния революционен комитет за въстание (19 май 1876 г.).
При храма имало метох. В миналото столетие тук било открито народно училище, което носело името на храма и има голяма заслуга за разрастване на просветното дело във Враца и Врачанско.
По повод честването на 250-годишнината от рождението на свети Софроний, врачанският епархийски съвет обявява църквата за храм-паметник “Свети Софроний епископ Врачански”.
Храмов празник честват и в Бутан, Чирен, Баница, Мраморен и Сираково. Повсеместно празникът е почитан с оброци и курбани, общи трапези и служби на тях.
В миналото Спасовден се чества като патронен празник и на доброволната пожаро-спасителна дружина “Спасител”, основана 1926 година. Отслужва се молебен пред специалната арка до сградата на пожарната команда. Присъстват представители на официалните власти, граждани, сдружения и организации. За специалните гости и членовете на командата се дава обяд в салона на пожарната, като челното място се отрежда на почетната членка на дружината баба Юрдана Печенякова. След обяда, пожарната команда и доброволците от дружината манифестират из улиците на града, след което правят демонстрация за врачани на гасене на пожар. След пробното учение пред пожарната се вият кръшни хора чак до вечерта.
Спасовден е професионален празник на хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари.
Източници: Карта на времето, РБ „Христо Ботев“ – Враца, НЧ „Съгласие 1869“, framar.bg