Начало Фолклор Традиции за Баба Марта във Врачанския край

Традиции за Баба Марта във Врачанския край

от Mariana Gomileva
2025 преглеждания

        Да си завържем мартеница с благопожелание за живот и здраве – една стара българска традиция, която сме пренесли през вековете. Поглеждаме към „Карта на времето“, за да научим повече за порядките във Врачанско за 1-ви март.

Вековна е традицията, наследена от старите врачани, да изпращаме мартенички, с благопожелания за близки и любими, които са далеч. Така посрещаме Баба Марта и пролетното обновление в природата, „на междата“ когато зимата си отива, студът и снегът отстъпват място на топлото слънце и започва новият аграрен сезон.

         Стопаните посрещат пролетта с надежда за здраве и плодородие. Нейната персонификация във фолклора е Марта, Баба Марта, капризна и непостоянна жена – „ту заплаче, ту се смее”. Героиня в легенди и приказки, сестра на зимните месеци. Според народните вярвания, ако тя е доволна и засмяна, здрави и засмени ще са всички в дома, здрава ще е стоката, богата ще е реколтата през годината. Затова и обредните практики са свързани с посрещането и омилостивяването на Баба Марта и обезпечаване здраве и плодородие – „да е зарадвана, да е весела, да се не разсръди и да навее снег до колене”.

           Традицията е стопанката да почисти дома, да запали боклука на двора и всички в дома обредно да го прескачат; да посрещне пременена Баба Марта като метне на излъка, на припек, червена прежда или червен плат, червения равеник. На този ден се пъдят бълхите – за цяла година! Някъде ги гонят с огъня, на други места – с наричане. Тази обредна практика е позната и при власите –  децата обикалят двора, като чукат с пръчки по теникета, вдигат шум и викат (на влашки): „Марта при нас, бълхите при вас!”

            Обичаят всички на първи март да се окичат с мартеница, е спазван от малки и големи и днес. Изработването и поставяне на магическото амулетче се прави „да посрещнеме Баба Марта, да сме живи и здрави”, да ни пази, да гони болестите и злото. Мартеници се изработват, като се усучат бял и червен вълнен конец – най-старата традиция. После за мома и ерген се добавят пискюли, пък и за по-младите, за малките деца – гривнички. За стоката също се правят мартеници от усукани вълнени конци, топки – връзват се на яренца, агънца, кончета – за здраве. Вълнените конци се изпридат и сучат, връзват се и се кичат от бабата с наричането: “Да си бел и червен, да остарееш и побелееш като Стара планина!” Понякога към конците се добавят мъниста или парички.

           Във Враца традиционна мартеница е и копринената – освен свилени пискюли, добавяни са камбанки, жълъдчета и други украси, изрязани от пашкулите на копринената буба и багрени с вещина и майсторство – процес, който изисква определени знания и опит, но и въображение. Още в началото на ХХ в. се изпращат по пощата пролетни честитки, с прикрепени копринени пискюли, малки метални лястовички, пеперудки, кокиченца и детелинки – символи на пролетта – една градска традиция, която е на почит. Знатните градски моми изпращали „копринени“ Пижо и Пенда – любовен знак за своите избраници, като разбира се, не пропускали и най-светли пожелания, грижливо изписани върху гърбовете или любовни слова в някое ъгълче направо върху лицето на картичката. Достигнали до нас те ни „разказват“ за отминалите времена, за светоусещането и класата на някогашната врачанка, за отношението й към любимите и близките, към заобикалящия я свят, закодирано и в най-незначителните детайли.

            Мартеницата се носи, докато „видиш първия щъркел”. Тогава се сваля и се окачва на плодно дръвче или се носи до Младенци и се поставя под камък. Когато долети първият щъркел, вдига се камъкът и се гадае “каква стока ще се въди по буболечките под него”. Ако пък под камъка няма нищо – немотия чака стопаните. Така момите гадаят за любов и женитба!    

„Едни, като видат щръкел, са връгалят на земята – да ги не боли кръсто, други викат:

            Щръко, мръко

            тебе боли глава,

            мене нема!

            Тогива (когато дойде за пръв път щъркел) мартеницата са сваля. Има едни – мартеницата ги слагат под камик или ги фръгат накъде щръкела, други ги слагат на дръвче, къде ражда. Това е пролетта вече…“

 

Източник: Костадина Врачанска, р. 1937 г., с. Ракево, Врачанско, kartanavremeto-vratsa.org

 

Подобни статии